ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ – ВОДЕЩ ФАКТОР В РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА НА УЧЕНИКА

Емоционалната интелигентност е способността на хората да  разпознават и управляват емоциите си, да умеят да общуват. Тя покрива 5 основни области: самосъзнание, емоционален контрол, самомотивация, емпатия и умения за създаване и поддържане на връзки. Знаем, че характерът се формира в най-ранна възраст. Затова е важно  в училище да възпитаме силен човек, подготвен за света на възрастните, и заедно със семейството да развиваме неговата емоционална интелигентност.

Ако искаме да живеем в хармония със себе си, е необходимо да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения. Повече внимание досега се отделяше на изучаването на умствената интелигентност, която е свързана с разума. В последните години се наблюдава засилване на интереса към емоционалната интелигентност, която се отнася до чувствата. Причината се обяснява с необходимостта, да се познават негативните емоционални състояния и тяхното влияние върху психичното здраве и благополучието на човека. Важността на емоционалната интелигентност личи във връзката между чувство, характер и морални инстинкти. Все повече доказателства има, че основните етични настройки в живота са обусловени от емоционални способности.

Емоционалната интелигентност е умението да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а, напротив, да ги използваме и приемаме като нормална част от нашето всекидневие. Това става възможно само, ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.

Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Важно е да се научим учениците да овладяват и управляват гнева и агресивността си, а не да ги потискат, както и да отстояват собственото си мнение без страх от това, че ще бъдат отхвърлени.

Исторически погледнато терминът емоционална интелигентност се появява за първи път през 1964 г. В този смисъл негов създател е Майкъл Белдох, който използва словосъчетанието в контекста на способностите на детето да предаде собственото си емоционално състояние на другите. Няколко години след това Хауард Гарднър представя емоционалната интелигентност като част от теорията си за множествената интелигентност.

През 1975 година Х. Гарднър развива своята теория за множествените интелигентности в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences, той говори за интерперсонална и интраперсонална интелигентност (Гарднър, 2004: 195).

Интерперсоналната интелигентност предполага проява на човешката способност да се разбират намеренията, мотивацията и желанията на други хора, която помага да се осъществява ефективно сътрудничество с тях. Уменията в тази област допринасят за социализацията на детето, за неговото безпроблемно развитие в групата и за емоционалното му благополучие в детската градина.

Интраперсоналната интелигентност, от своя страна, е свързана със способността човек да разбира сам себе си и да има ефективен модел за самия себе си, който да включва собствените му желания, страхове, надежди и способности. При това е много важна способността на личността да използва тази информация в процеса на справяне с личния живот.

Според Х. Гарднър интелигентността е „човешка способност, включваща целия кръг от съдържания, спрямо които хората са чувствителни , но изключваща черти на характера като емоционалността, морала или креативността.“ (Гарднър, 2004: 201).

Теорията на Гарднър има и до днес своите последователи и успешно се прилага най-вече в сферата на образованието, но всъщност не допринася в голяма степен за дефинирането и популяризирането на понятието емоционална интелигентност.

Това се случва обаче през 1995 г., когато Даниел Голман публикува едноименната си книга и поставя начало на истинската научна дискусия по темата. В компонентите на емоционалната интелигентност автора включва самосъзнанието, самоконтрола, мотивацията, социалните умения и емпатията. Изследванията на Д. Голман по отношение на емоционалната интелигентност показват, че тя играе съществена роля за управлението на дадена организация, независимо от нивото на техническите умения. Изследванията показват, че емоционалната интелигентност е не само характерна и особена черта на личността, но и е предпоставка за проява на постижения в различни дейности и прояви на живот. Така например в труда на Д. Голман изрично се подчертава, че емоционалната интелигентност е задължително условие за ефективна реализация, което убедително показва връзката между успеха в професионални и лични форми на дейност. Също така се подчертава, че хората при правилен подход и обучение могат да развият своята емоционална интелигентност. Емоционалната интелигентност включва пет компонента, чиито дефиниции и критерии са представени в следващата таблица (Голман, 2012 ):

Таблица 1

Компоненти на емоционалната интелигентност	Дефиниции	Критерии
Самосъзнание	Способност за разпознаване и разбиране на настроенията, емоциите и влеченията, както и тяхното влияние върху другите.	Самоувереност, реалистично самооценяване, чувство за хумор.
Саморегулация	Способност за контрол или преодоляване на негативните импулси и настроения; готовност за изказване на категорични, безапелационни мнения и импулсивни действия.	Стойностност и интегративност, комфорт с двусмисленост, готовност за промяна.
Мотивация	Охота, страст за работа, която носи престижност; готовност за осъществяване на целите упорито, енергично.	Силно изразено желание за постижение, оптимизъм, организирано ангажиране.
Емпатия	Способност за разбиране на емоционалния мир на другите хора; умение за отношение на хората според техните емоционални реакции.	Крос-културална чувствителност; готовност за услужливост и добронамереност към другите.
Социални умения	Умения в управлението на взаимоотношенията и способност да се намери общ език и структуриран диалог.	Ефективност в управлението на отношенията, убедителност, опитност в управлението на други хора.

 

Този набор от качества е определен от П. Саловей и Дж. Майер като съставна на емоционалната интелигентност. Всъщност двамата учени употребяват този термин за пръв път през 1990 г. (Факирска, 2013: 34). Наред с това Саловей и Майер първи определят емоционалната интелигентност като „подмножество от социалната интелигентност, която включва способността да контролираш собствените си и на другите чувства и емоции, да правиш разлика между тях и да използваш тази информация, за да направляваш мислите и действията си“. Според тях емоционалната интелигентност „е съвкупност от умения и способности, чрез които се откриват и генерират емоции“ (Филипу, 2019:  9).

Определението, което Саловей и Майер дават за емоционалната интелигентност, е „емоционалната интелигентност включва способността да се разпознава, оценява и изразява емоция; способността да се усещат и генерират чувства; способността да се разбират емоциите и да се управляват в стремежа към емоционално и интелектуално израстване“ (Факирска, 2013: 37).

Емоционалните способности изпълняват регулативна роля, като едновременно подпомагат и мисленето, и емоционалното познание, защото в основата на детското развитие стои емоционалното възприемане на света. Същевременно наличието на определени емоционални умения благоприятства емоционалната регулация и създава предпоставки за появата и развитието на нови. По този начин личността се насърчава към емоционален и интелектуален растеж. Тази констатация ни дава основание да твърдим, че колкото по-висок е коефициентът на емоционалната интелигентност, толкова по-големи ще са възможностите на детето да установява социални контакти и да се чувства добре в социума на групата от връстници, както и да показва капацитета на своята обща интелигентност.

Л. С. Виготски предлага принципа за единство на „афекта и интелекта“, който утвърждава необходимостта от изследване на умственото развитие неразделно от развитието на мотивите (https://www.psy-expert.ru/index/0-13).

Приемайки тази постановка и твърдението на редица учени, че емоционалната интелигентност е толкова важна, колкото и интелектуалната, трябва да се опитаме да изясним същността и да потърсим какви са възможностите за стартиране на нейното формиране още в ранна детска възраст. Защото именно в училищна възраст се създават всички структури на личността и се извършват огромни скокове в развитието на децата.