ОФИЦИАЛНО-ДЕЛОВИЯ СТИЛ В УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ВРЪЗКАТА МУ С ЕПИСТОЛАРНИЯ ЖАНР
Венцислава Георгиева Ангелова, старши учител по български език и литература,
НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Благоевград
Резюме: В статията е представена информация за официално-деловия стил в учебната програма по български език в 9. клас. Целта на настоящата статия е да покаже значението на текстовете, които са част от официално-деловия стил, в живота на гимназистите. Успяват ли учениците да придобият трайни умения за създаване на заявление, делово писмо и CV. Прави се връзка между този функционален стил и епистоларния жанр. Младите хора имат ли култура на общуване в електронна среда, при положение че прекарват голяма част от времето си в интернет и могат ли да създадат едно електронно писмо според изискванията.
Ключови думи: официално-делови, стил, заявление, делово писмо, CV, административен
В учебната програма по български език за 9. клас по общообразователна подготовка са включени теми свързани с официално-деловия стил и създаване на текстови документи (заявление, делово писмо, CV), които са част от този функционален стил. Темите от този клас могат да се обвържат с учебното съдържание в 12. клас, защото в последния клас от гимназиалното си обучение, учениците ще трябва да се научат да пишат друг вид официално-делови текст – мотивационно писмо, а също така да се запозная с особеностите на интервюто при кандидатстване за работа и за обучение. Учебните програми по български език за 9. и за 12. клас могат да се обвържат и с тази за 8. клас, защото гимназистите се запознават с правилата на все по-често използваната кореспонденция, а именно електронното общуване. В първия клас от гимназиалното им обучение учениците придобиват знания за етикета при електронно общуване и какви са особеностите за написването на електронно писмо.
В часовете по български език в 8. клас учениците придобиват знания за темите Речев етикет в електронното общуване и Електронно писмо. Тези теми могат да се комбинират с учебното съдържание по информационни технологии за съответния клас, където гимназистите придобиват знания и умения за създаване, споделяне и организиране на документи и събития в интернет; използване на електронен адрес и спазване на етичните норми и правила при електронно общуване.
В 9. клас в часовете по език учениците първо се запознават с особеностите на текстовете от официално-деловия стил, а след това е отделено време за придобиване на знания и умения за създаване на заявление, делово писмо и CV. В този клас учебното съдържание отново може да се комбинира с това по информационни технологии. Учениците в 9. клас по ИТ придобиват знания и умения за създаване на формуляри, шаблони на документи, циркулярни писма, а и как се „използва електронна идентификация за услуги, предоставяни от публични органи или обществени услуги и от бизнес сектора, като банки и транспортни услуги“ (Учебна програма по ИТ 9 клас)
С учебната 2018/2019 година влязоха в сила последните промени в учебното съдържание по български език и литература за 9. клас. Основната цел на обучението по език не се е променила, а именно да се развиват комуникативните способности и да се затвърдят и допълнят знанията и уменията на учениците свързани със системата на българския книжовен език. Темите, които са част от учебната програма, трябва да развият и други ключови компетентности у гимназистите – дигитални, социални и граждански компетентности.
Годишният брой часове за изучаване на български език и литература в 9. клас е 108 часа. Времето, с което разполага един учител, за да постигне всички ключови компетентности по БЕ, е 54 часа годишно или 1,5 час, от които 0,5 час за развитие на комуникативните компетентности. Това е недостатъчно и затруднява работата на преподавателя, който трябва да подготви гимназистите за успешна реализация в обществото.
Благодарение на учебната програма по БЕ в 9. клас учениците се запознават с различните административни текстове, учат се правилно да оформят такива документи, да използват подходящия речник, синтаксис и формат при съставяне на текстове в този стил. Деветокласниците придобиват умения как да комуникират вежливо с колеги и служители в различни институции. Тези умения са от съществено значение за успешната адаптация на учениците и за тяхното умение да се изразяват ясно и ефективно в различни ситуации на деловия живот.
Комуникацията е част от нашето ежедневие. Благодарение на нея ние обменяме не само информация, но споделяме нашите чувства и преживявания. В обучението си по български език учениците се запознават с особеностите на речевата ситуация. Те правят разлика между официално и неофициално общуване, между писмено/непряко и устно/пряко общуване.
В 8. клас учениците се запознават с особеностите на електронното общуване и правилата за създаване на електронно писмо. За гимназистите е важно да знаят какъв е етикетът за общуване в електронна среда, защото животът ни е неизменно свързан с онлайн общуването.
Епистоларният жанр има дълга история. Смята се, че първите запазени писма са от времето на египетските фараони. Великите географски открития налагат нуждата от кореспонденция на големи разстояние, а разцветът на епистоларния жанр е през 18. век.
По време на Българското възраждане епистоларната култура продължава да се развива. Тя “от своя страна представя специфична форма на общуване, която разкрива в голяма степен светогледа на личността и промените, които настъпват в него под влиянието на социалната среда. Изграждането на този тип култура през 19-ти век означава утвърждаване на нормативността в писменото комуникиране” (Жикова, 2013). През Възраждането комуникацията отразява промените, които настъпват в личния живот на отделната личност, но и в национален план. През различните етапи, през които преминава писмото остава своя отпечатък в живота на хората, но освен това е и източник на информация за изминалия период.
Всяко писмо съдържа няколко задължителни части, които изграждат неговото специфично оформяне. Задължителните елементи на всяко писмо са “обръщение, изложение, (понякога с предисловие), заключение, дата, подпис“. (Жикова, 2013) Независимо от времето на създаване на първото писмо до ден днешен тези елементи са част от него.
С навлизането на компютрите и интернет все по-малко хора пишат писма на хартия. Съвременната кореспонденция се осъществява главно в интернет чрез електронни писма (имейли).
В 8. клас по ИТ учениците се запознават със създаването на групов електронен адрес, а в часовете по БЕ с правилата за създаване на електронно писмо. Осмокласниците се запознават със задължителните елементи на едно електронно писмо и как да създадат един имейл, който да бъде издържан според правилата. Това, което прави впечатление на учениците, е, че между хартиеното писмо и електронно има както сходства, така и различия.
Прилики между двата вида писма:
Различия:
Въпреки изложените прилики и разлики и двата вида форми на комуникация имат своите предимства и недостатъци, като изборът между тях зависи от предпочитанията на потребителя и ситуацията. В последните години се наблюдава все по-голям интерес към електронното писмо.
Знанията на учениците от 8. клас за електронно писмо могат да се обвържат със знанията им за официално-деловия стил, защото все по-често кореспонденцията между фирми, институции и граждани е в електронна среда. Все по-често електронното писмо се пише по делови повод и е необходимо деветокласниците да се запознават с принципите на деловата кореспонденция. Според Любомир Стойков “главният закон, на който тя трябва да отговаря е прецизността”. (Стойков, 1995) Гимназистите разбират, че независимо колко време минава и при какви условия ще се използва писмото, то винаги ще съдържа вече споменатите задължителни елементи, запознават се със стандартните форми на обръщение, които могат да използват както при писането на писмо, така и при създаването на документ част от официално-деловия стил. Пример за такива обръщения са Уважаеми господине или Уважаема госпожо. Друго нещо, което може да се използва както при създаване на документ, така и в деловата кореспонденция, е завършекът С уважение. С други думи и електронното писмо, когато се използва за делова кореспонденция, и текстовете от официално-деловия стил изискват употребата на професионален и вежлив език. Както при текстовете от официално-деловия стил, така и при електронното писмо (деловото писмо) текстът трябва да е кратък и да съдържа конкретна информация. Учениците осъзнават важността да създават и текстове част от официално-деловия стил и познаването за етикета за електронно общуване заради значимостта и връзката между двете.
Кореспонденцията между хората ще продължи да се развива и писмото ще остане част от нея. За да бъдат подготвени учениците, трябва да умеят еднакво добре да създават текстове, които са част от официално-деловия стил, както и да могат да използват електронното писмо за връзка с институции, фирми и други организации.
Използвана литература:
Жикова, Ж., Епистоларна култура. Кореспонденцията до Райно Попович, Littera et Lingua Series Dissertationes, 5 публикувано 2013 г., прочетено 24.07.2024 г. https://naum.slav.uni-sofia.bg/sites/default/files/lili_series_diss_5_2_zhikovazh_0.pdf
Стойков, Л., (1995). Фирмена култура и комуникация. София: УИ „Стопанство“ https://www.lstoykov.fashion.bg/lstoykov/book_comunic_2_4.htm
Учебна програма по ИТ за 9. клас, МОН
Електронен адрес: v_angelova89@abv.bg