ТЕМА: НАЛОЖИТЕЛНО Е В ДУАЛНАТА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ ДА СЕ ПРЕПОДАВАТ ТРАНСВЕРСАЛНИ УМЕНИЯ, ЗАЕДНО С ТЕХНИЧЕСКИТЕ ТАКИВА
инж. Демичка Георгиева Мехтерова,
учител по практика в ПГИТМТ-гр. Панагюрище
Резюме: В статията са представени теоретични основи, причини и мотиви за необходимостта от това в дуалната форма на обучение да се преподават трансверсални умения, заедно с техническите такива. Изложени са подробно шесте базови методически подходи за транверсални компетентности (които са по-широко понятие и съдържат в себе си и умения) и са обвързани с дуалната форма на обучение, която включва професионално обучение, което се осъществява паралелно на две места – в професионално училище и в предприятие. В изложението акцента е върху полезността от съвместяването на трансверсалните компетентности с техническите умения. При последния базов подход е обърнато внимание на един основен проблем, а именно липсата на актуални учебници по специални предмети и вероятната причина за това – многото фази през които преминава технологичния цикъл на издаване на учебник.
В началото на 21 век интелектуални умения се изискват от почти всеки, за да успее в сложния и непрестанно изменящ се съвременен свят, в който икономиката, науката, технологията и образованието са силно взаимосвързани. Конкурентоспособността зависи не само от откритите нововъведения, но и от скоростта, с която знанието за тях се предава чрез образователната система за създаване на подготвени и способни кадри, които да го прилагат. Затова е важно да се развива способността на днешните ученици да решават проблеми. Модерното обучение все повече се основава на активните методи на учене, при които ученикът играе централна роля. Наложително е ориентирането на цялата ни образователна система към израждане на умения, не само към усвояване на знания. Като преподавател по практика в среднопрофесионално училище, което е едно от първите започнали да прилагат дуалната система и наблюдавайки в реално време как с всяка изминала година тази система става все по-популярна сред работодатели, родители и ученици, няма как да не смятам, че трансверсални умения е наложително да се преподават заедно с техническите. Ще кажа само още няколко думи за дуалната система на обучение, тя е форма на обучение в средното образование, в която същевременно се натрупва и практически опит. Тя включва професионално обучение, което се осъществява паралелно на две места – в професионално училище и в предприятие. Първоначално през 2016г. стартира дуалното обучение по проектът „Швейцарска подкрепа за въвеждане на принципите на дуалното обучение в българската система за професионално образование“ (ДОМИНО), финансиран в рамките на швейцарския принос за разширяването на България, приключи през ноември 2019 г. Проект „Интегриране на дуалното професионално образование и обучение (ДПОО) в България“ е планиран като продължение в рамките на втората Швейцарско-Българска Програма за Сътрудничество (2022 – 2029 г.). Разработването на Стратегическата визия за развитие на дуалното професионално образование и обучение (ДПОО) в България – 2030 е осъществено с финансиране от Фонда за подготовка на мерки за подкрепа по Швейцарско-българската програма за сътрудничество. По дуалната система през учебна 2022/2023 г. се обучават повече от 11 000 ученика по 15 професии в 21 населени места в страната в 182 образователни институции (професионални гимназии, профилирани гимназии и средни училища). С проекта BG05M2OP001-2.014-0001 „Подкрепа за дуалната система на обучение“ на обща стойност 24 425 618, 58 лева , който се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския социален фонд чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове, с конкретен бенефициент Министерството на образованието и науката (МОН) се подпомагат професионалните гимназии, фирми и ученици, за да се повиши квалификацията на бъдещата работна сила на пазара на труда по професии, ключови за икономиката на страната. Основната цел на проекта е да разшири обхвата на дуалната система на обучение, с оглед повишаване качеството на професионалното образование в България и засилване на връзката му с нуждите на пазара на труда. Дейностите са насочени към подобряване на компетентностите на учителите и преподавателите по професионална подготовка, и придобиване на педагогически и методически умения от наставници – представители на работодателите За изпълнение на основното цел са предвидени в проекта няколко дейности, като акцента в този статия ще бъде само върху една от тях, а именно – Дейност 2, която включва дейности в подкрепа на образователната система: разработване на учебни планове, учебни програми, национални изпитни програми за дуална система на обучение, изготвяне на инструментариум за оценка на работното място. Въпросът за подбора на учебното съдържание е сложен и актуален проблем, който постоянно привлича вниманието на учени, методисти, преподаватели. Съществуват голям брой различни подходи за преподаване, в процеса на разработване и реализация на които, се изработва специфичен език на учебната дисциплина, разкриват се основните понятия на образователната област, определя се съдържанието и структурата на обучение. Решението на проблема за подбора на съдържание се усложнява и във връзка с това, че в преподаването на практически дисциплини освен с учебници и учебни помагала е необходимо и разработване на електронни средства за обучение, насочени към комплексно използване на компютърна техника в учебния процес. Изисква се решение, относно разграничаване и тълкуване на понятията в предметната и образователната област. В цялата история на педагогиката се изучава съотношението на науката и учебния предмет, формират се критерии за подбор на учебния материал на основа на методологическия анализ на състоянието и перспективите за развитие на предметните научни области. Ако приемем следните определения и отличителни признаци на предметната и образователната област, а именно, че предметна област е множество от обекти, което има име и напълно определени връзки между обектите. Предметната област отразява познанията на човека за обкръжаващия го свят и за самия нето. Тя постоянно се променя в съответствие с човешките познания. Според на руските учени Н. А. Савченко, М. И. Беляев, В. В. Гриншкун, Г. А. Краснова, предметна област е съвкупност от понятия, знания и представи за научните области или областите от човешката дейност. В същото време под образователна област се разбира подмножество на предметната област, взета като основа за съдържание на образователната дейност и адаптирана към психолого-възрастовите специфики на контингента от обучавани. Терминът „трансверсални умения“ (transversal skills) често се използва като взаимозаменяем с „общоприложими умения“, „ключови умения“ или „основни умения“, но също и с „ключови компетентности“ или „умения на 21. век“. Използва се все по-често, особено на ниво политика на ЕС във връзка с ключовите умения, свързани с пригодността за заетост, като умения за учене, работа в екип, решаване на проблеми. Тези умения обикновено се разбират като съответен резултат от обучението за широк спектър от професии и сектори и/или преносими в нови образователни и работни среди. ЮНЕСКО (2014 г.) определя тези умения като „несвързани конкретно с определена работа, задача, академична дисциплина или област на знанието, а като умения, които могат да се използват в голямо разнообразие от ситуации и работни условия“. ESCO (многоезичната европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите) предлага следната дефиниция: „Трансверсалните умения и компетентности са научени и доказани способности, които обикновено се разглеждат като необходими или ценни за ефективно действие в практически всякакъв вид работа, учене или житейска дейност.“ от което следва, че те са от съществено значение както за общото, така и за професионалното образование. Трансверсалните умения могат да бъдат интегрирани в свързаните с професията умения и/или да бъдат само имплицитно обхванати в учебни планове и програми. Програмите за ПОО (професионално бразование и обучение) в България разграничават общообразователни дисциплини, общи предмети за ПОО, специфични предмети за ПОО и избираеми предмети. Трансверсалните умения са вградени както в общообразователните, така и в общите предмети за ПОО. Чрез разграничаването на общи и специфични предмети за ПОО се очертава граница между специализираните и преносимите умения в рамките на съдържанието, свързано с професията. Самата концепция за трансверсални компетентности не е достатъчна категория за планиране на учебни програми. И все пак това е предизвикателство пред традиционното планиране на учебната програма в ПОО, което по същество се основава на три категории: общ, професионално-практически и професионално-теоретичен компонент. Някои компетенции са конкретно свързани с изпълнението на конкретна професия. Тоест стойността им е съобразена с изпълнението на задачите, които са специфични за дадена длъжност. Докато трансверсалните умения са ценни във всеки сектор, защото те подсилват таланта и потенциала на всеки във всяка област. Има няколко ключови компетенции с трансверсални аспекти, които могат да се научат и да бъдат упражнявани през целия академичния живот: проактивност, работа в екип с насърчаване на сътрудничеството, излизане от зоната на комфорт и обогатяване на обучението с нови преживявания, емоционална интелигентност, поставяне на малки предизвикателства и цели-като учене през целия живот. Сред приоритетите на учителя е прилагането на такива образователни стратегии, които да подпомагат развитието на подрастващите и да спомагат за изграждане на мислещи, можещи и инициативни личности, способни да се справят в съвременните условия на непрекъснато нарастващи изисквания. В своите научни разработки за базовите подходи за трансверсални компетентности Яна Мерджанова (Merdzhanova, 2014) определя 6 подхода – генеалогичен, аксиологичен, интердисциплинарен, мултисензорен, динамичнo-моделиращ и експертен подход. Особено полезна за преподателя е предложената педагогическа концепция, чрез която тези подходи на практика могат да се приложат в обучението по практика в реална работна среда: 1. Генеалогичен подход към човека и метод – генеалогична компетентност. Има за предмет проучване, изучаване и представяне на родствените отношения и произхода на индивида. Особено ценни и значими са изследванията, които освен информация от наследствено-правен характер, съдържат данни за отделните членове на рода в професионален, етнически, религиозен, образователен план и политическа активност всичко това води до формиране във всеки един ученик когато е на прага на своя реален трудов път чрез дуалната система на обучение да може да си даде отговор кой е той, от къде е тръгнал, на какво разчита в личностен план, какви са неговите наследствени дадености, интереси и възприятия. Ценното и новото се състои в присъщата на генеалогията синергетичност: дълбочинността и ценностният прочит стимулират ученика да открива, до поставя и да отговаря на действителни въпроси и да се решава на необходимото – като връзки и контакти, като алтернативни действия, като приемане на последици. В собствения реален живот (Мерджанова, 2023, с.24). 2. Аксиологически подход към човека и метод – аксиологечна компетентност. В зависимост от това което представлява неговия обект на изследване, за аксиологията ценност ще бъде онова качество, което ще позволи да се размишлява над етичната и естетическата стойност на нещата, тоест ясно и просто, това е специалното качество, което прави нещата или хората се оценяват в отрицателен или положителен смисъл. За учениците са от значение, както обективните ценности, които са добрина, истина и красота, така и субективните ценности, тези, които представляват средство за достигане до очаквания край и реализация в реалната работна среда, която е била неговото първо съприкосновение с изискванията на пазара на труда през по-голямата част от последните две години на обучение, където е бил толериран от обстоятелството, че е ученик и че през повечето време са били водещи желанията му от личен характер. Чрез дулната форма на обучение ученика прави първите си стъпки в реална работна среда, но за да са успешни те е необходим кураж, необходимо е време, както и да му се дават възможности да може да експериментира и да прилага нарастващите си способности, да полага усилия, но същевременно да изпитва удоволствие и удовлетвореност, да развива доверие не само в себе си, но и в другите. Залага се на баланса между самостоятелността и подкрепата на учители и наставници, благодарение на които: – естествено се заражда и разширява обхватът на мотивацията; – оказва се диференциално съдействие на всеки ученик; – ученикът се научава да „премерва“ сам стъпките и оптималното си темпо (Мерджанова, 2023, с.52). 3. Интердисциплинарен подход и метод – интердисциплинарна компетентнoст. Интердисциплинарността като подход се разглежда свързано с интерактивното обучение и е негово задължително условие – по тази логика се явява фундаментален механизъм за придобиване на знания и развитие на умения (Иванов, И.). Интерактивността „се отнася до взаимодействието между обучаващ и обучаван, както и между самите учащи или в по -широк смисъл – между членовете на една учебна (работна) група Тя предполага наличието на интерактивни умения – термин, използван за характеристика на умения, отнасящи се до личната ефективност, взаимоотношенията човек – човек, човек – група.” (Гюрова, 2006, с.40). Особено показателно за ролята на дуалното обучение е трансформирането на мозъчната дейност на учениците не само да усвояват нови знания в час чрез четене и/или ползване на компютърните технологии, но и чрез промяна в реалната работно среда на техните естетически и културни сетивни възприятие и съответното тражение в съзнанието им чрез сетивните органи. От там в превръщането им в поведенчески модели. Централно място заема механизма на интегриране на учебното съдържание в работния процес, като синтез при който централен и изходен пункт са компетентностите, според които се определят и целите и съдържанието. 4.Мултисензорен подход към човека и метод – мултисензорна компетентност. Паметта е ресурс, който е на разположение на всеки. Това, което прави разликата при отделните хора, е възможността да използват този ресурс. Важно е да се помогне на учениците да го развиват. Подход основан на визуализацията би могъл да подобри способността за използване на паметта. Като добави и други сетивни възприятия към визуалните, учителят помага на учениците си да подобрят крайния резултат. Експерти по паметово развитие предлагат създаването и използването на визуални, слухови и емоционални връзки, с цел да се активира дългосрочната памет. Добавянето, когато това е възможно, на движения и допир, прави процеса по-ефективен. Дуалното обучение предлага всичко това в реално време, два дни седмично при учениците от 11 клас и три дни седмично при тези от 12 клас. Отделно учениците имат много практически часове през учебните години в учебните кабинети и лаборатории, плюс производствена практика 64 часа след завършване на 10 клас и един месец практика в реална работна среда след 11 клас. 5. Холограмен ( динамично моделиращ) подход и метод – прогностична компетентност. Използва се тази техника за визуализация в мозъка, за да се оцени времевия отговор на окото и да се установи, че времето на запазване на изображението е около 20 милисекунди, последвано от още 20 милисекунди експоненциално затихване. Подобно на функционирането на човешкото око, което вижда благодарение на пречупването под различен ъгъл и последвалото разлагате на светлината на различни цветове. Грандиозното и вълнуващото е, че се откриват общи принципи на функциониране в „живата“ и „неживата“ природа. Идват подходи към съвременния човек като към многоаспектна, комплексна фигура, непрекъснато еволюираща и възможна, достъпна за изследване и опознаване (Мерджанова, 2023, с.148). Всеки млад човек/ученик трябва да разбира света на професионалните си и жизнените си интереси, чрез следните компоненти: – интереси: те съдържа в себе си познавателен елемент, който представлява активно познавателна насоченост, съответстваща на целите на дадената личност; – нагласи: те се формират на база личния опит, придобит самостоятелно или под влияние на чужд опит; – потребности: те са нуждите, необходимостите от нещо за всеки индивид; – мотиви: подбуда, причина, подтик за някакво действие. Те могат да бъдат скрити, невидими и дори несъзнавани от личността. Мотивите са „мястото“ на началната среща на индивидуалния вътрешен свят като насоченост и влиянието на авторитета на социалната среда; – способности: те са много съществени за процеса на професионалното ориентиране, т.н. характеристики на способностите: проявяват се рано; изявяват се като спонтанна склонност, без предварително обучение и насоченост; изпълнението се постига леко, без видимо усилие; напредването и усъвършенстването е много бързо; реализират висока продуктивност; личността изпитва удовлетвореност от това, че ги упражнява (Мерджанова, 2023, с.152); – ценности: те са винаги актуални за личността и не зависят от степента на удовлетвореност, те не са само ситуации, а жизнени приоритети и са валидно през целия съзнателен живот на човека; – професионален избор: момент на вземане на решение измежду различни алтернативи за младия човек. За да бъде направен е необходимо: да бъде запознат с търсенето и предлагането на пазара на труда в региона къде живее и ще се обучава; да съпостави различните възможности за професионална реализация и удовлетвореност от финансова гледна точка; да анализира перспективите за последващо развитие и надграждане; да прецени личните си интереси и качества дали ще се припокриват с професионалните за едни достатъчно дълъг период от живота му и др. 6.Експертен подход и метод – експертна компетентност. В съвременния свят педагогическата сфера би трябвало да обосновава теоретически, да осигурява практически и да отстоява, сертифицирайки и лицензирайки, предоставянето на отговорности и компетенции само на базата на компетентности и умения. Тези съображения обуславят въвеждането на „експертната компетентност за училищни учебници“ на учителя като част от цялостната му професионална компетентност в съвременните образователни условия (Мерджанова, 2023, с.174). В дуалната форма на обучение се изпитва глад за актуални учебници. В използвана литература в края на всяка учебната програма по даден предмет, които е относим към някаква специалност се изброяват учебници от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, като не рядко те са предназначени за висши учебни заведения. Няма изготвени актуални, осъвременени учебници с които да се работи, основният източник на актуална информация е интернет пространството, което отнеме много време на съответния учител, а много често търсената качествена информация е на чужд език. Разчита се в не малка степен на каталози, брошури, техническа литература и чертежи с които разполагат предприятията-партньори, но те са строго профилирани и обхващат само конкретното производство, докато в учебните програми са обхванати много по-голям спектър от теми. Колкото и много да са фазите през които преминава технологичния цикъл на издаване на учебник, колкото и трудоемък да е този процес, в името на тази нова форма на обучение-чрез работа в техническите училища и нарастващия интерес с всяка измилата година налагат да се обърне сериозно внимание на този съществен проблем-липса на актуални учебници по специалните предмети. Наредба за учебниците и учебните помагала е приета с ПМС №104 още на 10.05.2003г. и е претърпяла няколко изменения до 2006г. Тези шест подхода формират трансверсални компетентности, които са базови житейски компетентности на човека – да е част от ,,случващото се в живота“. Образованието не може да подготви личността за всички видове компетентности, защото действителността се променя според натрупаните дефицити, проблеми и приоритети. Възможно и желано е обаче учителите, да се опитват да формират най-нужните и най-търсените за дадения момент. Образованието трябва да се съсредоточи върху трансверсалните компетентности на индивида като човешко същество и да му даде уменията да ги прегрупира и комбинира по различен начин според нуждите на социалната си еволюция.
ЛИТЕРАТУРА
1.Гюрова.В. (2006). Интерактивността в учебния процес. София;
2.Мерджанова.Я. (2023). Базови методически подходи за трансверсални компетентности просто 6+. АВТОР: инж. Демичка Георгиева Мехтерова, учител по практика в ПГИТМТ-гр. Панагюрище