РАЗВИТИЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ДЕЦАТА СЪС СОП, ЧРЕЗ ОСНОВНИТЕ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Диана Иванова Русева, рецензент: проф.д.п.н. Магдалена ДГ „Иглика“, гр. Силистра Костова – Панайотова
Резюме: Приобщаващото образование в детските градини се утвърди като изградена структура от заинтересованите страни и взаимната връзка между тях. Всяко дете от детската градина има шанс да получи подкрепа, ако се нуждае от такава. Подкрепата е нужна и на всички съпътстващи детето хора, които са свързани с неговото развитие. Планирането на образователното съдържание е винаги съобразено с индивидуалните особености на децата. Практическото изпълнение се осъществява чрез основния метод на работа в детската градина – във и чрез играта. Посредством участието си в игрите децата развиват своето мислене и чувства, преодоляват емоционални дефицити. Емоционалната и социалната интелигентност не са вродени, те се формират и могат да бъдат развивани цял живот.
Предучилищната възраст е много важен етап в развитието на детската личност. В този период детето реализира своите първи контакти със света, изгражда своите първи компетенции – знания, умения и отношения. Ранното проследяване на проявите на емоционалната интелигентност на детето и целенасоченото им управление осигурява възможности за цялостно развитие и формиране на вътрешни механизми за успешна социална адаптация. Постъпването на детето със специални образователни потребности в детската градина му предоставя по-богат социален контакт, възможност за общуване с възрастните и връстниците в детската градина. Всяко дете със специални образователни потребности е уникално и именно като такова трябва да се отнасяме с него. Спецификата на педагогическото общуване с децата със СОП се определя от необходимостта детския учител да адаптира, да планира ритмично и балансирано годишното разпределение на образователното съдържание съобразено с възрастовите особености и индивидуалните потребности на децата, с цел успешно развиване на творческата, физическата и емоционалната активност на детето. Процесът на адаптиране на децата със СОП в детската градина е сложен и продължителен. Нашите цели и задачи в тази посока са:
Планирането на образователното съдържание е винаги съобразено с индивидуалните особености на децата. Практическото изпълнение се осъществява чрез основния метод на работа в детската градина – във и чрез играта. Посредством участието си в игрите децата развиват своето мислене и чувства, преодоляват емоционални дефицити.
Емоционалната и социалната интелигентност не са вродени, те се формират и могат да бъдат развивани цял живот. Те влияят в много по-голяма степен на способността за учене и усвояване на знания, отколкото коефициента на интелигентност на детето. Интелектът не би могъл да даде най-доброто от себе си без емоционалната интелигентност. Още в детството емоционалното съзнание се обогатява, усвояват се ключови емоционални умения, формира се основата на емоционалната грамотност у човека. Ето защо преди да развиваме и възпитаваме емоционалната интелигентност при децата, трябва да проследим емоционалното развитие на детето. То е свързано с растежа на цялостната детска личност и формирането на емоционална сфера. Преживяванията и чувствата са вътрешните предпоставки за индивидуално проявяващо се емоционално отношение на детето към света и към хората с които общува; към дейностите в които участва; към собственото „Аз“. Емоционалната интелигентност е способността на детето да разпознава собствените си емоции и чувства, да може да ги назове и да може да ги изрази по подходящ начин според конкретната ситуация, така също и да разпознава емоциите и чувствата на заобикалящите го хора, и да може да предвижда тяхното поведение в конкретната ситуация. Изграждането и развитието на емоционалната интелигентност започва чрез общуване първоначално с родителите, семейството, след това с други възрастни, учителите, персонала в детската градина и с децата в групата и извън нея. Развиването на емоционална интелигентност повишава способността на децата да усвоят нови знания и умения, помага им да бъдат по-спокойни, да управляват конфликти и да създават приятелства. Децата със специални образователни потребности имат нужда от нашата помощ, за да изградят вътрешни умения да се справят със силните си емоции, за да могат да следват елементарни правила и да се разбират с другите, да бъдат поощрявани и мотивирани за да могат да се приобщят към живота в групата и детската градина като нова за тях среда.
Всички сме убедени, че емоционалната интелигентност е важна за децата, но как на практика да работим за нейното развитие?
За детския учител понякога е много трудно да разбере чувствата и емоциите на децата със СОП защото те трудно ги изказват. Много важно в това отношение е да познаваме езика на тялото и невербалните знаци и чрез тях да разберем защо и какво се случва в поведението на детето. Някой деца със СОП нямат изграден богат речник, или имат езиково–говорни нарушения и не могат да изкажат своите емоции, нужди и желания, поради което те отказват да се включат в игрите. Това ги провокира и предизвиква у тях състояние на тревожност, а в същото време не желаят и съдействието на учителя. При осъществяването на основна форма на педагогическо взаимодействие по дадено направление, детето със СОП не винаги успява да задържи своето внимание до края, това го изнервя, то става неспокойно, тревожно, дори понякога проявява агресивно поведение към децата от групата или върху себе си, защото не може да контролира своите емоции. В такава ситуация прилагаме една много успешна техника за справяне с разрушителните емоции: „Тихият кът“ или „Къщичка за успокоение“. Това е място за успокоение, място за усамотяване и за „преосмисляне“ на ситуацията. В момент на афект детето със СОП е важно да може да има място където да се успокои, усамоти и да не нарани друго дете или ако е възможно да преосмисли и контролира емоциите си. В този кът е необходимо да има мек под за медитативни упражнения за дишане с цел успокоение или меки възглавници , на които детето да даде воля на гнева си или да полегне за успокоение. Важно е момента, в който детето не може да контролира емоциите си да го насочим към къта за успокоение. Това не е място за изолация от другите деца, това е място където му се дава възможност да помисли, да се огледа отстрани, и в момента когато се успокои учителят трябва да е до него за да обсъдят заедно случващото се чрез така наречения „Разговор-анализ“. Този подход е изключително резултатен защото подобрява комуникацията на детето с възрастния (учителя) и децата; анализира постъпката с цел разрешаване на проблема; изграждане на умението себерефлексия, т е. самоанализ на собствените мисли и преживявания. Тук учителят на групата е изправен пред проблем, който не е предвиден. Той трябва да използва своя професионализъм и да реагира и организира взаимодействието с децата в групата, да проведе ситуацията да разпредели времето за групова и самостоятелна работа, да подготви индивидуални задачи и да отдели време за осъществяването им под формата на игри. Добрата комуникация и екипната работа на учителя и помощник учителя в групата са също предпоставка за успех и ефективна работа в приобщаващия процес. Помощникът на учителят активно участва в разрешаването на проблемите възникнали с децата със СОП в групата. Често в такива ситуации използваме и друг подход – „Дете помага на дете“. Това е много резултатен начин на организация в групата, чрез него децата преживяват нови и непонятни до този момент положителни чувства като емпатия и толерантност към децата със СОП. Ефекта от контролиране на негативните емоции и провокиране на положителни може да се постигне и чрез художествената литература и по точно чрез възприемане или пресъздаване на любими детски приказки планирани в образователното съдържание. Чрез художествената литература децата общуват непринудено и емоционално. С помощта на педагога и под формата на драматизирана игра изграждат емоционалното умение „разпознаване и назоваване на чувствата на героите“. Именно четенето на приказки и съпреживяването на емоциите на героите помага на детето със СОП да развие своя емоционален интелект, да се справи със страховете си, да се научи да прави разлика между добро и зло и да знае, че доброто винаги побеждава. Художествената литература се възприема с голям интерес от децата със СОП. Различното жанрово и тематично съдържание на художествените произведения въздейства с различна сила върху емоциите на децата. Изключително важно е да се създаде подходяща атмосфера и обстановка за общуването на децата в групата. От начина, по който детето се запознава с новото стихотворение или песен, от емоционалното им поднасяне, зависи и какъв интерес ще прояви то към тях и как ще ги възприеме. Слушането на художествените произведения влияе плодотворно за придобиване на нови знания, за обогатяване на речниковия запас и за създаване на нови невронни връзки в мозъка. Освен това, едни от най-новите проучвания показват, че четенето на художествена литература е свързано и с развиването на едно от уменията в сферата на емоционалната интелигентност – емпатията. Това е способността на човек да се постави на мястото на друг човек/герой и да си представи как се чувства той. Чрез основните и допълнителните форми на педагогически взаимодействие по изобразително изкуство децата със комуникативни нарушения имат възможност за себеизразяване. Рисуването, моделирането, апликирането и всички останали творчески дейности в детската градина прилагаме като основна арт-терапевтичната работа с деца с комуникативни нарушения. Темите заложени в образователно направление „Изобразително изкуство“ дават възможност на детето със СОП да изрази вътрешното си емоционално състояние, да представи чувства и преживявания, възприятия и представи, въображение и мисли. Ето защо ние организираме и допълнителни дейности по изобразително изкуство като „Ателиета по интереси“, „АРТ терапия“, „Рисуване с пръсти“. Тези дейности оказват положително влияние за развитието на въображението, обогатяват пасивния и активния речник, формират и развиват базисните понятия, фината моторика, цветовия гнозис, пространствената ориентация, и повишават самооценката. Всичко това допринася за цялостното когнитивно и личностно развитие на децата и помага да се коригират комуникативните нарушения. Една от най-силните страни на подхода е способността да се насърчи и засили разказването на истории и разкази. Арт- терапевтичния подход предоставя възможност за децата да използват двигателна координация и подражателни умения чрез разнообразие от дейности като изрязване, лепене, моделиране и рисуване. Арт-терапевтичната работа зарежда позитивно децата и оказва положително емоционално въздействие, формира положително отношение към самите себе си, към околните, както и към самия процес на изразяване с помощта на художествени средства. Свободното изразяване на емоциите, влеченията и импулсите на детето не срещат граници при този подход. Ако при другите видове графично творчество се изисква достатъчно добре развита мускулна координация, при рисуването с пръсти вероятността да се претърпи неуспех е много по-малка – тук движенията могат да бъдат прости и несръчни. Чрез заниманията в ателието „Рисуване с пръсти“ научаваме децата със СОП да разпознават и да контролират негативните и тревожни чувства. Провокираме тяхната вродена емоционална интелигентност. Техниката на рисуване с пръсти е много „жива“ процедура, която доставя на детето удоволствие и му носи весели и радостни преживявания. Детето със специални образователни потребности овладява нов език, ново средство за изразяване на своето „Аз“, което може да изрази физически, кинестетически (чрез усещания) и емоционално. Контактът с вътрешния опит на детето, по правило открива път към вербалния контакт с околните. Изразявайки на хартията своите преживявания, страхове и тревоги, то става далеч по-открито и готово за тяхната вербална преработка. Чрез рисунката преживяванията на децата стават достъпни и за другите. Активното присъствие в игровите ситуации и игровите подходи в образователния процес по всички направления дават на детето със СОП възможността да се адаптира и приобщи към децата в групата и към дневния режим, към колективния живот. Много ефективна е ролевата игра тя стимулира и развива творческото мислене, чрез нея детето придобива нови знания и умения, участва и заема роли обогатява своя ролеви репертоар. Много подходящи са ролевите игри: „Професии“, „Кой се грижи за нас“ и др., т.е. там където се импровизират роли от света на възрастните, където се спазват правила на поведение и под формата на игра детето много по-лесно може да изиграе преживяна травма и да я преодолее, чрез споделяне. Други игри, чрез които провокираме изразяване и споделяне на емоции от страна на детето е чрез „Игри с флаш карти“- карти с различни емоции; „373 комуникативни игри в детската градина“; „Пъзели на емоциите“ – разчитане на емоциите по израза на лицето; „Магнитчета емоджи“; игра с карти „Комплект емоции“ – шест основни емоции: радост, тъга, страх, отвращение, изненада, гняв са представени като лица на маймунки. Играта има за цел разпознаване и разбиране на емоциите, чрез езика на тялото детето показва изтеглената от него емоция и заедно с това осъзнава, преживява и преминава през различните емоции под формата на игра. Отбелязването на празниците и развлеченията в детската градина като допълнителни форми на педагогическо взаимодействие доставят радостни емоции и преживявания на всички деца със СОП. В тях те се включват според възможностите, интересите и предпочитанията си, създава ни се възможност да открием непроявен до този момент талант у децата. Тази форма на работа повишава емоционалната активност на децата, подтиква въображението им, обогатява чувствата и мислите им, развива тяхната реч. Приобщавайки родителите на децата със СОП към дейностите в групата осигуряваме по-голяма сигурност и здравословна среда, в която те да изразяват своите чувства и емоции, да развиват своя потенциал и способности. Средствата за общуване с родителите са под формата на: родителски срещи; консултации; телефонен разговор; он-лайн общуване; посещения, празници; обратна връзка от родител. Идеята за партньорство изисква от нас специалистите да си зададем въпроса за начините, по които предлагаме помощ на семействата. Целта е семействата да се подкрепят професионално и да разбират, че не са сами с болката, емоциите и преживяванията си. Родителите трябва да останат с усещането, че някой ги е разбрал и им е помогнал да изградят стратегия за справяне. Професионалната компетентност на педагогическия екип е съществена предпоставка за ефективна работа в приобщаващия процес и развитието на адаптивните способности на децата към образователната среда. Екипната работа, съвместните цели и дейности по посока на развитие на емоционалната интелигентност на детето със специални образователни потребности (СОП) не са напразни и си заслужават усилията, защото интелигентността на емоциите ще го съпровождат през целия му живот. В тази посока ролята на учителя в детската градина е изключително важна, той обича безрезервно децата като свои, грижи се за тях, възпитава ги, спомага за развитие на техните заложби. Само учител с висока емоционална интелигентност може да формира и развива емоционалната интелигентност на децата, така че те да се чувстват щастливи и свободни да бъдат себе си.
Литература: