МУЗИКОГРАМА – МЕТОД ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА АКТИВНО СЛУШАНЕ

МУЗИКОГРАМА – МЕТОД ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА АКТИВНО СЛУШАНЕ

Катя Барулова^[1], Ст. учител по музика в ДГ № 193 „Славейче“, гр. София

MUSICALGRAM – A METHOD FOR ORGANIZING ACTIVE LISTENING

Katya Barulova, Music teacher at Kindergarten No. 193 „Slavayche“, Sofia

Abstract:

The article emphasizes the significance of immediate musical perception in education based on auditory-intuitive principles, according to J. Gologanov. The content of musical works should be viewed as a dynamic message that is formed in the consciousness of both the performer and the listener. The perception of music is subjective and depends on various factors, including historical and individual contexts. A new method in pedagogy is introduced – musicogram, which combines visual and auditory perception, allowing children to understand music intuitively. It serves as a graphic tool for representing musical elements, making them accessible and interactive. Despite the benefits of visualization, the article highlights that the focus in music education should remain on auditory perception, as music is primarily an auditory medium. The synchronization between different perceptions through musicograms contributes to the development of motor skills and the understanding of musical structure. In conclusion, the musicogram is a valuable tool in music education in kindergartens, but it should not replace the richness of auditory experience.

Keywords: visual representation, listening experience, pre-musical notation

Ключови думи: визуално представяне, слушателско преживяване, предмузикална нотация

Безспорна е необходимостта от получаване на знания, които да съдействат и подпомагат създаването на „култура на музикалното възприемане“ (Петкова-Марчевска, 2004: 232). Според Ж. Гологанов (1999: 64), новите подходи в образованието подчертават значението на непосредственото музикално възприятие, основаващо се на слухово-интуитивни принципи, в контекста на активното участие на личността. Съдържанието на музикалните творби не трябва да се разбира като нещо закодирано извън звука, а като динамично послание, което се формира в съзнанието на изпълнителя и слушателя. Целта на дейността „слушане на музика“ е пълноценното, активно музикално възприятие. Възприятието на музика е субективно и зависи от множество фактори, включително епохата и индивидуалния контекст (Петкова-Марчева, 2004: 233). Особено важно е да се изтъкне, че не може да се говори за разкриване съдържанието на музикалната творба, при което се има предвид някакво контекстуално съдържание, като някакъв закодиран постулат. Музикалното съдържание не е нещо извън звученето, което трябва да се отгатне. Съдържанието на музикалното произведение представлява „сложна сплав от духовни послания, привнасяни в процеса на разгръщането му последователно от автора, интерпретатора и слушателя (Петкова-Марчева, 2004: 234). Музикалното съдържание се формира в съзнанието на изпълнителя по време на изпълнителския акт и в съзнанието на реципиента по време на възприемането. То варира в зависимост от епохата, типа художествена култура, особеностите на дадената личност и състоянието ѝ в конкретната ситуация. Затова музикалното възприятие е винаги субективно и друго не би могло да бъде. Музиката предава „специфични музикално-емоционални ценности“ (Петкова-Марчева, 2004: 235). В музикално-педагогическата практика са познати и различни извънмузикални, невербални похвати за стимулиране на музикалното възприятие: цветове, фигури, рисунки, ръчни знаци, движения на тялото, мимика и др. Всеки от тези похвати изисква владеенето в по-голяма или в по-малка степен на определени знания и умения в дадената област, но като цяло те са достъпни за децата до 7-годишна възраст и затова е необходимо прилагането им да бъде регулярно и в същия обем, както и вербалните (Петкова-Марчева, 2004: 236).

Музикограмата е метод, който съчетава музика с визуално и слушателско преживяване за деца. Музикограмите са графики, които се опитват да представят музика във визуална форма. Те са рисунки, форми или символи, които ни предоставят структурирана и разбираема визуална информация. Образува се от думите musico ” – свързана с музика (която звучи), и “ gram ” – свързана с писане (която се вижда).

В контекста на педагогиката, музикограмата е представен нов метод, съчетаващ визуалното и слуховото възприятие, който помага на децата да разберат музиката по интуитивен начин. Музикограмите служат за графичен инструмент за представяне на музикални елементи, правейки музиката достъпна и интерактивна за децата.

Изобретателят на такова активно слушане е учителят и музикант Йос Вуйтак (Белгия). Той намира нов творчески подход към музикалното образование, който се основава на принципите на Карл Орф. Самият Орф признава Вуйтак за водещ експерт в това. Вуйтак създава и популяризира използването им за подобряване на способността да се оценява класическата музика при момчета и момичета без музикални познания (Wuytack, 1996).

Днес музикограмите са разпространени и се използват за всякаква музика без изключение (https://musicogram.com).

Музикограмите се използват за графично представяне на елементите на музиката, като нейната структура, височина, ритъм (ритмограми), динамика, тембър и др. (Rico, 2024). Обикновено музикограмите се използват за улесняване на разбирането за музиката . Следователно те са склонни да бъдат прости, с прости форми, цветове и различими размери.

Музикограмите за деца са насочени към младата аудитория, следователно трябва да бъдат адаптирани към техните способности за разбиране и действие . Те преследват същата цел като всяка музикограма, а именно да улеснят музикалното разбиране. Тъй като са насочени към деца, те трябва да са игриви, прости и с премерена дължина . Децата трябва да могат да ги следват и запомнят лесно. Те могат да включват диференцирани цветове, привличащи вниманието форми и действия, които могат да бъдат извършени за кратко време.

Чрез този подход децата могат да се запознаят с различни инструменти, звуци и ритми. Той съчетава музиката със забавни дейности като игри, истории и танци. Музикограмата помага на децата да развият понятията музика и ритъм, да стимулират креативността си и да подобрят уменията си за социализация. Събитията с музикограма могат да бъдат адаптирани според възрастовите групи и интересите на децата. Простите музикални произведения са подходящи за по-малки деца, докато по-сложните са подходящи за по-големи. Тези събития се провеждат в детски градини и училища, занимални по интереси и др. (Громыхалова, 2019).

Заниманията с музикограма предоставят на децата възможност да изучават музика и ритъм, да развият креативността си и да подобрят социалните им умения. Чрез дейностите с музикограма, децата учат да разпознават музикални концепции, както и да създават свои собствени музикални произведения. Те също така учат да работят заедно и да комуникират ефективно с другите.

Музикограмите за деца са идеално допълнение към слуховата работа със следните предимства:

Накратко, децата, а също и възрастните могат да се възползват от визуалния канал, заложен в музикограмите, за да запомнят, сравнят и разграничат по-осезаемо как е изградена музиката.

Важно е да се отбележи, че, въпреки ползите от визуализацията, музикалното образование акцентира на слуховото възприятие, тъй като музиката е предимно звукова среда. Синхронизацията между слухови, визуални и кинестетични равнини чрез музикограмите може да подпомогне развитието на моторикоуменията, координацията и разбирането на музикалната структура.

Музикалното развитие вече е голям стимул за децата. То ги мотивира за цял живот, помага им да се усъвършенстват, докато се забавляват, и е една от най-пълноценните артистични дейности, в които всеки човек може да се включи. Но освен това музиката, и в този случай музикограмите за деца, осигуряват редица извънмузикални предимства, сред които са:

Музикограмите са визуални представяния на музика. Те визуално представят това, което звучи, но в много разнообразни и абстрактни форми. За разлика от нотирането, те не се стремят да бъдат точни или възможно най-верни на звука. Има много видове.

Някои видове музикограми включват: Музикограми на форми – Музикограмите, направени с форми, са много разнообразни. Те се опитват да създадат асоциация между изображение и звук, поради което приемат разнообразни форми, като линии, точки, кръгове, спирали и т.н. В момента този тип музикален ресурс е на мода за детската аудитория, защото човек може лесно да следва курса на тези форми с пръстите, свързвайки тактилния и двигателния процес с музикалния (Rico, 2024).

От началото на XXI век информационно-комуникативните технологии (ИКТ) определено са повлияли на начина, по който хората изразяват ученето и как те взаимодействат помежду си във всички дейности на науките и изкуствата, сред които и музикалното образование. Представяме концепцията за Музикомувиграма като интерактивен аудиовизуален ресурс, подобно на видеоигрите, които работят като софтуерни инструменти за развитието на звуковото възприятие и музикалната структура (Clrmente, 2017). Музикомувиграмата се основава на предишна концепция за музикограма, термин, създадена от музикалния педагог Йос Вуйтак и неговата концепция за активно слушане (Wuytack, 1996). Музикомувиграмата е фактор за усвояване на понятията за музикални форми (Swanwick, 2003). Затова тази работа представя ресурсите на музикограмата като ефективна практика във възпитателно-образователния процес по музика в ДГ.

В заключение, музикограмата е инструмент, който предоставя значителни предимства и педагогическа стойност, служейки за ефективен ресурс в образователния процес по музика в детските градини, но не бива да замества богатото слухово преживяване.

Терминологичен речник на основните теми и концепции, разгледани в текста относно музикограмите и тяхната роля в музикалното образование за деца:

Литература

Гологанов, Ж. (1999) Възприемането на инструментална музика от деца в предучилищна възраст. С., изд. „Анго бой“.

Громыхалова, Е.А. (2019) Нетрадиционная техника рисования, как средство развития творческих способностей у детей дошкольного возраста. Образовательная социальная сеть. https://nsportal.ru/detskiy-sad/risovanie/2019/11/09/statya-netraditsionnaya-tehnika-risovaniya-kak-sredstvo-razvitiya.

Петкова-Марчевска, С. (2004) Възприемането на музика в детската градина и овладяването на музикални знания и термини. //В: сп. „Педагогически алманах“, Велико Търново, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Том 12, бр. 1, с. 232-244. http://journals.uni-vt.bg/almanac/bul/vol12/iss1/art21.

A contemporary music school for self-directed learning. https://musicogram.com/en/. (12.07.2024).

Clrmente, M., Fornari, J., Mendes, AN. (2017) A study about the use of Musicomovigrams in musical education. Revista Vórtex 5(2). DOI:10.33871/23179937.2017.5.2.2149

Rico, R. Musicograms for children. 2024. https://www.emimprove.com/en/blog/musicograms_for_children/ (12.07.2024).

Swanwick, K. (2003) Ensinando Música Musicalmente. Trad. Alda Oliveira e Cristina Tourinho. São Paulo: Moderna.

Wuytack, J. Boal-Palheiros G. (1996) Audición musical activa. Porto: Associação Wuytack de Pedagogia Musical.

.

.

.

1. barulova@abv.bg ↑