Експериментът и творческата дейност в изучаването на учебния материал по литература привличат учениците от начален етап. Използването на нетрадиционни подходи и интегрирането на информационно-комуникационните технологии в обучението съдействат за стимулиране на интереса на третокласниците и на активността им в учебния процес, което е в основата на повишаването на неговото качество. Всички ученици имат достъп до компютър и познават развлекателните му функции, а училището трябва да им разкрие и другите, образователните възможности на съвременните дигитални технологии. Провеждането на интегрирани уроци, които са интересни и забавни за учещите, поражда желание у тях за управление и контрол на собственото си обучение – „саморегулирано учене“, една концепция, насочена към повишаване на ефективността на ученето и към оптимизиране на непосредствената образователна среда. Четивната грамотност включва редица познавателни компетентности: от буквалното декодиране на определени символи, през конкретни познания за функциите на езиковите средства (лексикални и граматически), за различните видове текст и тяхната употреба, до обобщени познания за света. Тя включва и компетентности като осмисляне и използване на многообразие от стратегии при четене и работа с различни видове текст. Терминът „грамотност“ се свързва с уменията на личността да придобива, осмисля, преобразува и предава информация (Петрова & Дамянова, 2011). В този смисъл PISA дефинира четивната грамотност като: разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности, задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността и за активно участие в обществото. От развитието на четивните умения на учениците зависи цялостната им реализация в обществото. В училище нивото на четене и нивото на писане са тясно свързани с мотивацията на учениците. Когато липсва интерес, ученикът не следи хода на преподаването, разсейва се, не участва в учебния процес и съответно има слаба четивна техника. Това означава, че не разбира прочетеното, затруднява се с непознатите думи и терминология или губи смисъла на текста вследствие неумението да чете гладко, а за учителя е трудно да задържи интереса му. Независимо от преподавания предмет нивото на четивна грамотност неминуемо оказва влияние върху атмосферата в класната стая и възможностите за напредък на учениците и затова тя трябва да се развива паралелно с конкретното предметно знание. За да се усвои четенето и ученикът да придобие много добра четивна техника, той трябва да има позитивно взаимодействие с писменото слово и непрекъсната мотивация да чете повече. Водена от това разбиране, че четивните умения на учениците се усъвършенстват в обучението по всички учебни предмети, провеждам интегрирани уроци по български език и литература, компютърно моделиране, информационни технологии, музика и изобразително изкуство. Така у учениците непрекъснато се изгражда четенето като способност да възприемат, разбират, използват писмения текст в различни ситуации и да отсяват важната от второстепенната информация. „Информалното образование (informal education) обхваща самостоятелното учене – познавателна и практическа дейност, реализирана чрез индивидуална активност в наситената културно-образователна среда“ (Радев, 2013: 149). В този смисъл смятам, че представената в статията педагогическа технология удачно стимулира индивидуалната активност на учениците, което води до трайно усвояване на знанията, повече осмисляне и приложение на практика на наученото. „Знанията от този вид се обвързват със способността на учещия самостоятелно да определя конфигурацията и последователността от действия за реализиране на собствения си учебен проект“ (Петров, 2015: 806).Овладяването и усъвършенстването на четенето и писането са основни задачи в началния етап на обучение. Четивните умения са базисни за ефективното организиране на цялостния учебно-възпитателен процес. В статията е представена иновационна технология за развиване на четивните умения на учениците от 3. клас. С разработването и апробирането на технологията в собствената си педагогическа практика авторът цели да формира и стимулира у малките ученици интерес към книгата, четенето и споделянето на опита чрез творческа дейност. В експерименталното обучение се използват възможностите на информационно-комуникационните технологии, интегрирани уроци и методът на обърнатата класна стая.
