Овладяването и усъвършенстването на четенето и писането са основни задачи в началния етап на обучение. Четивните умения са базисни за ефективното организиране на цялостния учебно-възпитателен процес. Добрата четивна техника подобрява литературните компетентности на учениците. Подрастващите трябва да умеят да четат и разбират прочетеното. Да осмислят, да тълкуват текст, да отговарят на поставените им въпроси, като използват информацията от текста, да обобщават, да използват своя четивен опит в практически задачи. В каквато и дейност да участват учениците, ако имат много добри четивни умения, те ще се справят, ще постигнат оптимални резултати и ще се реализират пълноценно. Върху овладяването на четенето освен възрастта влияят редица фактори като социалното положение, общността, в която живеем, и света около нас. В класа успешно се интегрират ромчета, които се научават да четат, но трудно надграждат знания. При повечето от тях липсва самоподготовката, затова с тях се работи допълнително в часовете за консултации, включени са в обучителни проекти, за да могат активно да участват в интегрираните уроци, които провеждаме с класа.
Разработената технология е основана на водещите принципи на интегрираното обучение. М. Андреев класифицира основните принципи на интегрираното обучение по следния начин: „Учене, за да се знае“ и „Как да зная?“, „Учене, за да се действа“, „Учене, за да съществува (оцелее)“ (Андреев, 1986). Според А. Данилюк принципите на интеграция са: принципът на единство на интеграцията и диференциацията, принципът на антропоцентризма, принципът на културното съответствие (Данилюк, 2009). Л. Гриценко пък посочва следните принципи: принцип за научност и връзка с живота, принцип на личностната ориентация, принцип за формиране на обобщени знания и начини на работа, принцип за приоритет на вътрешната мотивация в обучението, принцип за рефлексия, принцип на системност, принцип на проблемност и принцип на диалогичност (Гриценко, 2008). При този модел на обучение учениците се учат да мислят, работата им доставя удоволствие и успешно се използва интеграцията на различните учебни предмети.
Привържениците на интегрираното обучение най-често се позовават на когнитивната таксономия на Б. Блум. Тя включва шест категории:
- знание за факти, закони, определения, дати, разпознаване, мнения, методи за действие, класификации, критерии, терминологии, абстрактни принципи, теории;
- разбиране – самостоятелно оценяване, интерпретация, пренос в други условия, предаване чрез дефиниции, схеми и други;
- приложение при други условия, в нови ситуации, поставяне на проблеми, използване на методите в други ситуации;
- анализ на елементи, отношения, структури и намиране на логически зависимости в текста;
- синтез на дадени познати факти, използване на дедукцията, реорганизация на даденостите;
- оценяване чрез вътрешни и външни критерии, за да се излезе зад пределите на отделна дисциплина.
Необходимо е да се има предвид, че таксономиите, ако са достатъчно надеждни, имат своя педагогическа целесъобразност и могат да бъдат твърде полезни в практиката на обучението и възпитанието, защото: облекчават избора на подходяща учебна дейност, улесняват планирането на обучението, конкретизират критичния анализ и усъвършенстват процеса на обучението. Подпомагат учителите през отделните етапи на обучението, формират ясни представи за преследваните цели в процеса на обучението и подпомагат оценяването. Разновидностите на интегрираното обучение прибягват до помощта на различни таксономии. Засега няма унифицирана, възприета от всички привърженици на интегрираното обучение таксономия. Само тази на Б. Блум се радва на по-широк прием, особено в американските училища с подчертана нeформална ориентация на обучението.
„Обърната класна стая“ е педагогически модел, при който учениците от пасивни слушатели се превръщат в активни участници в учебния процес. Различният подход в обучението води до по-различна, творческа атмосфера в класната стая.
