Технология за развиване на четивните умения на учениците от 3. клас в часовете по литература

Обърнатото обучение в класната стая преобразява учебния процес, прави го по-динамичен, учениците участват по-ентусиазирано в него и обемът от материал, който се усвоява, е по-голям от този при традиционно проведеното обучение. Учителят всеки час осъществява обратна връзка и установява нивото на усвояване на знанията. Увеличава се ангажираността на всички ученици. На отделните групи се поставят конкретни задачи и след успешното им изпълнение има развитие във всяка една от групите.
В експериментално приложената технология за развиване на четивните умения на третокласниците в часовете по литература учениците се запознават предварително с материали, предоставени от учителя, или разменят учебни материали чрез електронните си пощи. Класът е разделен на групи, които имат различни задачи. Учениците се подготвят вкъщи, гледайки видеолекции, презентации или прочитайки получените от учителя материали. В клас се обсъждат отговорите на груповите задачи, дискутират се и учениците работят по упражнения, чрез които затвърдяват своите знания. Когато участват в нетрадиционен урок, учениците се чувстват по-ангажирани с учебния материал, а това ги прави по-самостоятелни и отговорни. Мнозинството от родителите помагат и подкрепят своите деца при самоподготовката вкъщи и по този начин участват активно в обучението им. Взаимодействието между учениците също е на друго ниво. Те си сътрудничат при изпълнението на задачите, стават по-общителни и по-толерантни. Обратният модел на учене се използва от много учители по целия свят. Важно е да отбележим, че при него обучението не е самостоятелно учене от учениците, а много целенасочено и умело направляван процес от учителя с подбрана и точна информация. Ще споделя някои методически похвати, които улесняват възприемането на различните художествени произведения. Словесното рисуване предполага учениците с думи да рисуват картините, които са оживели във въображението им при възприемането и осмислянето на лирическото произведение. Учениците описват словесната картина на автора посредством ключови думи от текста. В тази възраст учещите не разполагат с голям лексикален запас и колкото и красива и оживяла да е картината във въображението им, при рисуването с думи от текста тя не е така жива, образна и емоционално въздействаща, както авторовата. Освен това малките ученици нямат достатъчно богат емоционален опит, не познават нюансите на дадено чувство и трудно дават израз на определено усещане или настроение. И тук особено силно се проявяват възможностите на интегративния подход в обучението. Интеграцията на литературното обучение с предметите на естетическия цикъл се налага от конкретно-образното мислене на учениците в начален етап. Когато съчетаваме литературата с изобразителното изкуство, в творческия образ върху художественото платно подрастващите могат да изразят чувствата, които ги вълнуват, с различни цветове и техники. Такъв подход в експерименталното обучение използваме при урока „Бяла приказка“ на Валери Петров. Учениците с желание и творческо въображение пресъздават в рисунки породените от текста емоции и чувства.

Учениците в начална училищна възраст се нуждаят от по-конкретни наблюдения над текста на художественото произведение, за да достигнат до богатия му нравствен подтекст и да доловят своеобразието на езика. При сюжетните произведения тези конкретни наблюдения над текста се осъществяват чрез работата върху отделните епизоди, а при лирическите проследяваме отделните картини, нюансиращи изразеното в творбата чувство, преживяване. „Писателят се стреми да употреби в произведенията си най-подходящите изобразителни средства на езика, да използва многобройните отсенки в многозначността и преносното значение на думите – метафора, олицетворение, образен паралелизъм, алегория, хипербола, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, ирония, перифраза и други“ (Иванова, 1995). В експерименталното обучение се използват възможностите и на информационно-комуникационните технологии. Дигиталните средства привличат младото поколение, подрастващите боравят добре с тях и когато те се включват в обучението, то става по-интересно и забавно за учещите. Така например след изучаването на произведения на Ангел Каралийчев третокласниците изготвиха презентации на тема „Моят любим приказен герой“, които представиха пред учениците от училището в седмицата, посветена на книгата. „Междупредметните връзки предполагат епизодично включване в урока на материал от други предмети, което има допълнително значение. Става дума за отделните кратковременни моменти от уроците. При интегрирания урок се обединяват блокове от знания, включени в различни предметни системи, подчинени на изучаването на конкретна тема. Цел на интегрираните уроци е постигането на добра систематизация на учебния материал, създаването на условия за разностранно разглеждане на обектите на познание, формирането на системно мислене. В интегрираните уроци се решават дидактическите задачи на два или повече учебни предмети“ (Цветанова-Чурукова, 2010). Целта на проведеното експериментално обучение е да се стимулира интересът на учениците към книгата, четенето и споделянето на опита. А веднъж пробудена у подрастващите, обичта към книгата ще ги съпътства през целия им живот.