Основната цел на обучението по литература е да развива социокултурните и литературните компетентности на учениците, като се стреми да изгради литературно образована личност. Литературно образована е личността, която осъзнава, че литературата е изкуство, и я разграничава от реалността, възприемайки я като изкуство; разграничава житейска реалност от художествена реалност; разграничава художествен от нехудожествен текст (фолклорен, митологичен); открива, съпоставя и интерпретира ценности, конфликти, теми и мотиви в художествен, фолклорен и митологичен текст. „Литературно образованата личност осъзнава интерпретацията като метод, приложим към езикови и неезикови обекти, като тип речево поведение. Тя е способна да общува (да създава устни и писмени текстове), съобразно със собствените си интенции и адекватно на комуникативната ситуация“ (Йовева, 2000: 21). Литературно образованата личност чувства всекидневна необходимост от общуване с художествени и нехудожествени текстове, разкриващи ѝ светове с герои, ценности и проблеми, различни от или близки до обитаваната реалност. Този тип личност е в състояние не само умело да анализира художествения текст, но и да интерпретира поведение, конфликти и проблеми, съобразно със своите литературни компетентности. Литературните компетентности се изграждат през всичките години на образователен процес в училище, а после и в университета. Те се развиват и усъвършенстват през целия съзнателен житейски път на литературно образованата личност.Изграждането на литературно образована личност е базисна цел на обучението по литература. В статията са разгледани основни характеристики на литературно образованата личност, компетентности, които трябва притежава, методи и подходи за тяхното развитие. Очертани са някои възможности на дигиталните технологии и на интерактивното обучение за успешната реализация на учебното съдържание в часовете по литература, предимства и специфики на използването им. Описани са интерактивни подходи в процеса на обучение по литература в 7. клас, приложени в педагогическата практика на автора.
За да се превърне една личност в литературно образована, е необходимо най-напред да се провокира у нея интерес към художествения и нехудожествения текст. Когато от ранна детска възраст на детето се четат приказки и стихотворения, пеят се песнички, неусетно и напълно естествено у него се поражда интерес към красивото слово, с чиято помощ се пренася в друг, по-обаятелен свят, свят на хармония, свят, в който доброто побеждава. Тогава учителят по литература в училище се изправя пред предизвикателството да съхрани този интерес във възрастта на пубертета и да го трансформира в мотивация за четене и развиване на социокултурните и литературните компетентности. Когато обаче в часовете по литература влизат ученици, за които четенето е непривично и досадно задължение, тогава учителят се озовава пред много по-голямо предизвикателство – най-напред да разкрие пред тях красотата на писаното слово, да ги убеди, че четенето може да бъде приключение, от което да излязат по-знаещи, и едва след това да им помогне да развият социокултурните и литературните си компетентности.
С развитието на технологиите и все по-широкото им навлизане във всекидневието на хората за учителя става невъзможно само с прийомите на традиционните методи и подходи да достигне до интересите на подрастващите и да привлече и задържи тяхното внимание. И тук на помощ идват ИКТ, които започват да играят все по-голяма роля за успешната реализация на учебното съдържание в училище като цяло и в частност – в часовете по литература. „Използването на интерактивни методи, на средствата на ИКТ е перспектива за формиране на личности с широки възгледи, които да разбират взаимовръзките и причините за явленията, да извеждат и създават концепция, да съчетават научното знание с потребност от творческа изява“ (Бабачева, 2008).
Използването на интерактивни методи в часовете по литература спомага за трансформирането на образователния процес в процес на обучение и като следствие – за повишаването на качеството на учебно-възпитателния процес. Образователният процес по традиция се свързва с ръководната роля на учителя, който преподава, задава въпроси, изисква отговори и оценява на базата на утвърдени критерии. Процесът на обучение се свързва с променените роли на учител и ученици – в този процес учениците са партньори на учителя при разглеждането, анализирането и интерпретирането на художествената творба. „За превръщането на ученика в субект на обучението настоява още Ив. Хаджов, идеята се споделя и от много други до днес“ (Йовева, 2000: 26–27).
Новото време и различните условия налагат сериозна промяна в ролята на учителя. Съвременният учител е необходимо да бъде едновременно: и ръководител на процеса на взаимодействие с обучаемите, който умело управлява и спомага за изграждането на редица социалнозначими качества на личността; и настойник, подпомагащ обучаемите в сложния процес на овладяване на знания и компетентности, което изисква междуличностни, а не личностно-обектни взаимоотношения; и медиатор, посредничещ между обучаваните и учебното съдържание, което изучават, между обучаваните и света, който ги заобикаля; и не на последно място, трябва да е готов на съпричастност и обективно оценяване. Факт е, че нашето съвремие предлага наистина изключителни възможности за намиране на информация. „Източници на информация са интернет, хартиени и дигитални ресурси на разположение на ученика. Учителят е консултант, човек, който окуражава ученика да търси оная информация, която му е нужна за решаването на познавателни задачи. Учителят е помощник и съветник, окуражава, стимулира интереса и желанието да се изучава български език“ (Ангелова, 2004).