Мястото на новите технологии в образователния процес по литература

Фактът, че част от литературните творби са екранизирани, дава възможност запознанството с произведението да започне с гледане на филма или спектакъла, а прочитът на текста да е последващ. По този начин учениците добиват предварителна представа за творбата, която впоследствие съпоставят с представата, получена след прочита на текста. Така на практика добиват и представа за възможността един сюжет да бъде пресъздаден по различни начини чрез различните изкуства, в зависимост от интерпретацията на сценариста и режисьора, на художника и скулптора, при което филмовата версия (картината, скулптурата) може да се придържа близо до художествения текст или да представлява осъвременена версия – интерпретация на авторовото послание. Това дава увереност на учениците да изразяват по-смело и аргументирано своите виждания по поставените в текста конфликти и проблеми, да съпоставят ценностите на героите със своята ценностна система.

В контекста на гореизложеното, при разглеждането на повестта „Немили-недраги“ в 7. клас предложих на учениците да изгледат варианти на „Хъшове“ от канала YouTube. В един от часовете обсъдихме впечатленията им от гледаните спектакли и направихме съпоставка с художествения текст. Получи се изключително интересна беседа, в която учениците смело изразяваха позиция и дори някои нестандартни мнения.

Друг интерактивен подход, който може да се прилага с успех в часовете по литература, е поставянето на задача за създаване на презентация, свързана с особености в сюжетно-композиционния строеж на художествения текст. При разглеждането на разказа „Една българка“ от Иван Вазов възложих на желаещи ученици да изготвят презентация на тема „Виртуално пътуване по стъпките на баба Илийца“. За целта учениците трябваше да разграничат фабула и сюжет, историческа и художествена реалност, за да представят и анализират препятствията, които героинята преодолява по пътя на добротворчеството. Като допълнителна задача препоръчах, при възможност, да обвържат презентацията по литература с други учебни предмети. В една от презентациите ученик беше направил връзка с географията, историята и музиката. Може да се даде задача за изготвяне на презентация и на друга тема, засягаща например проблемни за осмисляне от учениците моменти в творбата.

В последните 3–4 години издателствата също се включват активно в осъвременяването на процеса на обучение чрез изготвянето на електронни уроци, в които учебното съдържание от хартиения учебник се разширява и обогатява с допълнителни любопитни факти като: виртуален музей; художествени изображения; линкове към професионални изпълнения на художествен текст или музикална творба; въпроси със свободен и избираем отговор, които проверяват знанията на учениците на момента.

Облачните технологии са друга възможност за провеждане на обучение на базата на партньорството между учители и ученици под формата на групова и индивидуална работа, в зависимост от личните възможности и интереси на обучаемите. Платформи като Microsoft Teams, Khan Akademy, Школо и други спомагат за развиването на литературните и социокултурните компетентности на учениците и формирането на литературно образована личност.

Безспорно е, че новите технологии ще намират все по-голямо приложение в живота на хората, което значи, че все по-често ще бъдат използвани и в процеса на обучение. Тук вече, както пише Татяна Ангелова, „изниква въпросът за избора – какво методическо решение да вземе учителят по български език и как да оцени последиците от приложението на това решение. Този вид умения се оказват ключови за професионалната опитност и вещината на учителя по български език. От уменията да се вземе методическо решение, да се анализира то и резултата от следването му в практиката по български език зависи не само качеството на обучението и образованието по български език, но и самото осъществяване на процеса“ (Ангелова, 2004).

В ситуации като тази, в която се намира човечеството в момента (на пандемия и социална изолация), новите технологии предоставят възможност процесът на обучение да продължи да се осъществява, макар и от дистанция, макар и не съвсем според очакванията, макар и с много повече натоварване и за ученици, и за учители. Искаме или не – технологиите са бъдещето, в което обаче ролята на учителя като ментор ще нараства все повече. И точно тази ситуация показва и че с употребата на новите технологии при нормална обстановка не бива да се прекалява, за да не се превърнат те от приятно разнообразие в досадно задължение, водещо до прекомерно натоварване на учениците и съответно до отказ от използването им.