Произход на изследователския проблем
Преди да пристъпя към разработването на този изследователски проект и осъществяването на изследователската дейност внимателно се вгледах в онези страни от педагогическата си практика, които са били проблемни за постигане на добър резултат с учениците. Анализирайки уменията на учениците, стигнах до извода, че комуникативните умения – рецептивни и продуктивни, не са добре развити при мнозина от тях и причината за това е не само непостоянството в натрупване на знания по лексика и граматика, а и използването на електронни източници, като интернет напр., които предоставят лесен достъп до търсената от тях информация, в повечето случаи неконтролирана и неточна като езикова употреба (online translators). Наблюденията ми както при реализирането на този проект, така и като цяло, показват, че неточността в изказа на учениците, бил той писмен или устен, се дължи не само на неправилната употреба на граматични конструкции, а и на ниската им четивна култура. Повечето от тях разчитат на готово поднесена информация и трудно задържат вниманието си върху нещо, което е на хартиен, а не на електронен носител.
За да се уверя, че твърденията ми не са субективни, с учениците проведохме разговор по въпроса кое им пречи да построяват правилно изказа си на английски език. Отговорите не ме изненадаха, но ми дадоха храна за размисъл. Ето някои от тях:
„Не разбирам перфектните времена. Не знам как да ги употребявам и затова използвам простите времена. Усещам, че говоря или пиша неправилно, но сам не мога да открия грешките си.“
„Случва ми се да искам да кажа нещо, но то излиза съвсем друго нещо, което дори не съм си го и помислял. Не мога да си обясня защо.“
„Преди да започна да говоря, знам какво да кажа, но в момента, в който започвам да говоря на английски, ми нахлува мисълта да не се изложа. Страхувам се да не сгреша и всичко става каша.“
„Английският щеше да е по-лесен без времената, започва в миналото и уж свършва сега, а пак е продължително…“
„Ако имаше начин да зауча всичките времена и да ги използвам като англичанин, щях да пропиша песни на този език. Де да ставаше с вълшебна пръчица!“
„Прибягвам към помощта на Google за всичко – за информация, превод, прогноза за времето, и не излизам от чата дори приятелят ми да е на крачка от мен.“
Това са част от откровенията на учениците, инспирирали разработването на няколко проекта, включително и този, фокусирани върху методите и техниките на преподаване на езика, които биха допринесли за по-добрата мотивация на учениците за реална, а не виртуална комуникация, както и върху образуването и употребата на глаголните времена, особено при ученици, чиито ниски резултати от тестовете не отговарят на нивото на паралелката, в която са. Преди формулирането на целите и планирането на проекта на учениците бе предложена анкета за самооценяване на четивните и говорните им умения. При анализа на отговорите ясно личи тенденцията за повърхностно отношение към процеса на четене и неумение да се следи основната идея и да се разбират детайлите.
Четенето е признак на грамотност, както и писането. Същото е с говоренето и слушането, но те са природни дадености, с които възприемането на езика и неговото продуциране са някак по-естествени. Затова и във втората част от анкетата, свързана с говорните умения, учениците са си дали максимални оценки, като например за точка 5: „езикът на тялото ми помага да предам посланието, което искам“, „знам личните си предпочитания и имам свои добре мотивирани цели“. Тук ще направя малко отклонение. Познавайки способностите на учениците в часовете по английски език, смятам, че преценките им по точки 3, 4, 5 и 8 от анкетата са не само нереални, но и пародийни. Самочувствието на подрастващото поколение и липсата на реална преценка за възможностите им са спънка в образователния процес, изразяваща се в „бележкарство“ вместо реални натрупани знания и умения. Ученици, които отговарят на въпросите ми само с Yes и No, са си дали отлични и много добри оценки на ефективното им презентиране или че имат богат речник и добро произношение. И те съвсем не се шегуват. От възможните 40 точки половината от класа са си дали по 30 точки, а останалите – над 30. Тъй като тези ученици са за първа година в гимназията, идвайки от различни училища в града и селата в общината, поставянето на критерии за проверка и оценка на знанията и уменията съгласно ДОИ е изключително наложително още в началото на интензивния езиков курс, както и да бъдат научени на навици за четене въобще и възприемане на езика по най-ефективен начин в не толкова стресиращ за тях процес.
Другата анкета, дадена за попълване на учениците още в началото на учебната година, е свързана с четивните им нагласи. Въпросите са насочени към екстензивното четене на литература като извънкласна дейност. Целта на анкетата е да установи нивото на четивна култура на учениците, тяхното отношение към книгите като източник на познание и разширяване на кръгозора. При няколко ученици се наблюдава несъответствие на отговорите – например ученикът отговаря, че чете постоянно, а на въпроса колко книги е прочел отговорът е „една“. Само петима от тях са посочили любим автор: Джек Лондон, Стивън Кинг, Виктор Юго и Чарлз Дикенс. Това са всъщност и петимата ученици с най-висока комуникативна култура в часовете по английски език. Преобладаваща част, 70% от класа, обичат да четат разкази и приказки, трима – документални книги, и петима – романи. Прави впечатление, че само четирима ученици са посочили, че четат книги онлайн, повечето си ги купуват от книжарница, а двама ги заемат от приятели, трима – от градската, селската или училищната библиотека. Осем ученици, които са прочели само по една книга, не смятат, че четенето на книги им помага да подобрят английския си език, за една трета четенето на книги на английски език помага да подобрят граматиката си и да обогатят речника си. За петима ученици книгите разширяват кръгозора им и това са отново онези, за които четенето е истинско удоволствие. По въпрос 9, свързан с прогнозата им за бъдещето на книгите, дванайсет ученици са на мнение, че книгите винаги ще съществуват; също толкова ученици не мислят, че някой би писал въобще; според петима книгите ще бъдат съхранени в дигитални виртуални библиотеки. Само един ученик смята, че за в бъдеще книгите ще изчезнат. Резултатите от тази анкета показват реалното отношение на учениците към извънкласното четене и литературата, тяхното възприемане и приложение.