Днес въпросът за изображенията в обучението по история е теоретично ясно поставен. Те са определени като равностоен източник на информация в обучението по история, имат качества на документ и са база за формиране на умения чрез самостоятелна познавателна дейност (Кушева, 2007: 195–206). Дълго време изображенията са поставяни в подчинено положение по отношение на текста като основен носител на историческото знание. Традиционно в обучението по история те се използват за онагледяване, за създаване на образна представа за факт или събитие, които вече са познати чрез други информационни източници (Иванова, 2013: 135). Художествените изображения с историческа тематика могат да бъдат най-разнообразни: от илюстрации – художествени картини, карикатури, до филми. Обединени са от факта, че задължително носят личната гледна точка на автора, дори и тогава, когато той се е стремял към максимална достоверност и историчност (пак там, с. 140–141). Карикатурата дава възможност на учениците да получат представа за настроенията на хората, на определени групи или прослойки в определено време; карикатурата резюмира същността на въпроса образно и ефективно; тъй като изисква тълкуване, карикатурата кара ученика да възстанови по-рано изученото за събития, лица, да го включи в тълкуването, т.е. осъществява познавателната връзка между старите знания и новия информационен източник (пак там, с. 145).Развиването на умения и формирането на компетентности за анализ и критично отношение към разнообразни исторически източници са едни от резултатите, заложени като специфични цели по учебния предмет „История и цивилизации“ в I гимназиален етап. В статията е представена иновационна технология за работа с карикатури в обучението по история и цивилизации в 9. клас (ООП). Карикатурите са подходящи за използване в контекста на учебното съдържание „Светът след 1945 г.“, което се изучава в 9. клас и което е обект на изследване в настоящата технология. С нейното разработване и апробиране в педагогическата си практика авторът цели развиване и усъвършенстване на познавателните възможности на учениците и на уменията им за интерпретиране на изображения, за работа с различни видове източници и извличане на информация от тях.
Смяната на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности и развиване на способности да се решават проблеми извежда на преден план основните характеристики на компетентностния подход (МОН, 2019). Концепцията за ключовите компетентности е залегнала в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и е последователно проведена в подзаконовата нормативна уредба. Компетентностите се определят като динамична съвкупност от знания, умения, нагласи и отношения, които се придобиват в процеса на обучение. Свързват се основно с поведението на личността – не сами по себе си знания или умения, а подходящи поведения, демонстрирани в конкретни учебни ситуации и необходими за постигането на резултати в конкретна дейност или при определена професионална роля. Знанията са свързани с отговори на въпроси – какво, кога, къде, колко и т.н., уменията изискват прилагането на знанията на практика, а отношенията са нагласите към знанието и се отразяват в поведението на учениците. Компетентността най-често се свързва със способност, разбирана като можене да се направи нещо, т.е. умеене, основано на знание. Компетентностите са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен практически опит“ (МОН, 2019).
Карикатурите може да бъдат прилагани само в изучаването на отделни исторически периоди. Такъв е и периодът след 1945 г., върху който е разработена настоящата технология. Целта на изследването е да се провери ефективността от приложението на създадената педагогическа технология за използване на карикатури в обучението по история и цивилизации в 9. клас.
Предимствата от използването на изображения карикатури в учебния процес по история са безспорни, но се забелязва тенденция те да стават все по-малко в учебниците по предмета и дори изобщо да липсват. А разглежданият исторически период – Светът след 1945 г., изобилства от такива изображения и според мен те биха могли удачно да допълнят информацията от основния текст на учебника. Именно липсата на този ресурс в съвременните учебници провокира автора да потърси в интернет пространството и чрез други източници карикатури, които да се използват в часа по история, и мотивира създаването на технологията. Чрез реализирането на педагогическата технология учениците научават алгоритъма за анализ на изображение карикатура и придобиват заложените в учебната програма знания, умения и отношения. Подборът на изображенията, които са включени в работните листове, е изключително важен. Те трябва да отразяват събития, които са значими за времето си. От тях да може да се извлече информация за даденото събитие или да носят някакво послание. Онагледяването трябва да е целенасочено и ръководено от учителя, а избраните нагледни средства да са съобразени с обема и спецификата на преподаваната материя.
В работните листове са използвани изображения на карикатуриста Фриц Беренд (1925–2008). Международно известният германско-холандски вестникарски карикатурист Фриц Беренд е съвременник на разглеждания исторически период. Карикатурите му оформят една неподправена картина от времето на противопоставянето и съживяват съвременната история по необичаен начин (Веселинова, 2019: 104). Работата с карикатури предлага друга, по-нестандартна гледна точка към изучаваните събития. Попълването на работните листове дава възможност на учениците да участват активно в обучителния процес, а не да са просто слушатели и наблюдатели по време на урочния час.