Иновационна технология за работа с карикатури в обучението по история и цивилизации в 9. клас

Реализирането на разглежданата технология преминава през няколко етапа.

В първия, подготвителен етап учителят има задачата да избере теми от учебното съдържание, върху които ще работи по технологията. В конкретния случай това са темите, разглеждащи периода след 1945 г. Както вече посочихме, за този исторически период има голямо разнообразие от изображения и най-вече карикатури.

Следващият етап е изработването на критерии и показатели за педагогическото изследване, съобразени с Учебната програма по история и цивилизации за 9. клас (ООП). Част от този етап е и разработването на подходящ изследователски инструментариум, с помощта на който да се проведе изследването. В съответствие с поставените цели и задачи на педагогическата технология е използван инструментариум, който включва два теста и една анкета.

Първият тест – за проверка на входно ниво, замерва знанията на учениците, преди да бъде приложена технологията. Чрез втория тест – за проверка на изходно ниво, се замерват знанията и уменията на учениците след приложението на технологията. И двата теста съдържат еднакъв брой и тип задачи и носят еднакъв брой точки, но във въпросите е включено различно учебно съдържание. Това е направено съвсем целенасочено, за да може резултатите да бъдат максимално обективни. В тестовете са включени разнообразни задачи и достатъчен брой въпроси, приложени са ясни инструкции към тях, категорична еднозначност при точкуването, запазване на степента на трудност и в двата теста.

Създадената като част от изследователския инструментариум анкета се попълва от учениците след провеждането на изходния тест. Целта на анкетата е да установи отношението на учениците към предмета и в частност към конкретния исторически период, който се изучава. А също да се проучи кои източници на информация предпочитат и доколко използването на карикатури в обучението им помага да разбират и запомнят историческите събития.

Следващата стъпка е създаването на работни листове, в които се включват по две карикатури и съпътстващи въпроси за анализ на карикатурите. Работните листове представляват готови модули, в които са разработени отделни фрагменти по конкретни теми, чрез тях се обогатява потенциалът на учебника, тъй като те предлагат допълнителни ресурси за работа на ученика (Кушева, 2007: 221–223). Важна част от този етап е подборът на подходящ ресурс – избор на карикатури. В конкретната технология, както посочихме, са включени изображения на карикатуриста Фриц Беренд. Педагогическата ми практика показва, че учениците се затрудняват в разпознаването на исторически личности. Затова в работните листове са поставени карикатури, в които има реални персонажи от разглеждания период. Това трябва да подпомогне процеса на тяхното запомняне. В други карикатури има изображения, които са по-скоро абстрактни, със символи, насочени към развитието на креативността и критичността на учениците. След като са подбрани най-подходящите изображения, към тях се прилагат кратко описание на историческите събития и конкретни въпроси, свързани с анализа на изображението.

Следва етапът на осъществяване на педагогическия експеримент. Технологията се прилага в четири отделни теми. Учениците се запознават с новите факти от урока и анализират карикатурите от работните листове. Във всяка тема е включена работа с по две карикатури, свързани с изучаваните събития. За всяка карикатура има обяснителен текст, който дава допълнителна информация за представените личности, събития, процеси и явления. За всяка от карикатурите има и конкретни въпроси, на които учениците да отговорят. Анализът на карикатура е сравнително сложно познавателно действие. Необходимо е вниманието на учениците да бъде насочвано към символите, които присъстват в изображението, да се наблегне върху тези елементи, които са съзнателно изопачени и преувеличени от художника. Работата с карикатури спомага учениците да развият умения и формират компетентности за анализ и критично отношение към разнообразни исторически източници, за критично мислене и самостоятелно обработване на информация, за изразяване и аргументиране на собствена позиция, за извличане и интерпретиране на информация от изображения.

След прилагането на педагогическата технология се провежда вторият, изходен тест – за установяване на резултатите, както и дали има разлика в показаните знания, умения и отношения вследствие на експерименталната учебна работа. Чрез анкетната карта се осъществява обратна връзка. Разбира се какви са нагласите и отношението на учениците към предмета „История и цивилизации“.

Статистическата обработка на емпиричните данни и анализът на получените резултати от двата теста установяват повишение в равнището на знанията, на уменията и на отношенията на деветокласниците след прилагането на технологията за работа с карикатура. Това потвърждава хипотезата на педагогическото изследване, че ако в обучението по история и цивилизации приложим работа с карикатури, се постига по-голяма ефективност при усвояването на знания и умения, по-висока компетентност на учениците.

Експерименталното приложение на описаната педагогическа технология ми дава основание да заключа, че използването на изображения – карикатури, в часовете по история и цивилизации в 9. клас води до повишаване на интереса и активността на учениците, от пасивни наблюдатели те се превръщат в активни участници в учебния процес. Провокира тяхната креативност и критичност към различните източници на информация, с които са в досег ежедневно. Научавайки алгоритъма за анализ на изображения, те могат да го прилагат в различни ситуации.

При анализа на карикатура учениците развиват умения да се изразяват и да представят собствена позиция, намирайки аргументи в изображението. Онагледяването им помага да осмислят и разберат изучавания исторически период и по-лесно да запомнят новите знания. С помощта на карикатурите по интересен и забавен начин се усвояват исторически факти за събития, процеси и явления, запомнят се личности и понятия. Повишават се мотивацията за учене и увереността на учениците, развива се тяхното въображение. Методът помага да се привлече вниманието и на тези ученици, които по принцип срещат трудности или не желаят да работят в час. Същевременно се създават условия за изява на онези ученици, които проявяват отговорно отношение към поставените им задачи, работят активно и винаги са подготвени.

Прилагането на тази технология дава възможност учениците да придобият заложените в учебната програма компетентности – знания, умения и отношения, които се очакват като резултати от обучението по учебния предмет „История и цивилизации“.