Съвременният свят на стремглаво развиващи се технологии изправя образованието пред нови предизвикателства и поставя нови изисквания по отношение на формирането на личността, към нейната професионална подготовка и квалификация. Технологичните умения стават все по-важни както за училищното обучение, така и за последващата личностна реализация и активното участие на младите хора в обществото.Технологичните умения стават все по-важни в съвременния свят както за училищното обучение, така и за последващата личностна и професионална реализация на младите хора в обществото. Провеждането на час по информационни технологии, организиран като интерактивна игра, е една от възможностите за повишаване на мотивацията и активността на учениците за овладяване на дигиталната компетентност. Това разбиране е в основата на моделираната от автора игрово-интерактивно базирана технология на обучение по ИТ в 6. клас, осигуряваща достъпно, привлекателно и успешно учене. В статията са разгледани основните принципи и възможностите на интерактивното обучение, представени са хипотезата и задачите на проведеното в педагогическата практика на автора експериментално изследване.
Дигиталната компетентност е сред осемте ключови компетентности и се отнася до критичност и увереност при употребата на пълния набор цифрови технологии за информация, комуникация и базово разрешаване на проблеми във всички аспекти от живота. За да бъде разбрано по-добре естеството на тази компетентност, Европейската комисия разработи Европейска рамка за дигитална компетентност на гражданите, известна още като DigComp, която включва следните области: информационна грамотност; комуникация и сътрудничество; създаване на дигитално съдържание; безопасност и разрешаване на проблеми.
Тези изисквания, произтичащи от европейските тенденции за повишаване на качеството на образованието, налагат смяна на парадигмата в обучението като единство от учене и преподаване. Става все по-ясно, че опитите за структурни, организационни и институционално наложени промени няма да доведат до желания резултат, ако не се потърсят възможности за повишаване на качеството на учебния процес „отвътре“ чрез ново осмисляне на насочеността и характеристиките на педагогическото въздействие и взаимодействие.
За постигането на добри резултати българското училище има нужда от иноватори в класната стая. Това са учители, които интуитивно могат да почувстват новите тенденции, да поставят въпросите, да формулират задачите, които да решават, и с това да са в синхрон с актуалността на случващото се в обществото и необходимостта от навременни промени в образованието.
От друга страна, освен нуждата от осъвременяване на подхода на учене и преподаване и засилване на връзката учител – ученик, върху трайното усвояване на знания и умения оказва влияние и пресиленото самочувствие на учениците. Те имат нереална оценка за своите постижения в областта на информационните технологии, мислейки, че използването на забавните приложения им гарантира висока дигитална компетентност.
Сред основните качества, върху които се гради способността за творчество и за иновации, са мотивираността и инициативността. При нарастващия натиск за развиване на творчески, иновативни и критични умения традиционните подходи за обучение, основани на пряко или на лекционно обучение, вече не са адекватни. Те се заместват от модели, при които вниманието повече е насочено към учащия и които са базирани на активното му участие в процесите на осмисляне и тълкуване.