Игрово-интерактивно базирана технология на обучение по ИТ в 6. клас

Обучението по предмета „Информационни технологии“ в 6. клас се явява продължение на това от 5. клас, като в основни линии се разширяват и усъвършенстват придобитите знания и умения по основните направления. Повечето теми предлагат добра възможност да се направи обобщение и затвърдяване на наученото през предходната година, като се надгради и с нови знания. Учебната програма предоставя достатъчно време да се извърши проверка доколко са овладени предвидените за този етап знания и практически умения чрез интензивна самостоятелна работа и работа върху проекти.

Като учител по информатика и информационни технологии чувствам професионално удовлетворение от прилагането в педагогическата ми практика на различни интерактивни технологии. В обучението по ИТ от 5. до 7. клас се използва т.нар. спираловиден подход, от който се получава интересен резултат. Учениците влизат във всяко ново завъртане на спиралата с все по-голям опит не само по даден модул, а изобщо като знания, умения и компетентности по ИТ, което освобождава учителя от необходимостта да повтаря добре усвоени в предишни години знания и осигурява време за по-активно участие на учащите в провеждането на уроците. Учениците вече са достигнали възраст, в която могат да преминат отвъд границата на простото възпроизвеждане на получените знания и демонстрация на овладените умения (Гъров, 2009). Равнището на учениците в класа ми позволява да прилагам различни интерактивно-игрови техники, както и да насоча внимание към анализ на ролята и възможностите на изучаваните технологии и перспективите на развитие на учениците в светлината на иновациите, предлагани от глобалната мрежа и безжичните телекомуникации.

Провеждането на час по ИТ, организиран като интерактивна игра, е една от възможностите за излизане от ограничаващите рамки на авторитарните и репродуктивни методи на обучение и обръщане към групово ориентирано, интерактивно, обмислено и обосновано съчетание от методи, форми и средства на обучение. Това разбиране е в основата на моделирането на два нетрадиционни урока в 6. клас по ИТ – като интерактивна игра – в педагогическото ми търсене на решение на въпроса как да мотивирам учениците да овладеят повече нови знания и обучението им да е достъпно, привлекателно и успешно.

Използваните в часовете интерактивни игри са на разположение на учениците от експерименталната група в блога ми (секция Интерактивни игри, 6. клас).

Разработеният педагогически модел се състои от 11 различни вида игри за двата часа. Три от тях са тестове. Игрите провокират съревнование и създават предизвикателства пред учениците, които се стремят да съберат максимален брой точки. Правилата на играта включват: строго регламентирано време за изпълнение на всяка задача; отчитане на съответния брой точки за дадени верни отговори в края на всяка част; обявяване на ученик победител. Всичко това повишава допълнително мотивацията на учениците за работа и активизира дейността им. В края на втория час всеки ученик получава оценка, средноаритметична от трите теста върху трите модула.

Интерактивното обучение е специална форма на организация на познавателната дейност. Реализират се конкретни и прогнозируеми цели. Една от тези цели е създаването на комфортни условия на обучение – условия, при които ученикът чувства своята успешност, своята интелектуална състоятелност, което прави продуктивен самия процес на обучение. Учениците се оказват въвлечени в процеса на познание, имат възможност да разберат и рефлектират по повод на това какво знаят и мислят. Съвместната дейност на учащите в процеса на познание, на усвояването на учебния материал означава, че всеки внася в този процес свой особен индивидуален принос, който е свързан с обмен на знания, идеи, способи за дейност.

И. Иванов извежда следните основни принципи на интерактивното обучение (Иванов, 2005):

• Обучението да се основава на опита и контекста, които правят ученика желаещ и способен да учи (готовност).
• Обучението да бъде структурирано така, че да може да бъде лесно възприето от ученика (спирална организация).
• Обучението да облекчава екстраполацията (приложение в съседни области, обобщение) и/или да запълва празнини.
• Обучението да бъде ученик-центрирано.
• Интерактивност (диалогов характер) – тя определя ефективността на процеса на обучение и е фундаментален механизъм за придобиване на знания и развитие на познавателните и физическите умения.

Хипотеза на педагогическото изследване: Създаденият модел на интерактивна игра ще повлияе положително на достъпността, привлекателността и успешността на обучението – с проверката, която ще удостовери (или отхвърли) модела като иновационен, нов спрямо известното в специализираната литература, практически полезен и приложим.

 Основни задачи на педагогическото изследване:

1. Да се направи теоретичен анализ на психологическа, методическа и педагогическа литература за изясняване на работните понятия с оглед на изграждането на концепция на изследването. Да се проучи състоянието на практиката, за да се конкретизират параметрите на изследването.
2. Да се създадат методика, технологичен алгоритъм на обучение по ИТ в 6. клас и критерии за оценка.
3. Да се проведе емпирично изследване на индикаторите за иновативност на модела на обучение.
4. Да се обработят и анализират резултатите от изследването и на тази основа да се моделира рационален формат на достъпно, привлекателно и успешно обучение чрез игрово-интерактивно базирана технология на обучение по ИТ.