Живеем във време, в което светът около нас се променя изключително динамично. Развитието на технологиите и възможностите, които те предоставят, са предпоставка за широкото им използване в различни области на познанието.В статията е представен интерактивно-игровият метод на обучение, базиран на съвременните информационни и комуникационни технологии. Разгледано е приложението на играта като средство за преподаване и обучение, за организиране на учебната единица и за оценяване на знанията и уменията на учениците с цел повишаване на познавателната им мотивация и активност. Описан е иновационен модел за обучение чрез интерактивна игра, включващ решаване на кръстословица, задача за съответствие и електронен тест.
Обучението е емоционален процес, който включва както усвояването на нови познания, така и изграждането и обвързването им с реалността. Налице е необходимост от умения и способности, които да позволят на младото поколение да бъде отворено за нови идеи, насърчаващи иновацията и активното участие в общество, основано на познанието.
Основна и актуална задача на обучението по информационни технологии е да подготви учениците за решаване на конкретни задачи, които възникват във всекидневната им учебна дейност, а впоследствие и в живота и на работното място. Тази задача произтича и от новите образователни изисквания, според които образованието трябва да представлява „…един непрекъснат процес на формиране на индивида – на неговото знание и интереси, на правото му да променя и на възможността му да действа“ (Делор, 1996).
Сред основните качества, върху които се гради способността за творчество и за иновации, са мотивираността и инициативността. Нарастващият натиск за разработване на творчески, иновативни и критични умения навежда на мисълта, че традиционните подходи за обучение, основани на пряко или на лекционно обучение, вече не са адекватни. Те се заместват от модели, при които вниманието е насочено повече към учещия и които са базирани на активното му участие в процесите на осмисляне и тълкуване.
Като учител по информатика и информационни технологии се чувствам професионално удовлетворена, когато прилагам различни интерактивни методи за усвояване на учебното съдържание. Ученето се обосновава като основен вид дейност, наред с играта и труда. Най-често се определя като процес на осъществяване на връзка между детето и предметите и явленията от средата, която се фиксира в паметта на детето и благодарение на това то изгражда свое отношение към външния свят и се приспособява към него (Десев, 1996).
Основната структурна единица на учебната дейност е учебната задача. От гледна точка на педагогическата психология учебната задача е това, което се задава на учащите се като предмет на тяхната дейност. Учебната задача се реализира посредством действия от страна на учениците. В хода на учебната работа те възприемат информация, мислят, запомнят, възпроизвеждат, изграждат представи и нови образи за действителността.
Интерактивното обучение е обучение, при което учебният процес се организира така, че всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. При интерактивно базирано обучение преподавателят влиза в ролята на: подкрепящ – подходяща организация на образователната среда; наставник – съветва, инструктира, осигурява обратна връзка, модел, анализира, обобщава, предлага решения. Учениците са включени в познавателния процес, разбират и участват в това, което знаят и умеят. Всеки ученик е със свой индивидуален принос, извършва се обмен на знания, идеи, способи и действия. И това протича в атмосфера на добронамереност, емоционален и интелектуален комфорт за всички участници в образователния процес.
Най-често използван модел на интерактивно обучение е образователната, учебната игра. Играта е вид симулация, изискваща активно участие, при което се прилагат усвоени знания. Имитация на реална дейност в една или друга създадена ситуация. Участниците или изпълняват определени роли, или са активни зрители. Ефективността е много по-висока в сравнение с традиционните практики. Играта е забавна и привлекателна за участниците. Насърчава и спомага за комуникацията. Увеличава интереса към обучението и развива самостоятелност у учениците (Иванов, 2005).
Жан Пиаже включва играта в своята теория за когнитивното развитие и вижда същността й в асимилацията на когнитивното развитие. Той я разглежда като необходим етап в действителността въз основа на „егоцентричното“ мислене на учениците. Съгласно Пиаже играта в значителна степен се определя от „игровия символизъм“, според който един обект може да бъде символ на нещо друго.
Игровата дейност за учебни цели се основава на принципите за активност, динамичност, занимателност, изпълнение на роли, колективен характер (работа в екип/отбор/група), моделиране на дейността, обратна връзка, проблемност, съревнователност, резултативност, самостоятелност и системност.
При прилагането на технологиите на интерактивно обучение може да се отделят следните етапи:
- Ориентация – подготовка на участниците в игрите. Учителят предлага режим за работа, разработва заедно с учениците главните цели и задачи на занятието, урока, формулира учебния проблем. По-нататък прави характеристика на игровите правила, обзор на общия ход на играта и осигурява необходимите материали.
- Подготовка за провеждане – проучване на ситуацията, изготвяне на инструкции и други материали. Учителят създава сценарий, определя игровите задачи, правилата и ролите, игровите процедури, правилата за изчисляване на точките. Учениците събират допълнителна информация, консултират се с учителя, обсъждат помежду си съдържанието и самия процес на урока/играта.
- Провеждане – от започването на урока/играта никой няма право да се намесва и да променя хода на провеждането. Само водещият може да променя действията на участниците, ако те се отклоняват от основната цел на играта. Учителят, започнал играта, не трябва да взема участие в нея, ако не е необходимо. Неговата цел е да следи за игровите действия, за резултатите, за изчисляването на броя точки, да обяснява неясноти и да оказва по искане на участниците помощ в процеса на тяхната работа.
- Обсъждане – анализ, обсъждане и оценка на резултатите от урока/играта. Учителят провежда дискусия, в която се изказват експерти, участниците обменят мнения и защитават своите позиции и решения, правят се изводи, обменя се опит, говори се за възникналите в хода на урока/играта трудности, идеи, които им идват на ум.