Създаване на комплекс от дидактически инструменти в подкрепа на подготовката за НВО по чужд език в 10. клас

Националното външно оценяване (НВО) в края на първи гимназиален етап е новост в българското образование от учебната 2019/2020 година. В статията е представена новаторска технология за създаване на комплекс от инструменти за усъвършенстване на уменията за учене. Апробирането на технологията цели в краткосрочен план подготовка за НВО, а в дългосрочен – повишаване на мотивацията на учениците за развиване на умения за пренос на знания от една предметна област в друга и от учебна в реална житейска среда.

През учебната 2019/2020 година завършващите I гимназиален етап (10. клас) за първи път имаха възможността да проверят придобитите знания и умения чрез национално външно оценяване по чужд език. Целта на това външно оценяване е да установи степента на постигане на очакваните резултати от обучението по чужди езици (определени в учебните програми по чужди езици по нива, съобразно с вида подготовка за съответната паралелка, и посочени в ДОС за общообразователна подготовка), както и да диагностицира индивидуалния напредък и образователните потребности на учениците, да извърши наблюдение на образователния процес и прилаганите мерки за подобряването на качеството му. Измерва се комуникативната компетентност на учениците на езиково равнище А1, А2 и В1 от Европейската езикова рамка, като компонентите на тестовете се основават на четирите езикови умения: четене, слушане, писане и говорене (МОН, 2019).

Сравняването на видовете задачи от НВО по чужд език по компоненти и съдържание с очакваните резултати от обучението, посочени в учебната програма за 10. клас, интензивно изучаване на чуждия език, показва почти пълно припокриване в съдържателната част на двата документа, като става ясно, че за успешно представяне на външното оценяване учениците трябва да са усвоили учебния материал за класа на ниво средно и над средното (МОН, 2015); МОН, 2019). Интерес представлява тази част от учебната програма, която описва възможни дейности за придобиване на ключови компетентности и създаване на междупредметни връзки. Макар по същество да се очаква в края на учебната година учениците да бъдат независими ползватели на езика, което предполага използване в процеса на обучение на ресурси и средства извън избрания учебник, симулиране на ситуации от реалния живот, изказване на мнение по теми от ежедневието и др., то съгласно цитирания документ използването на широк диапазон от дидактически средства има пожелателен характер. Учебната програма дава възможност на преподавателя да прилага различни подходи, методи и стратегии на обучение за стимулиране на индивидуалното развитие на учениците и самостоятелност при учене, както и за насърчаване на мотивацията им в перспектива на ученето през целия живот. Посочените в програмата дейности и междупредметни връзки за развиване на ключовите компетентности предполагат връзка с всички изучавани в този клас учебни предмети, което само по себе си е предпоставка за интегративност при избора на дидактически средства.

От предложените подходи и методи при обучението ще откроя:

• прилагане на личностно ориентирано обучение, което позволява индивидуализиран и диференциран подход;
• развиване на творчески умения и независимо мислене на учениците;
• принцип на преподаване от лесно към трудно, от изучено към ново, като работата се основава на личния опит и изучаваното по другите учебни предмети.

Интегративният характер на учебните програми в I гимназиален етап поставя учителите пред дилемата дали да продължат с познатата практика на предметно ориентираното обучение, или да трансформират процеса на преподаване с акцент върху това, което ученикът учи и успява да усвои, като дългосрочната цел е постигане на вътрешна потребност у обучаемите училищното образование да прерасне в учене през целия живот.

Разглеждането на интегративния подход в образованието не е новост в професионалната литература, но като че ли все още не може да намери широко практическо приложение в средното образование. Включването на този подход в цялостния курс на обучение по даден предмет в рамките на една учебна година изисква познаване на учебните програми по няколко предмета, преподавани в съответния клас, добро познаване на учениците с техните слаби и силни страни по отношение на обучението, интереси и евентуална професионална насоченост, умения за работа с различни платформи и съобразяване с други субективни фактори (компактност на групата по отношение на нивото на владеене на чуждия език, умения за използване на различни технологични решения, техническо обезпечаване, интернет свързване и др.).