От биомеханична гледна точка бързината се разглежда като функция от честотата и дължината на крачката. Това дава основание на редица автори още в средата на миналия век да установят, че честотата на движение достига максималното си развитие към 12–13-годишна възраст. Те поясняват, че по-ранното проявление на бързината в сравнение с другите качества се обяснява с присъщите за детския организъм пластичност и подвижност на нервните процеси.Развитието на двигателното качество бързина е основно съдържание на физическата подготовка, която има водеща роля в училищните часове по физическо възпитание и спорт. В статията са изяснени в теоретичен план понятията, свързани с темата. На базата на мнения на експерти и данни от проведени изследвания е обосновано становището за връзката и обусловеността на отделните форми на проявление на бързината като физическо качество от възрастовите особености на учениците. Това становище е подкрепено и от проведеното от автора педагогическо изследване на динамиката в развитието на някои от формите на двигателното качество бързина с ученици от 5., 6. и 7. клас. Посочени са показателите на изследването и са направени някои обобщения от анализа на резултатите.
С цел да се установи динамиката в развитието на някои от формите на двигателното качество бързина през учебната 2018/2019 година в 20 ИОУ „Tодор Минков“ бе проведено педагогическо изследване с група ученици от 5., 6. и 7. клас по следните пет показателя:
- Пренасяне на малка плътна топка;
- Слаломни подскоци над конус;
- Кръгове с крак;
- Бягане на 30 м от висок старт;
- Совалково бягане 40 м.
По време на редовната урочна дейност се работи за развиване на качеството бързина.
Бързината се проявява под различни форми. Например:
- бързо реагиране на определен дразнител;
- преодоляване на определено разстояние за възможно най-кратък период от време;
- изпълнение на често повтарящи се циклични движения.
Скоростта на движение е способност на човека с отделните части на тялото да изминава определено разстояние за възможно най-кратко време. М. А. Годик (1966) разглежда това проявление на бързината освен като време за единично движение също и като бързо (рязко) започване (или изменение на скоростта) на движението.
И. М. Сеченов (1863) определя третата форма на проявление на бързината – броя движения за единица време, като максимална честота на движение, на която е способна конкретна мускулна група без допълнителни утежнения и с малка амплитуда.
Честотата на движението е способност на човека да извършва дадено движение за единица време. Доказано е, че колкото по-малка е масата на движещата се част от тялото, толкова по-голяма скорост тя може да развие (Ф. М. Хенри, 1961). Тази форма на бързината се определя по количеството движения за определено време, а също така и по сумарното време за преодоляване на определено кратко разстояние.
Много изследователи са доказали и приели, че максималната честота на движенията зависи от подвижността на нервните процеси – бързата смяна на възбудния със задръжния процес.
Проучване на В. М. Зациорский и М. А. Годик (1966) показва, че между отделните проявления на бързината съществува връзка, но липсва пряка зависимост (Добрев и др., 1987).
Човек може да реагира бързо, но да бъде бавен в реакцията и обратно. В практиката се среща комплексно проявление на бързината – скорост на придвижване, бързина и подвижност, бързина на промяна на посоката и бързина на долни и горни крайници.
Според В. М. Зациорский много от движенията, изпълнени с максимална скорост, имат две фази: фаза на увеличаване на скоростта – стартовото ускорение, и фаза на относително стабилизиране – дистанционната скорост.
Скоростните способности на всеки човек са специфични. Едни изпълняват движенията много бързо, други – доста по-бавно. Според много изследователи пряко пренасяне на бързината от едно движение на друго има само при координационно сходни движения.