За педагогическото сътрудничество и интерактивността в учебно-възпитателната работа по английски език
Общуването по чужд език със своята приоритетна комуникативна насоченост дава възможност за демократизиране на отношението между две традиционно противопоставяни страни в учебно-възпитателния процес – учителя и ученика. Уроците по английски език с Хосе Мартинес се отличаваха с изключителна интензивност на речевото общуване. Почти всички компоненти на уроците, проведени от него: актуализирането на знанията, преходът към новия лексикален или граматичен материал, семантизирането, затвърдяването и др., се осъществяваха в диалогична форма, изискваща внимание и концентрация от страна на учениците – първа стъпка за въвличането им като активни участници в учебната дейност. Така процесът на общуване постепенно придоби качествено нови характеристики, доведе до изграждане на нови взаимоотношения, основани на взаимно разбиране и доверие, на нарастващо самоуправление и добро самочувствие от страна на ученика, на субективно личностна ориентация от страна на учителя. Това бе постигнато не с остарелия вече арсенал на авторитарни методи и средства, а с въздействието най-вече върху мотивационната система на ученика.
Не е за подценяване фактът, че преди стартирането на водените от гост-учителя учебни часове в разговор с мен като редовен преподавател на целевата група, 10Б клас, той надгради своите знания за психофизиологичните особености на тази възраст с други важни формиращи фактори – микроклимата в класа, отношението на учениците към предмета и учебния труд изобщо, житейския им опит, лични амбиции и пр. По този начин се улеснява в значителна степен фокусирането на непостоянните, разнопосочни интереси на ученика към учебния час, към учебното съдържание и към личността на учителя.
Що се отнася до учебното съдържание, в откровени разговори с колеги споделяме привързаността си към заложеното в учебниците, с които работим, учебно съдържание – било то заради добрата и систематизирана структура на учебните комплекти, ползвани от нас, или липсата на достатъчно време от наша страна за подготовка на странични учебни материали. Но докато наблюдавах и асистирах на моя колега, станах свидетел как текстове от странични източници, а не от учебниците, се приемаха с подчертано по-голям интерес. Някои от тях бяха адаптирани в синтактично или лексикално отношение, разделяни на части, съкращавани или изцяло заменяни. Така се постига преодоляване на психологическата бариера между ученик и чуждоезиков текст. Често гост-учителят успяваше да ангажира някои от най-добрите ученици в предварителната подготовка на уроците наравно с него и да ги накара да се чувстват сътрудници, дори съавтори на урока. По този начин се стимулира не само творческата активност на ученика, но и личната му отговорност в час. Учебното съдържание може постоянно да се актуализира и чрез използване на ситуации от училищното ежедневие или разиграване на диалози от името на герои от популярни телевизионни сериали.
Съществена роля за изграждането на мотивационна система на ученика има вариативната последователност на дейностите слушане, говорене, четене, писане и граматични упражнения. С особен интерес учениците от класа посрещаха всички нетрадиционни форми на работа: поставянето на творчески задачи, които ангажират мисълта и чувствата, упражненията за „експресно четене“ на изречения с трудно произносими думи и, разбира се, образователните игри. Ефективни се оказаха игрите за „сгрешилия учител“, когато учителят умишлено допуска фонетични, граматични или лексикални грешки; за отгатване на буквения състав на думи и други. С тези форми се постигат различни цели: на първо място, игрите събуждат интереса; състезателният елемент концентрира вниманието и предизвиква активността на ученика; създават се условия за протичане на по-сложни мисловни операции и за творческо мислене; стимулира се неподготвена реч; не на последно място, създава се по-тесен контакт между учител и ученик, който ги превръща в партньори, в сътрудници в учебно-възпитателния процес.