Демократизирането на отношението на ученика към учебното съдържание и към урока с всичките му компоненти води до постепенното му превръщане от пасивен обект и репродуктор в активен субект. Крайният оформящ фактор на този процес (а според учениците – и първостепенен) е личността на учителя. В рамките на проекта учениците от целевата група бяха обучавани от една надарена, одухотворена, всестранно развита личност. Той беше артист при създаването и разиграването на речеви ситуации; музикант при разучаването на песни, художник, когато семантизираше лексиката. И ако по време на първите няколко часа, провеждани под негово ръководство, фактът, че е чужденец и владее перфектно английски език, прикова вниманието на учениците, то неговата висока обща култура, уменията за ръководство и моделиране на учебния процес в съчетание с лидерските му качества му дадоха предимство пред така любимите за съвременните тийнейджъри и неправомерно използвани в час мобилни устройства. Той спечели учениците на своя страна, прилагайки стратегии за сътрудничество, психологическа помощ и поддръжка, уважение и зачитане на мнението на другия в общуването, съчетани с договорена взискателност.
Демократизирането на отношенията ученик – учебно съдържание, ученик – учебен час и ученик – учител неминуемо води до така необходимата интерактивност, която е ключова характеристика на учебния процес. Интерактивността и взаимодействието предполагат личностна ангажираност с човека до теб, култивирани взаимоотношения, стимулиращи инициативата и използването на интерактивни действия и от двете страни. Без проява на интерес и внимание към събеседника има само повърхностна размяна на думи, няма предаване на личностни послания, няма истинско взаимодействие и общуване. Оттук и новите методически приоритети в цялостната организация на учебния процес – промяна в парадигмата на взаимоотношенията между обучаващ и обучавани, комуникативно аргументиран авторитет на преподавателя, отчитане на наличието на две програми в обучението, езикова и емоционална. Само така се стига до крайната цел на учебно-възпитателната работа – разкрепостяване на личността на ученика, мотивиране за развитие на личностните заложби и способности, стимулиране на продуктивното въображение.
В най-общи линии процесът може да се представи така:
-
Кинка Пенджакова, Средно училище „Братя Петър и Иван Каназиреви“, Разлог
k_ivanova67@abv.bg
рецензент: проф. дн Росица Пенкова