Масовият характер на прилагането на иновации поражда необходимостта от задълбочаване на разбирането на понятията „иновация“, „иновационен процес“ и пр. В статията са разгледани традиционните педагогически технологии и внедряването в обучението по математика на иновационните педагогически технологии, свързани с личностно ориентирания подход.
Развитието на педагогическите иновации е свързано с масовото социално-педагогическо движение, с възникването на противоречието между необходимостта от бързото развитие на училището и неспособността на учителите да го реализират. Масовият характер на прилагането на иновации налага изясняване на същността на това понятие и задълбочаване на разбирането на иновационния процес.
Терминът „иновация“ произлиза от латинското novatio и преведено дословно, innovatio означава „по посока на изменението“. Иновацията е нововъведение или изменение в дадено явление, с което то се отличава от някакво първоначално състояние. Според друга дефиниция това е прилагането на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, основано на (ново) приложение на науката и/или техниката.
Понятието „нововъведение“ се определя както като иновация, така и като процес на въвеждане на тази иновация в практиката.
Търсенето на отговори не само на въпросите „Какво да преподавам?“, „Защо да преподавам?“, „Как да преподавам?“, но и на въпроса „Как да се преподава ефективно?“ доведе учените и практиците до опита да „технологизират“ образователния процес и в тази връзка в педагогиката се появи ново направление – педагогически технологии.
Педагогическата технология е обмислен модел на съвременната образователно-педагогическа дейност при проектирането, организирането и провеждането на учебния процес с безусловно осигуряване на комфортни условия за учениците и учителите. Педагогическата технология предполага осъществяването на идеята за пълно управление на учебния процес.
Анализирайки резултатите от различни изследвания в областта на образователните технологии, В. Гузеев идентифицира четири основни идеи, около които те са съсредоточени: 1) разширяване на дидактическите единици, 2) планиране на резултатите от обучението и диференциране на обучението, 3) психологизация на образователния процес, 4) компютризация на образователния процес (Гузеев, 2006) (1).
Традиционни педагогически технологии
Всички технологии за обучение са „проектирани“ към развитие на способността на учениците да учат самостоятелно. Съществуващите понастоящем общи дидактически технологии, около 50 според изчисленията на Г. Селевко (Селевко, 2005) (2), се различават една от друга по принципите, особеностите на средствата и методите на организация на учебния материал и учебния процес, а също така и в акцента върху определени компоненти на методическата система на обучение.
Известните днес педагогически технологии в обучението по математика на методическо ниво решават проблема с изграждане на учебен процес, насочен към постигане на планираните резултати.
В обучението по математика основно се използват следните технологии.
- Технологията, основана на разширяването на дидактическите единици, позволява интегриране на подходи за обучение, като например:
- съвместно и едновременно изучаване на взаимносвързани действия или операции (по-специално взаимно обратни функции, теореми);
- осигуряване на единство на процесите на съставяне и решаване на задачи;
- разглеждане при взаимно преминаване между определени и неопределени задания;
- инверсия на структурата на упражнението;
- идентифициране на сложни по характер математически знания и постигане систематизирани знания;
- допълване в системата за упражнения.
Ключовият елемент на технологията е тройното упражнение (упражнение триада), чиито елементи се разглеждат в един урок: а) предварително задаване на упражнението (задачата); б) неговото решаване; в) неговото обобщение.
При тази педагогическа технология в решаването на математически задачи се разграничават четири последователни и взаимносвързани етапа: подготовка за решаване на задачата, решаване на задачата, проверка на отговора (контрол), преминаване към подобна, но по-сложна задача.
- Технологията, насочена към формиране на общи подходи в организацията на усвояването на изчислителни правила, определения и теореми чрез алгоритмизация на учебния процес за учениците, се реализира от теорията за постепенното формиране на умствените действия.
В този случай основата за алгоритмизацията на действията е системата от средства за преподаване на математика, а обучението се осъществява в цикли, които се изменят при всеки урок. За усвояване на определено математическо понятие се прилага четиричасовият цикъл, както следва:
- първи час – урок за обяснение, предоставящ ориентировъчна основа за действия с нов материал;
- втори час – урок за решаване на задачи;
- трети час – урок за обобщение на използваните различни методи за решаване на задачите;
- четвърти час – самостоятелна работа.
- Технологията на обучение по математика, базирана на решаването на задачи, се основава на следните концептуални положения:
- личностен подход, педагогика на успеха, педагогика на сътрудничеството;
- обучението по математика = обучение за решаване на задачи;
- обучението за решаване на задачи = обучение в умения за систематизиране + умения за решаване на типови задачи;
- индивидуализация на обучението на „изоставащи“ и „напреднали“ ученици;
- връзка между индивидуалната и колективната дейност;
- управление на комуникацията между по-малките и по-големите ученици;
- съчетаване на урочната и извънурочната работа.
В обучението по математика особено значение имат нетрадиционните методи за конструиране на учебния час: урок лекция; уроци за решаване на „ключови задачи“ (решаване на минималния брой основни задачи по дадена тема, решаване на всяка задача по различни начини, решаване на групи от сходни задачи, проверка на решените от съучениците задачи, самостоятелно съставяне на задачи, участие в състезания и олимпиади); уроци за консултация (работа с ученици, които предварително са установили свои пропуски в учебния материал, и попълване на пропуските чрез анализ, обобщение и решаване на основни типове задачи); уроци за определяне на крайна (срочна или годишна) оценка (изпълнение на индивидуална задача, информиране на учителя за постиженията на учениците при работа по двойки, когато работят изоставащ и напреднал ученик, поставяне на три оценки – за отговор на теорията, за решаване на задачи, за водене на тетрадка).
- В технологията работилница (Workshop) математическите понятия не се обясняват на учениците предварително, а се изучават от самия ученик (в двойки или в групи) въз основа на неговите собствени знания. Учителят предоставя необходимия материал под формата на задачи, върху които ученикът работи. „Работилниците“ са изградени по следния алгоритъм: индивидуална работа (използване на личния житейски опит на учениците), работа по двойки (споделяне на информация въз основа на личен опит), работа в групи (изпълнение на възложено задание), разговор в клас (групите представят своята работа), корекция (групите внасят корекции и допълнения в заданието си), роля на учителя (подчертава на важни моменти, групови грешки), дискусия (осъзнаване на направеното, формулиране на нерешени проблеми). За този тип технология се избират трудни, но и основни за разбиране теми.
Тенденцията за навлизане на интегрирания подход в обучението поставя математиката като основен учебен предмет за интегрирането между компютърните науки, физиката, историята, литературата, чуждите езици и др. Целта на интегрираните уроци е формирането на цялостно и хармонично разбиране и възприемане на света.
Традиционната форма на преподаване в математиката, както и при другите учебни предмети, беше и си остава урокът, който вече е по-съвършен и разнообразен. Урокът е основният елемент в процеса на обучението. Традиционни са уроците за изучаване на нов материал, за затвърдяване на наученото или за проверка на знанията.
По време на обучението си учениците придобиват нови знания и умения. Когато се запознават с дадено понятие, явление, събитие, те усвояват само основни негови определения, свойства, характеристики и тези първоначални знания не са задълбочени и пълни. С една дума, това е първоначалното усвояване на учебния материал, което изисква допълнителна работа върху придобитите нови знания. Това е втората дидактическа задача на обучението, обикновено наричана затвърдяване на знанията.
В педагогиката терминът „затвърдяване“ се е запазил от времето, когато се е смятало, че знанието е придобито в крайния си вариант още в самото начало и остава само то да се затвърди, за да не се загуби. Всъщност говорим за постепенното осмисляне на знанията, за „прехвърлянето“ им от краткосрочната памет в дългосрочната, за развитието на умения за работа с получените знания.
И накрая, учебният процес включва третата дидактическа задача – наблюдение и оценка на резултатите от учебната работа на учениците.
Учителят е изправен пред проблема по какъв начин да организира учебния процес, така че най-успешно да се реализират и трите дидактически задачи: първичното усвояване на новия материал, неговото затвърдяване и оценката на знанията на учениците. Най-важният въпрос пред учителя е как трите задачи да се разпределят в процеса на обучение. Това именно води до възникването на различните видове уроци.
Видовете уроци основно може да бъдат сведени до две групи: група от специализирани уроци и група от комбинирани уроци. Специализираният урок решава главно една от трите дидактически задачи. Съответно това ще бъде урок или за изучаване на нов материал, или за консолидиране на знанията, или за тяхната оценка. Комбинираните уроци съчетават в себе си елементи и от трите вида специализирани уроци.
В процеса на дългогодишна училищна практика са разработени множество методи на обучение, които представят различни начини на преподаване на учебния материал и са тясно свързани с дейността на учителя. Сред методите, присъщи на традиционното обучение по математика, които не са загубили своето значение и в съвременното обучение, са беседата, разказът или лекцията от учителя, както и работата на учениците с учебник, независимо самостоятелна или практическа.