Живеем в динамично време, в което заобикалящият ни свят се променя ежедневно, поставяйки ни пред непрекъснати изпитания. За да устои и да успее да запази своята идентичност в тази постоянно преобразуваща се среда, човек трябва да бъде динамичен в отношенията си с нея, да облече в действия качества като комбинативност – приспособимост към средата, но и възможност за промяна, и нестандартно мислене – излизане от рамките на традиционното, вариативност – предвиждане и управление на вариантите за решаване на даден проблем, и накрая, но не на последно място – убеденост в правилността на действията си и способност да защити своята позиция аргументирано. Способни ли са нашите деца да се справят с предизвикателствата на времето? Притежават ли качествата комбинативност и вариативност? Могат ли да мислят нестандартно? Способни ли са да обяснят и защитят позиция? Как и с какви инструменти изобразителното изкуство съдейства за развиването на тези способности? Тези инструменти са структурната комбинаторика и интериорният дизайн.
Творческият процес е свързан с мисленето – предполагане, търсене и евентуално откриване на нещо ново, свързано с някакъв контекст. При него се проявяват в комплекс нагледно-действеното, нагледно-образното и абстрактно-логическото мислене. Творческото мислене може да бъде вариативно, комбинативно и критическо.
Развитието на качествата на мисленето комбинативност и вариативност не е обект само на една учебна дисциплина, а на комплексното въздействие на изобразително изкуство, математика, химия, биология, психология, естетика, защото същността на тези качества е свързана с богатството на видимия свят и многообразието в отношенията на елементите, които го изграждат; защото в съвременните условия границите между отделните науки се размиват и едни и същи понятия са в понятийния апарат на различни науки. Обучението по изобразително изкуство има своята водеща роля за развитието на комбинативното и вариативното мислене на учениците в прогимназиален етап, като обучението по комбинаторика в часовете по изобразително изкуство е и интелектуално осмисляне на изминатия от учениците път по приложни изкуства и техническо чертане през предходните години, и основа за обучението по дизайн. Основание за интензивно развиване на комбинативното и вариативното мислене чрез изучаване на комбинаторика и дизайн в прогимназиален етап, и най-вече в 7. клас, е нивото на психическо и физическо развитие на учениците, което се отразява върху структурата на познавателните процеси. Във възрастта 12–14 години укрепва вниманието. Развиват се конвергентното мислене – търсене на общи или сходни белези в предмети и явления; дивергентното мислене – търсене на разлики в предмети и явления; логическата и механичната памет. Обогатява се жизненият опит на учениците, което води до промяна във въображението. Нараства интересът им към видимите конструктивни изменения на средата. Промяната в начина на рисуване и изразяване е продиктувана от психологически промени. Появява се възможност за използване на скрити ресурси – промените, които се наблюдават, се превръщат в предимство при изпълнението на задачи от комбинаториката и на декоративно-приложни задачи.
В часовете по комбинаторика, където преобладава алгоритмичният подход, учениците се чувстват сигурни, „в свои води“, когато проектите им предварително са подчинени на определени правила, изисквания, норми. Излизането от тези норми е присъщо само на деца с развито творческо мислене. Взетите решения невинаги са правилни, но в тях се открива индивидуалният почерк.