Структурната комбинаторика и интериорният дизайн в обучението по изобразително изкуство в 7. клас

Комбинаториката има своите проявления и в дизайна – както при проектиране на 2D модулни изделия, така и при създаване на проекти за модулни изделия в 3D формат.

Английската дума design произлиза от латинската designare и има множество значения (замислям, намерение, идея, скица, проект, план, чертеж, шарка, модел, образец, рисунка, конструкция, композиция, оформяне, строеж и др.). Терминът design е многозначен, независимо от това, че се използва в цял свят. В българския език се срещат понятията „техническа естетика“, „промишлена естетика“ и „художествено проектиране на промишлени форми“. В употреба са понятията „промишлен дизайн“ и „дизайн“, в които се влага едно и също съдържание. Употребява се и понятието „интериорен дизайн“, което обхваща проектирането и моделирането в затворени жизнени пространства.

Дизайнът е сравнително нова дейност, възникнала в началото на XX век като резултат от извършващото се разделение на труда в условията на промишленото производство. През последните десетилетия в цял свят се обръща все по-голямо внимание на проблемите, свързани с проектирането на формата на изделията. Все по-голямо значение се отдава на начина, по който изглеждат. В миналото майсторът занаятчия е бил едновременно проектант, конструктор, дизайнер и производител. Той е познавал потребностите на купувачите поради непосредствените си контакти с тях. Предпоставки за възникването на дизайна се появяват тогава, когато производството на предмети придобива сериен характер и се преминава към серийно производство. Разширяването на кръга потребители, задоволяването на нарастващите им потребности налагат появата на специалисти в отделни области на проектирането и производството. Тези процеси са свързани с развитието на промишлеността и най-вече с промишлената революция през ХIХ век. През 1919 г. английският художник Йозеф Синел употребява понятието „промишлен дизайн“ (Industrial design). През същата година във Ваймар, Германия, са създадени „Баухаус“ – Висше училище по строителство и художествено конструиране, и свързаната с него художествена школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, които просъществуват до 1933 г. На 14 октомври 1896 г. в София е открито Държавното рисувално училище. В началото то се състои от два отдела – първият е за учители по рисуване, а вторият е за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия.

Многообразието на съвремието определя и многообразието на видовете дизайн.

• В зависимост от измерността: двуизмерен (плоскостен); триизмерен (обемен); комбиниран.
• В зависимост от типа на творческия процес: научен дизайн – продиктуван от необходимостта за научнообоснована концепция на дизайн на продукта и е връзка между науката и процеса на проектиране (ергономични изисквания, технологии и др.); футуристичен дизайн – ориентиран към различни нива в развитието на науката, техниката, икономиката; кибернетико-евристичен – проектиране спрямо закономерностите и методите на евристиката, използва възможностите на информационните технологии; дизайнерско проектиране – творческа дейност, която изразява формираната идея чрез художествено проектиране, конструиране, формоизграждане, съобразявайки се с нови технологии и материали.
• В зависимост от проявлението: промишлен дизайн; фирмен дизайн – дизайн на създаваните от фирмата продукти, дизайн на интериора и екстериора; рекламен дизайн – дизайн на визуално-комуникационните средства на фирмата; инженерен дизайн – създаване на прототипове, образци на различни машини, технически съоръжения, уреди и инструменти за промишлено производство; графичен дизайн – основната задача на този вид дизайн е да извърши преход, прекодиране на научната и техническата информация на визуален език; моден дизайн – дизайн на облеклото; уеб дизайн (Web design) – вид графичен дизайн, специализиран за разработването на уеб приложения и различни дизайни, които имат за задача разработването на потребителски интерфейси за уеб сайтове и уеб приложения; екологичен дизайн – проектиране на околната среда така, че да бъде защитена; биодизайн – проектиране и строителство на биоподобни структури и форми на продукти по аналогия с биониката, вплетени в архитектурни и инженерни принципи, въз основа на системно и целенасочено проучване на законите и принципите на формиране в природата, включително биомеханика, бионика, етология (наука за поведението на живите организми в природата) и синергия (наука за принципите на самоорганизиращи се системи); дизайн на средата – обект на проектиране са интериорът, екстериорът, организацията на градската среда, обзавеждането; интериорен дизайн – съчетава изкуство и промишлен дизайн, клон на дизайна, насочен към вътрешността на помещението, за да осигури комфорт и удобство чрез естетически взаимодействия. Продължение на интериорния дизайн е мебелният дизайн, задоволяващ изискванията за форма и функционалност на мебелните изделия. Мебелният дизайн е част от историята на човечеството, като доказателствата за това датират още от времето на неолита (във вид на рисунки) до наши дни.

В историята на мебелния дизайн има множество стилове. Подходящи за изучаване с цел развиване на комбинативното и вариативното мислене са модулните мебели. Те са изключително популярни през ХХ век. През миналия век в България и Русия модулни мебели са използвани при обзавеждането на жилища, най-вече за интериора на холовото пространство. Под модулна мебел се разбира модулен комплект – набор от шкафове за различни цели, поставени по протежение на стената един до друг. В днешно време при избора на мебел се акцентира върху мебелните модули, размери и външен вид. Съществуват два вида модулна мебел, подходяща за съвременното интериорно пространство на дома: мека и корпусна мебел. Меката мебел се свързва с диван, фотьойли, табуретка-масичка и др. Диваните са сглобяеми и несглобяеми. Съществуват и подвижни (мобилни) меки мебели. Блоковете за седене не са фиксирани неподвижно и може да се разменят.

Предимствата на модулните мебели са следните: клиентът може да избере сам и да комбинира модулните елементи, като ги съобразява с личен вкус и собствени предпочитания; производителите гарантират точно съвпадение на цветове, размери, точки на закрепване и всички необходими аксесоари; стандартизираните елементи на модулите могат да се поберат в произволна конфигурация във всяка стая от жилището; тази мебел е лесна за сглобяване и монтаж. Механизмът на елементите позволява лесно и бързо да се съберат отделните части на мебелите. Недостатъци: в модулната мебел липсват красиви орнаменти или сложна инкрустация. Към модулните мебели може да бъдат отнесени и тези, които се състоят от отделни модулни конструкти.

Съчетаването на обучението по комбинаторика с обучението по дизайн провокира творческо мислене у учениците. Търсенето на решение, което да е обвързано с фантазията, актуалността и функционалността, присъщи на дизайна, и със строгостта на комбинаториката и субективната представа за красиво, е в основата на развитието на естетически вкус и практически опит. Намирането на решение е стимул за търсене на нови творчески решения.