Методика за създаване на мисловни карти
Етап 1. Определяне на централното понятие; записване на всички възникнали асоциации (брейнсторминг).
Етап 2. Подреждане.
В центъра се поставя изучаваното понятие; основните теми и идеи, свързани с централното понятие, се означават по клоновете, излизащи от него; на всеки клон се записва ключова дума (или израз); навсякъде, където е възможно, се добавят изображения – символи, картинки, таблици, графики, свързани с ключовата дума; всеки от клоновете води до подпонятие, от което може отново да излизат клонове и да стигат до подпонятия от следващ ред; може да се добавят връзки, стрелки и номерация; използват се цветове за отделяне на клоновете.
Етап 3. Пренареждане.
Повторно се правят свободни асоциации, разглежда се цялостно получената мисловна карта и се проверява (мислено или на глас) дали можем да я възстановим.
Стремежът е към оптимизиране на картата – да има акценти, да няма излишни думи, да не се прекали с подпонятия, които ще усложнят или омаловажат главните, да не се получи хаотична карта, в която човек да се загуби.
Заключение
Усвояването на технологията за съставяне на мисловни карти и учене чрез тях не изисква много време и енергия. Днешните деца са „дигитално поколение“, те от доста ранна възраст и много лесно се научават как да използват различните технологии. По време на изследването бе установено, че учениците все по-добре се справят със съставянето на мисловни карти, а общото мнение сред тях е, че то има смисъл, защото така се научава.
Преобладаващата част от учениците определят мисловните карти като подходящ начин за визуализация и запаметяване на информацията и смятат да ги използват и в бъдеще.
Овладяването на уеб приложението не е проблем за 80% от обучаемите и те предпочитат да изработят картата с програмен продукт вместо на ръка.
Изследването отчита развитие на дигиталните компетентности и креативността и констатира повишена мотивация за учене. Новите педагогически подходи допринасят за по-добри резултати в обучението и съответно по-подготвени млади хора.
- 1. Атанасова, Н. (2015). Мисловните карти като иновативна техника на учене и преподаване. Пловдив: Fast Print Books.
2. Бюзан, Т. (2010). Tвоят ум може всичко. София: СофтПрес.
3. Недялков, А. (2011). Приложение на умните карти в управлението на проекти. В: Международна научна конференция „Управление на проекти“. Трявна.
4. https://coggle.it/
5. https://mindmapping.bg/
- Катя Гочева, старши учител по ИТ и ръководител направление ИКТ, ОУ „Пенчо Славейков“, Димитровград
kgocheva66@abv.bgрецензент: доц. д-р Николина Георгиева