В статията е представен иновационен модел за обучение по баскетбол като част от извънурочните занимания на учениците. Една от основните му специфики е включването на стречинг упражнения в отделните части на урока с цел превенция на травматизма и увеличаване на активния обем на движение в различните стави. Допълнителен принос към модела имат и средствата, използвани за мотивация на учениците за участие в тренировъчните занимания по баскетбол.
Баскетболът е една от най-интересните и атрактивни спортни игри в нашата съвременност. Нейният динамизъм, борбеност, внезапно напрежение и висок емоционален заряд (Божков, Симеонова & Павлов, 2013) я правят любим спорт на милиони хора от различни континенти.
Вече повече от сто години от възникването си баскетболът продължава да привлича интереса на големи групи млади хора по света. За тях заниманията с баскетболна топка са поле за изява на физически, технически и волеви качества, превърнали са се в своеобразна атракция, изпълнена с вълнение и емоция. Масовостта на този спорт се потвърждава и от данни на ЮНЕСКО, според които повече от 100 милиона активно спортуващи в света от различни възрасти се занимават с баскетбол. И именно извънурочните форми със своята мащабност и разностранност предлагат на учениците богат избор за практикуване на желан от тях любим спорт. Отдавна е доказано, че именно училищната среда е най-благоприятна за популяризиране и масовизиране на детско-юношеския спорт (Прокопов, 2018).
Съвременната интензификация на баскетболната игра е немислима без овладяването и прилагането на скоростната техника в сложната и неочаквано променяща се обстановка на баскетболното поле. Изисква се не просто техника, а скоростна, прецизна и виртуозна техника. Баскетболистите вече нямат възможността да съсредоточат вниманието си на техническата страна на изпълнявания похват. Всички необходими похвати трябва да се владеят и изпълняват автоматично. Така усъвършенстването на индивидуалното техническо майсторство води до виртуозност в изпълнението на отделните елементи в баскетболната игра. Ловенето и подаването на топката се извършват на големи скорости, в сложни комбинации с други елементи на играта и в условията на плътно противодействие. Решаващо е топката да отиде най-бързо и най-точно до своевременно освободилия се партньор в най-изгодна позиция, който трябва да завърши успешно атаката. Значението на воденето и изнасянето на топката в условията на активизацията в защита нараства много в съвременния баскетбол.
Основната цел на представения в статията модел е да повиши двигателните качества, както и технико-тактическата подготовка на учениците.
Задачите, които си поставихме при създаването на модела, са следните:
- Да е широкообхватен;
- Да позволява моделиране според индивидуалните възможности на спортиста;
- Да инкорпорира в себе си в максимална степен стречинг упражненията;
- Да има мотивиращ характер.
Всяко едно тренировъчно занимание има подготвителна, основна и заключителна част. Какво включва всяка една от тях се определя от преподавателя и целите, които са поставени. Това представлява макроструктурата на едно занимание. В нея се комбинират различни по вид физически упражнения, подходящи за обучаващите се.
За постигане на необходимата ефективност в подготовката на участниците при създаването на модела се съобразихме със следните условия:
- Определяне на учебното съдържание в зависимост от началното ниво на баскетболните умения на участниците;
- Изграждане на стабилна представа за всяко едно баскетболно действие и практическото му прилагане;
- Комбинираност на различни елементи от баскетболната игра;
- Съвкупност от различни подходящи методи на организация, за физически натоварвания, за контрол и оценка;
- Създаване на възможности за специализирана подготовка за развитие на специфичните кондиционни качества като комбинация от умения.