Модел за обучение по баскетбол на ученици от 9. клас в извънурочни занимания

Основната функция на подготвителната част е да подготви организма за предстоящото натоварване. Използваните упражнения трябва да бъдат с подходяща интензивност и продължителност. Започва се с различни видове ходене и бягане с ниска и умерена интензивност, общоразвиващи упражнения за разгрявка последователно на различните групи мускули. Включваме малко упражнения от стречинга за раздвижване на ставите. Това са различните ротации (въртеливи движения) за врата и раменните стави, усуквания за раздвижване на тазобедрената става, движения на краката напред и встрани (махове). Можем да комбинираме общоразвиващи със специално подготвителни упражнения. Или да ги използваме поотделно. В края на подготвителната част работим за развиване на качеството бързина чрез използването на различни лекоатлетически бегови упражнения и скоростни спринтови отсечки.

Основната част е подчинена на основните задачи, които трябва да реализираме в дадената тренировка. Те може да бъдат както чисто физически, така и от овладяването на техниката и тактиката на играта. Основната част се разделя на две части. В първата се работи за тези елементи, за които имаме начално и задълбочено разучаване. Във втората част се работи за затвърдяване и усъвършенстване на двигателните навици и умения с оглед на тяхното овладяване до автоматизъм. Двигателните дейности трябва да бъдат правилно степенувани (от по-елементарни към по-сложни). Интензивността трябва да бъде такава, че да не води до преумора и демотивираност. Натоварването трябва да се регулира, като се прилагат дихателни упражнения и се редуват мускулните групи, ангажирани при изпълнението на задачите, за да се избягва локалната умора. То трябва плавно да се увеличава. Трябва да има преход между предхождащо, следващо и последващо упражнение (Хаджиев, 1991).

В основната част на заниманието се комбинират различни по характер, по степен на разучаване и по приложимост в играта елементи на баскетболната игра, за да се постигне комплексно въздействие в тренировката и да се създадат възможности за комбинираност и едновременност. Използваме комбиниране на елементи от началното разучаване с такива от задълбоченото разучаване, или тези от затвърдяване с такива за усъвършенстване (Желязков & Дашева, 2000). Но това става възможно благодарение на подготвеността на самия преподавател. Например в началния етап на обучението затвърдяването на слаломното водене на топката с удобна и неудобна ръка може да се комбинира със задача за разширено изучаване на еднотактовото спиране и подаването на топката и задача за стрелба от място в коша под ъгъл 45 градуса. Или затвърдяването и усъвършенстването на основни видове подавания да се комбинира с подобряването на придвижването на баскетболното поле (придвижване без топка в квадрат с бягане напред, бягане с гръб, бягане с лявото и дясното рамо напред). В друга методическа единица може да се комбинират задача за усъвършенстване на различните типове дрибъл (нисък, залъгващ в защита и висок, скоростен в атака) със задача за задълбочено разучаване на залъгващо движение в нападение и задача за стрелба в коша след баскетболна крачка при формална съпротива на бранител и овладяване на отскочила от таблото топка с повторна стрелба. След интензивно натоварване използваме упражнения с по-ниска интензивност, като стрелба от място, наказателни удари, стрелба под различен ъгъл спрямо коша.

Всяко едно физическо качество се развива в различна част от тренировката. В съвременната подготовка по баскетбол се наложи специализирана подготовка за развиване на специфичните за баскетбола кондиционни качества, наречена „аджилити“ (agility) подготовка. Това е комбинация от умения, включващи основни качества като бързина, сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост, координация. Аджилити подготовката се налага поради естеството на баскетболната игра – динамично променящи се игрови ситуации при преминаването от нападение в защита, контраатаки и бърз пробив. Макар и използвана в различна степен, този вид тренировка намира своето приложение.

В края на основната част работим за качеството гъвкавост чрез стречинг упражнения. Под гъвкавост разбираме способността на тялото да изпълни движение на дадена става в рамките на определен обсег на движение (Аладжов, 2011). Инкорпорирането на специфични стречинг упражнения в урока е с цел превенция на травматизма и увеличаване на активния обем на движение в различните стави (Прокопов, 2018). За да се предпазим от травми, е важно да тренираме редовно ставите си и най-вече да поддържаме своята гъвкавост. От изключително значение е да се запази еластичността на тялото, за да си осигурим максимален комфорт.

Ние използваме стречинг упражненията по време на разгрявка, но те не са същински стречинг, а такъв с цел загряване, вработване и кръвоснабдяване на мускулите и сухожилията. Същинският стречинг се прави в края на тренировката или при добре загрято тяло и има за цел подобряване на гъвкавостта и разтягане на скъсената мускулатура.

Съществена част от предложения модел е мотивацията на учениците. За стимулиране на участието в тренировъчните занимания по баскетбол прилагаме следните подходи:

• Разширяване на обема от баскетболни знания и умения;
• Разнообразяване на подготовката;
• Комплексно развитие на индивидуалните способности на участниците;
• Изграждане на умения за колективни взаимодействия;
• Стимулиране на необходимостта от спортна дейност;
• Съобразяване с възрастовите особености;
• Целенасоченост.

Учебният процес по баскетбол е необходимо да бъде организиран така, че изграждането на специфичните за играта основни двигателни и технически умения и навици да се осъществява на базата на пълноценна вътрешна мотивираност на подрастващите.

В заключение можем да кажем, че за да постигнем резултатност на предложения модел на специализирана методика в тренировъчния процес по баскетбол, е важно да отчитаме и да се съобразяваме както с мотивацията, така и с адаптацията на учениците към тренировките.