Психолого-педагогическото развитие на децата в края на предучилищна възраст е насочено към стимулиране на постиженията на детето в личностен аспект и по-конкретно към умствената и емоционалната сфера, които рефлектират върху осмислянето на новата социална роля ученик. В статията е направен теоретичен обзор на проблема за подготовката на детето за училище. Представени са фундаментални постановки, свързани с въпросите за училищната готовност и училищната зрелост, посочени са някои качествени показатели за готовността на детето за училищно обучение.
Познавателното отношение на детето към света се осъществява чрез динамично развиващите се в предучилищна възраст познавателна сфера и когнитивни операции. Детето опознава света и е в състояние да оперира със знания за обекти, като развитието минава през различни стадии.
Своеобразната проява на познавателното отношение в тази възраст е свързана със сензитивността на детето към социалното му обкръжение, неговите емоционални компетентности, емпатията и социалната зрелост. Връзките между поведенческите форми на комуникация и междуличностни отношения, породени от когнитивната и емоционалната основа, се осъществяват в групата, която е универсална система на непосредствено общуване (Минчев, 2004).
Средата и условията, които семейството и обществото предоставят на децата в ранните години от тяхното развитие, са определящи както за индивидуалното развитие на детето, така и за неговите потенциални перспективи. Ранното детство е етапът, в който обществото може най-ефективно да се намеси, за да гарантира пълноценното развитие на всяко дете. Целенасочените усилия за подобряване на благосъстоянието на децата, организираните форми на взаимодействие в детските градини водят до поставянето на високи цели, свързани с промяна към по-добро образование, по-добър здравен и психически статус, реализиране на потенциала и талантите и осигуряване на пълноценното развитие на всяко дете. Промените, настъпващи в предучилищния етап, влияят върху насоката на развитие за овладяване на речта, която е предпоставка за образователни резултати на по-късен етап. Емоциите и чувствата, които изпитват, развитието на познавателните психични процеси като памет, въображение и мислене, на уменията за проява на емпатия обуславят социалната адаптация на децата в различните етапи от възрастовото им развитието.
Детското развитие е процес, който е следствие на динамични промени в различни сфери – физическо развитие и здраве, когнитивно, езиково, социално, емоционално развитие. Процесите, протичащи във всяка една от тези области, са взаимносвързани. Те са били и са обект на проучване, интерпретиране и анализиране от редица психолози и педагози.
Предучилищната възраст е период от детството, уникален с характера на взаимодействие между психичното развитие и социалното поведение. Активизират се всички предпоставки за потенциалното развитие на личността. Интензивното развитие на познавателните процеси обуславя активността на детето при възприемане на заобикалящата го действителност и адекватното му вграждане в условията на заобикалящата го среда.
Детето усвоява нормите на социално поведение както в резултат на социално-педагогическото взаимодействие в условията на детската градина с учителите, така и в детската група, а също и при взаимодействието с родителите и обществото като цяло. В семейството детето получава своя първи социален опит от родителите и други негови членове в близка и неформална среда, но детската градина е първото външно звено от постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.
Приоритетна задача в подготовката на децата за училище трябва да бъде формирането на личностна готовност за училищно обучение, т.е. на социално-психологическа насоченост, характеризираща се чрез ценностно значимите ориентири на детската индивидуалност. Чрез процесите на подражание и идентификация детето от предучилищна възраст придобива и развива представата за себе си като органично, възрастово, полово, когнитивно, емоционално и социално-пространствено израстване, значимост и ангажираност.
Детският учител притежава компетентности от областта на педагогиката, психологията, анатомията и физиологията, лингвистиката и психолингвистиката, невропсихологията и социологията. В този смисъл във взаимоотношението дете–учител е налице професионално познание за спецификата и особеностите на детското развитие. Своеобразното интерпретиране на този проблем от различни аспекти обединява богатата палитра от концепции на педагози около един център, а именно хармоничното развитие на детето в предучилищна възраст.