Психолого-педагогически аспекти на подготовката на детето за училище

Проблемът за подготовката на детето за училище има своята актуална и социална обосновка. Редица автори разглеждат въпросите за „училищна готовност“ и „училищна зрелост“, като застъпват тезата, че училищната зрелост се изразява в постигнато ниво на физическо, умствено, нравствено, естетическо развитие, което създава необходимата основа за активно включване на детето в новите условия на училищно обучение и съзнателно усвояване на знанията. Училищната готовност се определя от наличието на определен обем от знания и умения у детето, необходими като основа за изучаването на учебните предмети в училище, и е личностно притежание на всяко дете. 

Ж. Пиаже определя предучилищния период като „стадий на конкретните операции“. Той разглежда възрастта около 7 години като „критична точка, в която се извършва преход от дооперационални в операционални форми на мислене“ (Пиаже, 2019). 

Д. Батоева определя двустранността на връзката между общата и специалната подготовка, разглеждайки ги като две взаимодопълващи се явления в цялостния процес на личностно формиране на детето. Според автора „връзката между общата и специалната готовност не е еднопосочна, тъй като не само общата готовност е предпоставка за развитието на специалната. Задълбочаването в отделните аспекти на специалната подготовка води до тесни интегративни връзки в психологически, педагогически, в това число и методически план. Реализирането на тези връзки съдейства за обогатяване на развитието на детето, за формиране на общи способности и общи учебни умения за познавателна и практическа дейност и за развитие на структурните компоненти на личността. Ето защо не бива да се смята, че специалната подготовка се свежда само до усвояването на отделни знания и умения, свързани с посочените учебни дисциплини. Тя подпомага цялостното развитие на детето до разгръщане на неговите потенциални възможности“ (Батоева, 1995).

Е. Василева представя училищната готовност, като акцентира на следните качествени показатели (Василева, 2002) (3):

• наличие на богат набор от ярки образи и представи за същностните характеристики на най-близкото обкръжение – природната и обществената среда;
• потребностно-мотивационна и емоционална зрелост;
• адекватна система от елементарни умения и навици за самоконтрол;
• владеене на основни интелектуални умения: за ясно изразяване на определена мисъл; за целенасочено наблюдение по предварително поставена задача; за открояване и описване на основни характерни белези и елементарни закономерности на наблюдавани явления, предмети и обекти;
• владеене на логическите операции на мисленето: анализ, синтез, сравнение, елементарно обобщение;
• бързина и точност на възприемането и запомнянето;
• силно изразена потребност от нови впечатления като основа за формиране на познавателен интерес;
• устойчивост на волевите процеси;
• комуникативни умения и навици. 

Следователно, когато разглеждаме проблемите, свързани с училищната готовност и училищната зрелост, е необходимо да се съобразяваме с фундаментални постановки (Батоева, 1991):

• развитието се осъществява като сложно взаимодействие на детето със социалната среда, при което уравновесяването и адаптацията към нея се извършват посредством собствената му активност, изразена в характера на дейността, насърчавана и ръководена от възрастните;
• училищната зрелост на детето изразява степен на неговото развитие, характеризираща достигнатото морфофункционално съвършенство на организма, нивото на развитие на висшата нервна дейност, на психическите процеси, на анализаторите. На нейна основа се формира училищната готовност, която е личностен феномен на всяко дете;
• готовността за училищно обучение е личностен феномен на детето и е резултативната страна от образователно-възпитателния процес в условията на детската градина;
• подготовката на детето за училище е многопластова и многоаспектна, засяга психофизическото и личностното развитие, които се осъществяват в единство и взаимодействие. Приемствеността детска градина–училище се осъществява като единен процес, съобразно със съдържанието, формите и методите на работа, които са съобразени както с типичните възрастови особености, така и с индивидуалните особености на всяко дете и със значението на играта като водеща дейност в този период.

Следователно общата готовност за училище се изразява в достигане на такава степен на развитие на 7-годишните деца, която обезпечава успешно усвояване на програмата на началното училище и активно изпълнение на необходимия кръг от задължения, свързани с новата социална позиция на детето. Изследванията на резултатите от обучението в първи клас и техният анализ показват, че неподготвеността за училище се откроява като сложен комплекс от симптоми, синтезиращи в себе си редица недостатъци както на интелектуалното, така и на личностното и социалното развитие на децата. Сред тях може да се отбележат изоставане в развитието на уменията за самоконтрол и самооценка, недостатъчно развита мотивационна и емоционално-волева сфера. Всички тези недостатъци затрудняват адаптацията на децата към обучение в училище, пречат при овладяване на поведение и дейности, адекватни на новата социална позиция, а това води до понижаване на интереса към училището, до влошаване на психическото и физическото състояние на детето, а следователно и до ниски резултати в обучението (Факирска, 2009).

Ето защо детският педагог е необходимо да разширява своите теоретични компетенции и умело да ги прилага в практиката на педагогическото пространство в предучилищното образование, съобразно с подготовката на детето за училище.