Професионалните роли на учителя

Във века на информационните технологии и произтичащите от интензивното им развитие множество промени във всички социални сфери естествено се променят и изискванията спрямо човешкия ресурс. Способностите за критическо мислене и уменията за работа в екип са обект на интерес и условие за успешна социализация.

В съвременната ни действителност за учениците е важно да виждат приложимостта на това, което учат. Налага се необходимостта от трансформиране и модернизиране на образователната система, премества се акцентът от това, което учителят преподава, върху това, какво и как учи ученикът. Това ражда и предизвикателствата пред българското училище, свързани с процесите на активното учене, с промяната на ролите на учениците и учителите и на взаимоотношенията между тях. Продуктивното взаимодействие в учебния процес предполага диалог между участниците в него, който превръща ученика в активен субект на учебно-възпитателния процес, а учителя – в партньор.

Процесът на активно учене изисква промяна в професионалната роля на учителя. Традиционно учителят е експерт по определен предмет и притежава умения да представя информация, да прави демонстрации и да оценява знанията на учениците. В системата на активно учене той влиза в ролята на фасилитатор (улесняващ). Новата организация изисква учителят да развива умения и способности за планиране, концептуализиране и управление на учебния процес, за консултиране, за да се изгради спокойна и защитена образователна среда.

В позитивната класна стая педагогът отговаря за вземането на важните решения и за ефективното включване на всички ученици в учебния процес. Той продължава да е отговорният възрастен, който трябва превърне класната стая в интересно, стимулиращо, подпомагащо и безопасно място за учещите.

„Убедени сме, че и най-перфектните образователни технологии и дидактически усилия биха били напълно безплодни, ако учениците проявяват пасивност и досада, игнорират новото или дори открито се съпротивляват. Така че, изучавайки дадено учебно съдържание, винаги сме се стремили да използваме различни средства, за да предизвикаме интереса на учениците“ (Стефанова, 2013: 254). Актуална задача, която стои пред учителя, е намирането на пътища за формиране на интерес у учениците. Наличието му води до проявата на активност от страна на учещите.

Върху интереса влияят редица фактори – обективни и субективни. Това влияние може да бъде както позитивно, така и негативно.

Като обективни фактори, които оказват позитивно влияние по отношение на дейността на ученика, можем да посочим дидактическите условия:

• използване на различни методи на обучение;
• самостоятелна работа;
• задаване на екипна работа в обучението на учениците;
• проблемен подход.

Като субективни фактори с позитивно влияние можем да посочим:

• учителя, който създава благоприятен психологически климат и изразява лично отношение към знанията и проблемите;
• ученика – новите знания имат тясна връзка с личния му опит; вижда ползата от новите знания и умения; може да приложи знанията и уменията си в бита, да прояви лично творчество и т.н.;
• семейната среда – оценява значението на изучаваните знания; подпомага и поощрява ученика (Стефанова, 2013: 139).

Тези фактори формират положителни мотиви за учене, което неминуемо води до активизиране на учениците. Именно активното им участие в работата е нашата цел. Проявата на положително отношение към ученето и желанието им да се включат в учебните дейности по време на час са ключът към успеха на всички в класната стая – както на учениците, така и на педагога.

Новото качество на образование, към което се стремим, изисква друга организация на класната стая и на урока, прилагане на интерактивни методи и техники, екипна работа, преодоляване на репродуктивното обучение. Чрез диалог и партньорство с ученика учителят трябва да съумее да постави учещия в центъра на образователния процес.