Наличието на организационни и ефективни взаимовръзки и взаимодействия между общопрактикуващите лекари (определящи физическото развитие) и медицинските специалисти в училищата е важно условие и приложимо отражение върху достоверността за фактическото физическо здраве на децата в училищна възраст. В тази връзка, ситуационният анализ установява неблагоприятна тенденция в здравното състояние на подрастващите в резултат от ниската двигателна активност (наднормено тегло, затлъстяване, дисхармонично физическо развитие и др.). Физическото здраве и активност са движеща сила, в права зависимост с обективния текущ контрол, който се осъществява от работещите в регионалните здравни инспекции специалисти и е интегрална част от техните дейности, задачи и функции в опазването на общественото здраве.
Специален акцент поставяме върху опазването и подобряването на детското здраве чрез научнообосновани стандарти и експертни оценки за равноправен достъп до качествени физкултурни и спортни услуги в извънучебно време.
Не трябва да пренебрегваме и сложната пандемична обстановка, в която живеем, с всички произтичащи предизвикателства, мерки и отражението им върху образователната система в страната. За да бъдат осигурени основни хигиеносъобразни и безопасни условия като предпоставка за опазване на здравното състояние на подрастващите, се въведе дистанционната форма на обучение. Това засегна и начина, по който се провежда учебният час по физическо възпитание и спорт, в контекста на съдържателното преодоляване на някои симптоматични различия. От методологична гледна точка общите обединителни пространства в системата „учител – ученик“ неминуемо променят нейната структура, функции и взаимодействия вследствие липсата на фактори, обуславящи учебната (работната) среда.
Очертаните промени в организацията на учебния час по физическо възпитание и спорт се основават на разбирането за взаимно адаптиране на нагласите, усилията и поведенческите проявления между учителя и учениците. За постигане на положителни ефекти в тази насока се налагат по-активна координация и по-добра съгласуваност на дейностите в процеса на обучение.
За успешната реализация на посочената постановка, обусловена от особеностите на прилаганата дигитална платформа, е необходимо формиране на по-атрактивна и дългосрочно ориентирана училищна политика. Политика, отчитаща приложението на нови, целенасочени и по-ефективни форми и подходи, свързани с дистанционното управление на физическото възпитание и спортната активност в съвременното българско училище.
Без да претендираме за изчерпателност, бихме желали да подчертаем, че научната общност, която изследва образователната система у нас, от една страна, както и мнението на родителите, от друга, очаква обективен анализ за отражението на дистанционното обучение върху качеството на образование, върху удовлетвореността, успеваемостта и здравното състояние на учениците. Това ще даде ценна информация за вземане на отговорни решения, ще послужи като допълнителен аргумент за размисъл по отношение на перспективата на тази форма на обучение.
Посочените тревожни факти и научни доказателства са сериозно причинно-следствено обвързани, имат закономерен характер и дават ценна информация на заинтересованите държавно-административни институции, ведомства и др. да мобилизират и ангажират по-активно усилията си за оптимизиране на системата на обучение по физическо възпитание и спорт като приоритетна политика за съвременното подрастващо поколение. Ще си позволя да привлека вниманието към насърчаването на конструктивен и разумен подход за формиране на широка обществена подкрепа и позитивни нагласи при вземане на ефективни решения и даване на адекватни отговори на системно възникващите проблеми.
В този ред на мисли, новата философия на Европейския съюз налага преосмисляне на отношението към хиподинамията, представляваща рисков фактор за физическото развитие и здравно състояние. Събрани са множество доказателства, че активната двигателна дейност е дълбоко вкоренена в българското общество като естествен процес, утвърждаващ здравословен начин на живот и поведение. Ето защо неслучайно поставяме акцент върху избора на София за европейска столица на спорта. За пълноценната реализация на поставената европейска цел, мотивираща повече и разнообразни видове спорт с оздравително въздействие върху организма, е необходимо компетентни експерти и политици от правителствени институции, общински ведомства, научни организации и структури от гражданското общество да обединят усилията си в търсене на пътища за успешни решения. Това е добър повод за реконструкция на занемарените спортни съоръжения и изграждане на нови, съвременни спортни площадки, зали, басейни, велоалеи и др. най-вече за масовата физкултура и спорт в милионна София, отчитайки нейните уникални природно-географски дадености. Този ценен капитал и ресурс, позволяващ системна и адекватна физическа дейност и туризъм, е от жизненоважно значение за укрепване на общественото здраве.
Логично е да се очаква, че насърчаването към отговорно училищно здравеопазване ще осигури необходимите условия за по-висок здравен потенциал и по-добри физически възможности на подрастващите. Този съвременен поглед, свързан с тяхното собствено (лично) здраве, приемаме като нова парадигма и изходна позиция към интегриране на целенасочени действия в ежедневното саморегулиращо се поведение на детското население.
Известно е, че ценностното отношение към двигателната активност е съществен стимул за спортно-тренировъчната дейност на младите хора. Това се превръща в стратегически заряд и инвестиция с дългосрочен ефект за бъдещото здравно състояние на българската нация.
В заключение, в настоящата статия очертахме някои приоритетни области, свързани с мисията за оптимизиране на двигателната активност според Европейската харта за спорта, утвърдена от Съвета на Европа. На практика това е важна предпоставка и формира мотивация, подкрепяща и насърчаваща здравословна среда и здравословен климат (общност, училище, семейство и др.), стимулираща по-добри, с устойчиво развитие, национална здравна стратегия, политики и програми. Безусловен гарант и изразена надежда за сигурност и закрила на съвременното подрастващо поколение в Европейска България.
- 1. Бенчев, Б. (2010). Проблемът ниска физическа активност и общественото здраве. Българско списание за обществено здраве, 2(1).
2. Мерджанов, Ч. (2014). Физическа активност. Поведенчески рискови фактори за здравето на българския народ. София: Наука.
3. Слънчев, П. и др. (1992). Физическо развитие, физическа дееспособност и нервно-психична реактивност на населението на България. София: НСА.
- доц. д-р Иван Грозданов, директор на ТП на НОИ – Враца
ivan_grozdanov_noi_vraca@abv.bgрецензент: доц. д-р Ивайло Прокопов