Обсъждане на резултатите от изследването
В процеса на самостоятелните тренировки по тенис се решават следните първостепенни задачи: поддържане на добро здравословно състояние; развиване и усъвършенстване приоритетно на основните двигателни качества; възпитаване на морално-волевите качества; придобиване на знания и умения за самостоятелни занимания с физически упражнения и спорт; възстановяване след физически натоварвания; усъвършенстване на елементите на техниката на играта; придобиване на знания за правилата на играта; тактическа подготовка.
Тренировъчната работа както на корта, така и извън него би следвало да бъде съобразена с моментното функционално състояние на трениращия и неговата подготвеност. Особено важно е при тренировките да се спазват основните педагогически принципи и методи за обучение и тренировка.
Провежданите самостоятелни тренировки следва да включват загрявка, същинска (основна) част, заключителна част (възстановяване). Тренировките трябва да се провеждат системно, съгласно изпълняваната програма. Поставените задачи е необходимо да се изпълняват бавно, без да се форсира подготовката, за да се избегне получаването на травми или настъпването на преумора. При прекъсване на тренировките трябва да се започне от начало, като се възстановят възможностите за активни занимания.
В самостоятелна тренировъчна дейност се осъществяват самонаблюдение, самоконтрол, самоанализ. Самонаблюдението има за задача целенасочено и системно да се придобива информация за телесното тегло, равнището на развитие на основните двигателни качества и усвояването на двигателните умения и навици. Самоконтролът се осъществява на основата на конкретни субективни и обективни показатели. Субективните показатели са самочувствието, настроението, умората, дишането, работоспособността, желанието за тренировка, апетитът, сънят и др. Обективните показатели информират за промените на антропометричните показатели, дихателната и сърдечносъдовата система. Самоанализът има водещо значение за ефективността на самостоятелната физическа подготовка. Той се осъществява на базата на придобити конкретни данни относно подобряването на физическата годност и на изпълнението на различните елементи на техниката на играта.
Определянето на подготвеността на трениращите самостоятелно става чрез определяне на максималното кислородно потребление (МКП) с бягане 12 минути по теста на д-р Купър за различните възрастови групи. Степените на подготвеност за 20–29-годишни мъже са: много слаба (при изминати под 1,6 км), слаба (при изминати 1,6–2,2 км), задоволителна (при изминати 2,2–2,4 км), добра (при изминати 2,4–2,8 км), отлична (при изминати над 2,8 км); за 20–29-годишни жени са: много слаба (при изминати под 1,5 км), слаба (при изминати 1,5–1,8 км), задоволителна (при изминати 1,8–2,2 км), добра (при изминати 2,2–2,7 км), отлична (при изминати над 2,7 км). Максималното кислородно потребление може да бъде изчислено по формулата VO2max = (22.351 x километра) – 11.288.