Технологичната среда може да се окаже най-доброто педагогическо средство за извеждане на цели от ситуации, където децата са построили нещо „извън поставената задача“, „извън работата“. За това е желателно възрастният да си набележи опорни точки, въз основа на които да води децата към анализиране, обобщаване, абстрахиране и пр. и след това към съхраняване на извлечената образователна информация от игрова ситуация.
Конструктивните играчки в опита на детето
Използването на конструирането, на изобразителните дейности и игрите като среда и дейност за реализиране на разнообразни образователни цели е от подчертано значение във възрастта на натрупване и структуриране на личен познавателен опит от децата. Той е свързан с особеностите на взаимовръзките в заобикалящия предметен свят. Детето се формира в процеса на взаимодействието му с предметите и материалите в обкръжаващия го свят посредством система от практически действия и мисловни операции. Чрез отразителните механизми на сензориката, подкрепени с начините за практическо преустройство на предметите, се осигурява възможност за опознаване на вътрешните страни, свойства и отношения на предметния свят, за изграждане на образи и опериране с тях. Създава се психическа база за развитие на интелекта като комплексен феномен.
В този процес се оформя отношението на детето към обкръжаващата го действителност. В резултат на това децата овладяват свойствата на предметите, фиксирайки ги в усещанията и възприятията и закодирайки ги в познанието си за материалния свят.
Средата се организира по начин, който да помогне на децата да се съвместят, приобщят към своите връстници на основата на общата занимателна дейност. За тази цел се прилагат сюжетните конструктивни игри. Използват се общи дейности с емоционална наситеност и манипулативна характеристика.
Основни критерии при използване на конструирането за интегриране на децата в група:
- средствата и методите да бъдат вариативни, съобразно с общата и индивидуалната програма на развитие и обучение за всяко дете от групата;
- предлаганите форми да бъдат динамични и взаимнозаменящи се (игри, занимания, обучаващи ситуации, игрово-практически ситуации и пр.), за да се осъществява целесъобразен режим на живот и дейност в детската градина;
- осигуряване на времеви пространства за индивидуални дейности, съобразно с личните желания и социалните потребности на детето;
- акцентиране на теми и моменти, свързани с приобщаване на детето към външната среда – природа и общественост;
- структуриране на ситуативни условия, осигуряващи на детето активно участие в художествено-продуктивни дейности („групи по интереси“, „кътове“, „ателиета“ и т.н.);
- създаване на климат, който предполага справедливостта;
- установяване и поддържане на пълноценен контакт;
- съобщаване на предизвикателни очаквания и пр.
Осигуряване на образователна (технологична) среда
Акцентирането върху осигуряването на образователна среда като теоретична и практическа концепция в теорията на образованието се доразработва във варианти, които на практика дообогатяват идеите за индивидуалното развитие и познанието на детето. В този аспект можем да анализираме стратегическото разглеждане на конструирането (в най-общия смисъл на това понятие), конструктивните материали и играчки и специализираните конструктивни системи в контекста на развитието и научаването от съвременното дете. Спецификата се осъществява преди всичко от позицията на дейността спрямо направленията в традиционното научаване от децата.
Технологичната среда може да се окаже най-доброто педагогическо средство за извеждане на цели от ситуации, където децата са построили нещо „извън поставената задача“, „извън работата“. За това е желателно възрастният да си набележи опорни точки, въз основа на които да води децата към анализиране, обобщаване, абстрахиране и пр. и след това към съхраняване на извлечената образователна информация от игрова ситуация. На езика на конструктивистката теория за развитието и образованието – да следваме детето в неговите естествени заложби и любознателности и чрез професионалното използване на педагого-психологическия арсенал да ориентираме познавателното му израстване към стандарти, зададени от обществото.
Необходимо е да се отчита фактът, че през детството се натрупват определени способи за създаване на пространствени образи и за опериране с тях. Приобщаването (достатъчно рано) към изобразителната (графическата) дейност, към средствата за масова информация (книги, телевизия, кино) предоставя на децата възможност да оперират с пространствени свойства и отношения в системата не само на тримерното, но и на двумерното пространство. Това осигурява създаването на способи за прекодиране (постоянно преобразуване) на тримерните образи в двумерни и обратно, както и едновременното използване и на едните, и на другите. Тази способност помага на децата в процеса на конструиране да търсят най-правилното пространствено решение като адекватна позиция на адекватно съществуващото. В детството е желателно пространственото мислене да бъде провокирано чрез неговата основна структурна единица – образа. Образният модул в конструирането отразява всички пространствени особености на пресъздавания обект (форма, съотношение на елементите на плоскостта и в пространството). Както стойността на една картина не се измерва според качеството на платното и боите, материалните елементи са само носители и проводници на една идея, на един образ в съзнанието на твореца. Платното и боите позволяват на иначе невидимото да се превърне във видимо и представляват физически израз на едно метафизично съдържание. Това е алгоритъмът на структуриране на технологичната среда. Същността е не в качеството на елементите ѝ, а в ефекта им при реализиране на водещите педагогически цели. Наричаме я технологична, защото, от една страна, е формата, инструментът, с който педагогът технологично осъществява своите глобални образователни цели, а от друга – е среда с елементи, заимствани от реалната действителност, носещи технологични особености и изискващи съответни технологични познания за действия с тях. Това е свързано с особеностите на взаимовръзките в заобикалящия предметен свят.