Учене чрез правене. Научаване, технология, социалност

Чрез отразителните механизми на сензориката, подкрепени с начините за практическо преустройство на предметите, се осигурява възможност:

• за опознаване на вътрешните страни, свойства и отношения в предметния свят;
• за създаване на образи и за опериране с тях.

На преден план изпъква формирането на сложни сензорни актове, при което детето не само възпроизвежда в представите си един или друг обект, а извършва система от различни операции със структурираните мисловни образи, комбинира ги, съобразно с изискванията на конструктивната задача, т.е. включват се символната и смислообразуващата функция на мисленето и някои от механизмите на въображението.

В педагогическата литература се посочват много методи и форми за научаване, схематично ориентирани към детето. Условно те може да бъдат обособени като:

• предметно-оперативни (обследване, конструиране, предметни игри, предметно моделиране и др.);
• игрово-преобразуващи (ролеви, театрализирани, конструктивни, дидактични и др.);
• практико-изпробващи (експериментиране, конструиране, предметно моделиране, изследване на факти и казуси, работа по проекти от различно естество и др.);
• информационно-познавателни (демонстрация, съчинение, описание на наблюдавани явления, разказ, беседа, драматизация, словесна игра и др.).

В общи линии това са част от основанията, подкрепящи идеята за „учене чрез правене“ от ранните години на детството, като се използват средствата на конструирането (респ. конструктивната игра, конструктивните материали, конструктивните системи от рода на Lego, Lego-DACTA, Mecсano и др., конструирането с природни и подръчни материали, конструирането с отпадъчни материали и т.н.). С тяхна помощ в сензомоторните схеми на детето се установяват връзки не само с формалните знания, но и със знанията за физическия свят. Именно такава връзка – абстрактна и сетивна – позволява чрез конструктивните структури да се приобщи познанието към плодотворни идеи. Благодарение на схематичните ориентировки – и не само благодарение на тях – произтича обособяването на определени обекти или техни свойства като предмет на активността на субекта.

Едни и същи обекти в условията на решаване на различни образователни задачи чрез използване на различни способи на дейността предизвикват различни схеми на ориентировка и съответстващата им динамика на мозъчните процеси, т.е. по този начин може да се извлече допълваща се образователна информация.

Оказва се, че възрастният се затруднява в избора на динамични и адаптивни педагогически схеми за образованието на децата – да използва относително една и съща база, но от нея да извлича максимална образователна полза за детето. (Обикновено в педагогическата практика се „чува“ – нямам точно този комплект, няма с какво да го направя и пр., а е в наличност друг, който успешно може да послужи за действена основа на определена образователна информация.)

Възрастният трябва да следи за подкрепата на образователната информация и да не забравя, че самата дейност носи този елемент в структурата си. Или преведено на нашата образователна практика – не е необходимо възрастният да натоварва децата със словесна образователна информация, ако успешно е успял да структурира образователната технологична среда за научаване.

В конструктивните комплекти за деца доминиращият елемент е образът, но той е динамичен, коригиращ се, провокиращ детското въображение. Образът, както е известно, е отражение на съответна обективна реалност. Нейното съдържание влиза като съдържание в познавателния модел на индивида. Но това „преливане“ на обективното в познавателно-субективното не се осъществява автоматически от само себе си. Преходът се осигурява от възрастово и субективно възможни и приети способи за овладяване на познавателна информация. В този смисъл конструирането в детството е една от водещите дейности, насочени към създаване и логическо структуриране на обобщения образ и опериране с него, което е непосредствена основа на личния, субективния опит.

Използването на конструирането и конструктивните комплекти като носители на определени развиващи и образователни идеи, като среда и дейност за реализиране на разнообразни образователни цели е от подчертано значение във възрастта на натрупване и структуриране на личен познавателен опит, който е свързан с особеностите на взаимовръзките на детето в заобикалящия го предметен свят.