Анализ на образователни политики в междуетническа среда

Обучение на учители

Въпреки че учителите с техните методични знания са в състояние да се приспособяват към различни ситуации, за тях все още съществуват редица предизвикателства в обучението и при интеграцията на ученици с различен майчин език и различен културно-етнически произход. Често те са готови да посрещнат подобни предизвикателства, но имат чувството, че им липсват достатъчно специализирани знания за интеркултурното образование. Невинаги обучението и квалификацията на учителите съответстват на изискванията към тях. Включването на интеркултурното образование в обучението на учителите е практика в някои страни като Италия, Финландия, Великобритания и Норвегия.

Продължаващото обучение и повишаването на квалификацията на учителите са част от учебната програма в някои университети в Гърция. Провеждат се семинари от Министерството на образованието, които са задължителни за учителите, занимаващи се с интеркултурно образование. В тях могат да участват и всички заинтересовани учители. В Гърция службите за обучение на учители са разработили 3-годишна стратегия, за да може да бъдат привлечени млади учители да работят в сферата на интеркултурното образование.

Учителите трябва да се обучават и как да общуват с родителите на децата от етнически малцинствените групи, които често не говорят езика на обучение. Това е особено необходимо при децата, които срещат трудности в процеса на обучение.

Главната пречка за привличането на учители в общообразователната система в много страни е недостигът на учители от етническите малцинства.

Продължаващата ниска успеваемост на децата и учениците от етническите малцинства трябва да бъде сериозна грижа на всички страни. Много малцинствени етнически общности продължават да бъдат подложени на дискриминация и расизъм и да се намират в изолирани райони и общности и в изолирани училища. Това е така, въпреки инициативите за езикова помощ, интеркултурните дейности и вкарването на интеркултурни аспекти в училищната учебна програма.

За да се реагира в това отношение, се препоръчва да се съберат и анализират ясни, прозрачни и диференцирани данни за малцинствените етнически групи и техните постижения във всички страни. Добрите постижения на Великобритания в тази сфера могат да послужат като модел, тъй като там успехът при много деца от етнически малцинства се е повишил.

Помощта за децата и учениците при придобиването на знания чрез втори език трябва да бъде висококачествена и достъпна за всички. Страните трябва да вземат под внимание изследването, което показва особената важност на майчиния език в подпомагането на усвояването чрез допълнителен език, както и важността му по отношение на идентичността и самоуважението.

Квалификацията на учителите – както в първоначалния етап на тяхното обучение, така и по време на упражняване на професията – по интеркултурните аспекти в учебната програма, педагогическата и организационната практика и начините на оценяване трябва да стане приоритет на всички институции за обучение на учители и на министерствата на образованието в отделните страни.

Курсовете по етично интеркултурно ръководство и управление на разнообразието трябва да са задължителни за всички директори, заместник-директори и учители на отговорни постове.

На подбора на учители, помощник-възпитатели и други работещи в образованието трябва да се гледа като на неотложна дейност, за да съответства в по-голяма степен на ученическия състав и да се даде възможност на учителите и останалия училищен персонал от малцинствените етнически общности да се включат на работното място.

Възпитанието и обучението в областта на антирасизма остават жизненоважни на всички работни места.

Образователните институции трябва да приемат „Харта на разнообразието“, която да включва сборник от антидискриминационни и антирасистки принципи. За да се осигури чувство на принадлежност и спазване на хартата, тя трябва да се разработи със съвместните усилия на всички участници на работното място.

Трябва да се осигурят програми за прием и финансова помощ, за да се даде достъп до висшето образование или до работното място на малцинствените етнически групи, които са в неравностойно икономическо положение^[31].

2.4. Дискусия

Качеството на обучението е в силна зависимост от учителя и неговата подготовка и мотивация за работа. Училищната практика ни дава много примери за това, че учителите не са подготвени за работа в условията на групи и паралелки/класове за различни култури, а именно:

• липсва им специфична подготовка както в областта на методиката за работа с деца с различен етнокултурен произход, така и в областта на билингвалното обучение (етнопсихолингвистика и етнопсихосемантика), етнопсихологията, етнопедагогиката и психологическата антропология;
• не могат да се справят с дидактическите затруднения на децата и учениците, предпоставени от недоброто владеене на български език (при турци и роми);
• проблем е отсъствието на психическа и социална готовност за училище при деца, които не са преминали задължителното предучилищно образование (в перспектива от 4-годишна възраст, засега от 5 до 7 години).

Емпиричните анализи в различните форми за следдипломна квалификация на учители на национално равнище доказват:

• непознаване и неприлагане на вариативни ценностно ориентирани дидактически и възпитателни технологии на форми в процеса на педагогическо взаимодействие с ученици и родители в условията на междуетническа среда;
• непознаване и неприлагане на кооперативни рефлексивни форми на педагогическо взаимодействие с помощник-възпитателя и помощник на учителя в междуетническа среда;
• в условията на педагогическата практика невинаги се прилагат вариативни и алтернативни модели и средства за социално включване на детето и ученика от уязвимата етническа общност или група.

 

Българските учители, които изпълняват своята мисия в групи и класове с деца и ученици, носители на различни култури, имат сериозен дефицит от базови познания както за тези култури, така и за основните нормативни документи, регламентиращи различията.

Отсъстват подходящи следдипломни квалификации и магистърски програми по проблема, следствие от дефицита на университетски специалисти в тази област на знанието. Това също оказва негативен ефект върху процеса на по-широкото въвеждане и приложение на елементите на интеркултурното образование в системата на българските образователни институции.

 

Литература

Герджикова, Н. Теория на мултикултурното образование. София: Авангард-Прима, 2015.
Колева, И. Етнопсихологопедагогически проекции на социокултурната компетентност на преподавателя: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/33793 (2009).
Колева, И. Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Основна тетрадка. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.
Колева, И. Рефлексивни етнопсихологически проекции на интеркултурното образование. Софийски университет: Департамент за информация и усъвършенстване на учители, 2014.
Колева, И. Социокультурная коммпетентность университетского преподавателя этнопсихологии (рефлексивные аспекты). Казахский национальный университет имени аль-Фараби: Серия Психологии и социологии 2 (2014).
Колева, И. Проблемы оценки в интеркультурной среде. Казахский национальный университет имени аль-Фараби: Серия Психологии и социологии 51, № 1 (2015): 145–157.
Колева, И. Етнопсихологически модел на образователното взаимодействие: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/33766 (2015)
Колева, И. Этнопсихологические аспекты методологии педагогических исследований (рефлексивные аспекты интеркультурного образования). Казахский национальный университет имени аль-Фараби: Серия Психологии и социологии 51, № 2 (2015): 145–157.
Колева, И. Интеркултурното образование у нас (диагностични рефлексивни аспекти). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: Етноложки проучвания в началото на 21 век. Етнология Академика (2015): 149–175.
Колева, И. Рефлексивният подход: методология, парадигми и факти. Министерство на образованието и науката: Аз-Буки. Стратегии на научната и образователна политика 24, № 2 (2016): 151–172.
Колева, И. Рефлексивна картина за социално включване на уязвими етнически общности и групи у нас. Министерство на образованието и науката: Аз-Буки. История 25, № 6 (2017): 684–692.
Колева, И., Г. Хаджийски и Ж. Иванова. Етнопедагогика на детето. София, 2012.
Колева, И. и Цв. Симов. Предприемачеството като ключова компетентност в полето на етнокултурното многообразие (рефлексивни аспекти). Министерство на образованието и науката: Аз-Буки. Педагогика 88, № 6 (2016): 727–742.
Министерство на образованието и науката. Инструкция №1 за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета. Обн. ДВ, бр. 17 от 17 февруари 1995 г.
Министерство на образованието и науката. Типова длъжностна характеристика за длъжност „начален учител“. София, 1998.
Министерство на образованието и науката. Типова длъжностна характеристика за длъжност „учител“. София, 1998.
Министерство на образованието и науката. Рамкова длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на общинско училище. София, 2003.
Министерство на образованието и науката. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015). ДВ, бр. 50 от 20.06.2006 г.
Министерство на образованието и науката, ГД „Експертни анализи“. Индикатори за оценка на образователната интеграция на деца от етническите малцинства. Ръководство. София, 2007.
Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.
Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за учители. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.
Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Допълнителна тетрадка. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.
Проект „Модернизация на образованието“, подкомпонент „Инспектиране“. Рамка за инспектиране на училищата. Аз-Буки 647, № 5 (2004).
Тейлър, Ч. Политиката на признание. Гутман, Е. (съст.) Мултикултурализмът. София: Критика и хуманизъм, 1999.
Court, D. Foolish Dreams. Fabled Land: Living Co-Existence in an Israeli Arab School. Curriculum Inquiry. Vol. 36, no. 2 (Summer 2006).
Der europäische interkulturelle Arbeitsplatz. Eine vergleichende Untersuchung zu Praktiken an Arbeitsplätzen im Bildungsbereich in zehn europäischen Ländern.
Koleva, I. National Policies and Priorities in Intercultural Education (Reflexive Aspects). Ministry of Education and Science: Az-buki. Strategies for Policy in Science and Education. Vol. 21, no. 1 (2013): 9–20.
Koleva, I. National Priorities and Policies of Intercultural Education (Reflexive Aspects). Trakia Journal of Sciences. Vol. 12, no. 1 (2014): 467–471.
Koleva, I. Theory, revealing the content and the choice of methodology ethnic social-pedagogical monitoring studies a comparative analysis of the countries of Europe. Al-Farabi Kazakh National University: Bulletin Psychology and Sociology, no. 40 (2014): 12–26.
Koleva, I. & Plamen Makariev. Monitoring Teachers’ Socio-Cultural Competency in a Multicultural Environment. Al-Farabi Kazakh National University: Bulletin Psychology and Sociology 42, no. 6 (2014).
Koleva, I. Personal Reflection of the Teacher of Ethno-Phychology (Social-Reflexive Anthropology Issue). Al-Farabi Kazakh National University: Bulletin Psychology and Sociology 49, no. 3 (2016): 11–17.
Koleva, I. & G. Bogdanov. Ethno-psychological aspects of the socio-educational functions of Facebook in Bulgaria – 2008–2013. Scientific Advances and Perspectives of Psychology in the XXI Century. Karaganda (2015): 419–426.
Monitoring Teachers’ Socio-Cultural Competency in a Multicultural Environment. Al Farabi Kazakh National University: Bulletin Psychology and Sociology 42, no. 6 (2014).
Rey, M. Between Memory and History. A Word about Intercultural Education. European Journal of Intercultural Studies. Vol. 7, no. 1 (1996).
Stearns, E. & Glennie, E. J. When and Why Dropouts Leave High School. Youth & Society. Vol. 38, no. 1 (September 2006).