1.2. Образование
| Образование/години | Българи %
2001 / 2011 |
Турци %
2001 / 2011 |
Роми %
2001 / 2011 |
| Висше | 19,2 / 25,6 | 2,4 / 4,9 | 0,2 / 0,5 |
| Средно | 47,6 / 52,3 | 21,9 / 29,7 | 6,5 / 9,0 |
| Основно | 24,9 / 18,0 | 46,9 / 44,5 | 41,8 / 40,8 |
| Начално | 6,9 / 3,4 | 18,6 / 13,4 | 28,3 / 27,9 |
| Незавършено начално и неграмотни/непосещавали | 1,4 / 0,7 | 10,2 / 7,5 | 23,2 / 21,8 |
Източник: НСИ[1]
Изводите са свързани с това, че функционалната неграмотност се среща три пъти по-често при ромските жени, отколкото при мъжете в групата. Жените са тези, които се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование се оказват от изключителна важност за образователните аспирации и училищните успехи на децата.
При трите групи – българи, турци и роми, се наблюдава повишаване на образователното равнище, но най-слаба е тази промяна в ромската общност. Част от ромските деца тръгват на училище, без да говорят добре официалния български език и без да са усвоили основните знания и умения, необходими за успешен процес на обучение. Социализиращите модели в много ромски групи, особено в квартали с преобладаващо ромско население, създават допълнителни трудности за адаптацията на децата в училище, ако не са ходили на детска градина. Патриархалните норми на свръхконтрол върху поведението на момичетата и жените също водят до ранно отпадане на момичетата от някои ромски субгрупи от училище.
Въпреки всички трудности в периода 2001–2011 г. се увеличава броят на младите роми, завършили висше образование в страната, специализирали или получили по-висока научна степен в чужбина. Успехите са дори по-големи от отчитаните от НСИ по време на преброяването, защото много млади хора след получаване на диплома за висше образование не се идентифицират като роми.
Данните на НСИ от преброяването през 2011 г. показват, че въпреки известното повишаване на дела на ромите с високо образование се запазва тенденцията много млади роми да остават без подходящо образование, рано да напускат или отпадат от училище, или да не тръгват на училище. Ситуацията е различна в различните ромски субгрупи, населени места и области.
От друга страна, на срещата на лидерите в Гьотеборг те изложиха своята визия за изграждане на Европейско пространство за образование до 2025 г.: „Европа, в която ученето, обучението и научноизследователската дейност няма да бъдат възпирани от границите. Континент, в който престоят в друга държава членка с цел обучение, учене или работа ще бъде обичайна практика, а владеенето на два други езика освен майчиния ще се е превърнало в правило. Континент, в който хората имат силно чувство за европейската си идентичност, за европейското културно наследство и неговото многообразие[2]“.
Европейското пространство за образование се определя от следните три цели:
- насърчаване на трансграничната мобилност и сътрудничество в областта на образованието и обучението;
- преодоляване на пречки, които възпрепятстват обучението или работата в друга страна, с цел реализиране на „свободното движение на обучавани“[3];
- подпомагане на държавите членки да подобрят приобщаващия, основан на иновациите и ученето през целия живот, характер на своите системи за образование.
Европейското образователно пространство е изправено пред следните предизвикателства:
- непрекъснатата цифровизация, автоматизация, изкуствения интелект и необходимостта да бъдем адекватни на технологичния напредък;
- бъдещето на труда спрямо бъдещите потребности и компетентности на субекта;
- модернизирането на европейските социални държави, социалното приобщаване и споделяне на силните страни на растежа, както и намаляване на неравенствата, в т.ч. неравенството между половете;
- демографските тенденции, включващи застаряващата работна сила и необходимостта да се интегрира мигрантското население с цялото му културно многообразие;
- новите модели на комуникация, социалните медии, явлението „фалшиви новини“ и „фалшиво знание“, чиято рефлексия изисква медийната грамотност, сред всички обучавани субекти на всички етапи в образователната система;
- засилването на популизма и ксенофобията, риска от агресивна радикализация и необходимостта от междукултурна и междуетническа рефлексия (осъзнаване на етногенезиса и неговото развитие)[4].
Образователната перспективата (до 2025 г.) е създаването на Европа, в която образованието и научноизследователската дейност няма да бъдат възпирани от географските и етническите граници[5].
В основата на тази стратегия е идеята да се работи съвместно за постигане на европейско пространство за образование, основано на междукултурна рефлексия и обмен на креативни практики, чрез:
- мобилност с образователна цел;
- премахване на пречките пред признаването на квалификациите както в средното, така и във висшето образование;
- модернизиране на учебните програми;
- насърчаване на изучаването на втори и чужди езици;
- създаване на европейски университети на световно равнище, които могат да си сътрудничат безпрепятствено през границите;
- усъвършенстване на обучението и ученето през целия живот;
- насърчаване на иновациите в образованието в сферата на цифровите технологии;
- личностна и професионална подкрепа на учителите;
- опазване на културното наследство (материално и нематериално) и развиване на чувствителността за европейска идентичност и култура[6].
Втората стратегия се отнася към рамката „Образование и обучение 2016“ и нейните дейности, които включват следните послания за образователни политики:
образователните институции следва да се превърнат в неделима част от местната общност и да съдействат за насърчаване на по-тясното сътрудничество с гражданското общество, младежките организации, местните органи и бизнес сектора в подкрепа на образоването на младите хора;
- стимулиране на емоционалната интелигентност у обучавания чрез социално-емоционалното учене за придобиването на социални и граждански компетентности;
- подпомагане на учителите за осъществяване на процеса на междукултурна и междуетническа рефлексия.