Що се отнася до популяризирането на общите ценности в сферата на образованието, на държавите членки се препоръчва:
- да съдействат за осигуряването на специализирано гражданско образование и образование по етика;
- да подобряват критичното мислене и медийната грамотност на обучаваните;
- да насърчават активното участие на обучаваните, родителите и учителите в управлението на образователните институции и на младите хора в техните местни общности;
- да популяризират най-добрите практики, като например посочените в актуализираната Референтната рамка за компетентности, за демократична култура на Съвета на Европа.
Необходимо е: социално включване на всички деца в образованието от ранна детска възраст; гъвкавост при преходите между различните образователни равнища и осигуряване на образователно и професионално ориентиране; използване на експертните знания на Европейската агенция за адаптирано и приобщаващо образование.
Главните цели на Референтната рамка са:
1) да идентифицира и определи ключовите компетентности, необходими за пригодност за заетост и личностна реализация.
2) да осигури европейски референтен инструмент за определящите политиката лица, доставчиците на образование и педагогическите специалисти, работещите в сферата на професионалното ориентиране, работодателите, публичните служби по заетост и самите учещи;
3) да подпомага усилията на европейско, национално, регионално и местно равнище за насърчаване развитието на компетентности чрез учене през целия живот[7].
Ключовите компетентности се определят като съчетание от знания, умения и нагласи, при което:
1) знанията са съставени от фактите и цифрите, понятията, представите и теориите, които са вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или предмет;
2) уменията се определят като способност на субекта за рефлексивно мислене в план самопознание и саморегулация;
3) нагласите описват предразположението и начина на мислене за действие или реагиране на идеи, лица или ситуации. Казано на научен език – ценностно ориентиран модел на поведение на субекта.
Референтната рамка определя осем ключови компетентности, една от които е езиковата грамотност. В подкрепа на ориентираното към компетентности образование, в контекста на ученето през целия живот, са констатирани три предизвикателства: използване на разнообразни педагогически и психологически подходи и технологии на форми за обучение; подкрепа на учителите и педагогическите специалисти; оценяване и валидиране развитието на компетентностите.
Установени са някои стратегии за образователни практики с цел преодоляване на предизвикателствата:
1) Прилагане на адекватни психологически и педагогически подходи спрямо маркерите на образователната среда на конкретната образователна институция;
2) Модел на училищна политика, стратегия за развитие на образователната институция (детска градина и училище);
3) Избор от учителя на програмна система за развитието на конкретната образователна институция – детска градина;
4) Избор от учителя на учебник, който е дидактическо средство и трябва да бъде съобразен с прилаганите педагогически и психологически подходи в конкретната образователна институция, съобразявайки се с нейния вид и тип;
5) Междудисциплинарно образование и партньорства между различните равнища на образованието.
Междудисциплинарното образование позволява по-голяма свързаност между отделните предмети в учебната програма, както и установяването на ясна връзка между преподаваното и обществените промени.
Сътрудничството между образователните среди на всички равнища може да бъде от съществено значение за подобряване на приемствеността при развиването на компетентностите у обучаемите, за разработване на иновативни подходи за учене, адекватни на етапа на развитието на обществото, целевата група, етническия и социокултурен маркер на обучаваните. Квалификацията на непедагогическите специалисти в образователните институции (образователни медиатори, помощник- възпитатели, помощник-учители и други) е част от решаването на ресурсния проблем с учителите у нас, както и с отпадащите и преждевременно напусналите образователната ни система деца и ученици.
Образованието не може да се разглежда изолирано от социалните, политическите, историческите, екологичните и икономическите аспекти. Основната роля на политиката в областта на образованието следва да бъде допълнена и подкрепена от други политически сфери на основата на сътрудничество с цел постигане на висококачествено образование за всички. Всяка образователна институция трябва да притежава своя (уникална) визия за приложение на специфичен педагогически подход, ангажиращ участието на цялото училище или детска градина. Това ще спомогне за постигането на интеркултурно и равноправно качествено образование за всички. Необходимо е да се насърчава изграждането на училищна култура и дух, които са демократични и приобщаващи и които ценят многообразието, насърчават медийната и информационната грамотност за осъзната оценка на информацията и повишават осведомеността за рисковете от манипулация и пропаганда, осигуряват пространство за диалог и дискусия, както и стимулираща и подкрепяща среда, която дава възможност на всички учащи се да реализират пълния си потенциал.
Образованието в предучилищна възраст е структуроопределящо в личностното и когнитивното развитие на личността. Актуализацията на Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование (ДОСПО, 2019) не бе популяризирана сред педагогическата общност. Стратегията за ранно детско развитие (2019–2069) е в своя зачатъчен вариант поради ненаучната експертиза на неправителствения сектор. Нарушен е балансът за приложение на научните постижения в педагогическата практика.
В образователните политики у нас (на равнище МОН, 2020) отсъства връзка между наука, изследвания и педагогическа практика. Това обезсмисля приложението на междусекторните политики в образованието, както и приемствеността за надграждане на когнитивните и личностни компетентности на деца, ученици и студенти.
Образованието в ранна детска възраст се откроява като мярка на политиката, която може да намали неравенствата в рамките на ученето през целия живот, което означава, че то трябва да е на качествено високо равнище. Това е парадокс с ДОСПО на МОН, който не задава такива параметри, както и равнището на квалификацията в системата на предучилищното образование. Необходимо е да се разработят различни образователни модели, водещи до сертифициране и насърчаване на гъвкави модели за обучение (както вече е направено в НАПОО у нас).
Дидактометрията трябва да е приоритет в процеса на оценяване на постиженията на деца и ученици. Учителят трябва да прилага педагогически и психологически подходи, които съответстват на етносоциалните, етнокултурните и другите особености на деца и ученици. В икономиката на знанието запаметяването на факти и процедури има значение, но не е достатъчно за постигане на напредък и успех. Казано на научен език – за изграждане на способност за социална и природна ориентация. Учителят е автор и съзидател на образователната система, а не учебната програма, програмната система, учебникът и познавателната книжка.
В нашето бързо променящо се общество повече от всякога са важни умения като: способност за решаване на проблеми, рефлексивно мислене, способност за сътрудничество, креативни способности, изчислително мислене, саморегулиране и реална самооценка. Те са средствата, с които да приложим вече наученото на практика, за да създадем нови идеи, нови теории, нови продукти и нови знания. Необходим е задълбочен SWOT анализ за актуализиране на внедрените и успешно реализирани политики на МОН. Такъв не намираме дори в рамката на образованието, обучението и ученето 2021–2030.
За да се насърчи развиването на ключовите компетентности в перспективата на ученето през целия живот, на всички равнища на образование е необходимо да се осигури подкрепа с цел:
- качествено образование и грижи в ранна детска възраст[8];
- ориентиране на предучилищното и училищното образование в план рефлексивни ценностно ориентирани поведенчески модели[9];
- внедряване на механизми за повишаване на уменията на нискоквалифицираните възрастни[10];
- развитие на първоначалното и продължаващото професионално образование и обучение[11];
- модернизиране на висшето образование[12].