Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО, 2016) е едно от най- големите постижения в сферата на образователните политики у нас в периода 1989–2016 г. Въпреки това в ЗПУО (2016) и съпътстващите го държавни образователни стандарти (излезли във формат наредби на МОН) се открояват следните редица проблеми, изискващи развитие на образователните парадигми, залегнали в закона, които се отразяват и в образователната ситуация в страната.
Изпълнение на националните цели в областта на образованието за 2020 г.
Анализът на данни от Евростат и от различни международни и национални изследвания ясно показва, че стойностите за страната ни по основните показатели не са достигнали до формулираните национални цели (с изключение на показателя за заетост на лицата на възраст 20–34 години, наскоро завършили висше или средно образование) и същевременно са под средното европейско равнище[13].
Намаляване на дела на неподлежащите на социално включване поради различни причини деца и ученици в системата на предучилищното образование и в началния етап на основната образователна степен.
Този индикатор притежава следните стойности: през 2013/2014 г. включените в системата на предучилищното образование и в началния етап на основната образователна степен деца и ученици са 89,3%, след което се очертава тенденция на съществено намаляване до 82,4% през 2018 г. и слабо увеличение до 82,7% през 2019 г. Налице е отдалечаване както от националната цел от 90%, така и от европейската от 95%. Средната стойност по този показател за ЕС-28 през 2017 г. е 95,4%, а в България – 83,9%[14].
Нетният коефициент на записване на децата на 3–6-годишна възраст намалява устойчиво от 83,6% през 2013/2014 г. до 78,4% през 2018/2019 г. Устойчиво намалява и нетният коефициент на записване на децата в начален етап на основната образователна степен – от 95,6% през 2013/2014 г. до 88,4% през 2018/2019 г.[15].
Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система ученици.
След 2015 г. се очертава тенденция на относително бавно намаляване на преждевременно напусналите образователната система ученици, като делът им намалява от 13,4% на 12,7% през 2018 г. (при 10,6% средно за ЕС-28 за 2018 г.)[16]. Ако тенденцията и темпът на изменение на стойностите по този показател се запазят през тази и следващата година, в най-добрия случай ще се доближим, но няма да можем да постигнем нито националната цел от 11%, нито европейската от по-малко от 10%.
Намаляване на дела на 15-годишните ученици със слаби постижения:
- по четене – от 39,4% през 2012 г. на 30% през 2020 г.;
- по математика – от 43,8% през 2012 г. на 35% през 2020 г.;
- по природни науки – от 36,9% през 2012 г. на 30% през 2020 г.
Резултатите от изследването PISA през 2015 г. показват изключително тревожна картина – само по математика е регистрирано неголямо намаление на дела на 15-годишните със слаби постижения от 43,8% през 2012 г. на 42,1% (при 22,2% средно за ЕС-28)[17], докато и по четене, и по природни науки този дял се увеличава, съответно от 39,4% през 2012 г. на 41,5% и от 36,9% през 2012 г. на 37,9%[18]. Делът на учениците с ниски постижения по четене, математика и природни науки у нас е сред най-високите в ЕС и около два пъти по-висок от средните стойности за Съюза. Така страната ни се отдалечава от постигането на националните цели и драстично изостава от европейските цели и от постиженията на останалите европейски страни.
Резултатите от международното изследване PISA и от PIRLS доказват ниските резултати в уменията за четене на учениците от четвърти клас. Парадокс е, че МОН през 2021 г. ще предложи поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, относно връщането на бележки (като форма на оценка) в начален етап на основната образователна степен.
Качество на образованието на всички етапи на образователната ни система: предучилищно, училищно и висше образование.
В изследването Global Competitiveness Report 2017–2018 на Световния икономически форум (World Economic Forum 2017, 75) България е на 87-о място в света (от 137 държави) и на 26-о място в ЕС, изпреварвайки само Унгария и Хърватска, по показателя качество на образователната система[19].
Неравенства във възможностите за получаване на качествено образование от гледна точка на социален произход и вид и тип училище.
Налице е значима хоризонтална диференциация и дори стратификация между отделните училища в рамките на една и съща образователна степен, която не осигурява равенство на образователните възможности и еднакво качество на образованието на децата и учениците с различен социален произход. Съществуват различия в стойностите на отделните показатели, особено на свързаните с качеството на образованието, между различните училища. В анализите на ОИСР страната ни е посочена като една от трите страни в Европа (заедно с Унгария и Холандия), в които разликата в постиженията на учениците между най-добре и най-лошо представящите се училища е повече от 160 точки, при 104 средно за европейските страни[20]. Резултатите от матурите по български език и литература и по математика всяка година ясно демонстрират значителни разлики в качеството на образованието в основните видове средни училища – средни общообразователни, професионални гимназии и профилирани гимназии. Така например средният успех от матурата по български език и литература през 2019 г. в общообразователните гимназии е 3,83, в професионалните – 3,44, а в профилираните – 4,73. Средният успех по математика е съответно 4,29, 3,65 и 4,84[21].
Социалните предимства се трансформират в образователни и обратното – ниският социален статус на семействата води до слаба образованост, съответно намалени житейски шансове[22]. Според резултатите от изследването PISA „представянето на учениците с ромска и турска етническа принадлежност показва значително изоставане спрямо тези от български произход, равняващо се на 3 образователни години по отношение на четенето и 2 образователни години по отношение на математиката и науките“[23].
Различия в развитието на образованието в различните статистически райони на страната, както и между градовете и селата.
Делът на преждевременно напусналите училище през 2018 г. е най-малък в Югозападния район (4,7%), а най-висок – в Югоизточния (22,6%) и в Северозападния (19,8%) район. Делът на напусналите училище в големите градове в България е 3,9% и е значително по-нисък от средното ниво за ЕС (9,7%), докато стойността на показателя в селските райони в България достига 27,9%, при 10,9% средно в ЕС[24]. Завършилите висше образование в Югозападния район са 47,4%, в Северозападния – 18,9%, в Югоизточния – 20%, т.е. повече от два пъти са по-малко висшистите в тези два района в сравнение с района, включващ София.
Относително ниска ефективност на предприеманите образователни политики.
Постигнатите резултати по отношение на националните цели в областта на образованието, макар и да зависят и от други, включително външни на образователната система фактори, са индикатор за недостатъчна ефективност на формулираните политики и прилаганите мерки за въздействие. Анализът на причините за това заслужава специално внимание. Необходимо е засилване на ролята на образователния мониторинг в частта специфика на образователна среда и приложение на педагогически и психологически подходи и следващите ги образователни технологии. В ЗПУО се кодира една добра тенденция за иновативните училища, а впоследствие – и за иновативните детски градини. Поради отсъствието на контрол и мониторинг от страна на МОН в момента се „извършва масовизация на нов спорт за иновации“. Педагогическата наука е доказала спецификата на педагогическата иновация, нейните параметри и приложение. За съжаление, образователните институции (детски градини и училища) кандидатстват за иновативни, без да се отчита: полезността, приложимостта и новостта на педагогическата иновация в теоретичен и практически план. В повечето случаи тя се свежда до приложение и разпространение на добър педагогически опит. Ето защо е необходимо да се извърши рефлексия на образователните мерки и политики.