Анализ на образователни политики в междуетническа среда

1.3. Мерки и политики

На етап предучилищно образование

 

• Разработване на образователна карта на детските градини (от държавен, общински и частен тип) за избор и приложение на конкретна програмна система (комплект от познавателни книжки) – една от 13 одобрени от МОН 2018/2019 г. Изборът трябва да има ясни формални и съдържателни критерии спрямо маркерите на конкретната образователна среда (външни и вътрешни) в конкретното селище и типологията на децата.
• Проследяване от НИО на съответствието между прилаганите програмни системи (или учебни комплекти) и разработената програмна система на конкретната детска градина, както и стратегията за нейното развитие. При избор на експерт-оценители (външни за конкретния образователен етап) да се взема предвид и педагогическият опит на кандидата в конкретния етап и сфера на образование, а не „педагогически опит“ въобще. Тук е налице парадоксът, че един учител или директор на детска градина, който по смисъла на ЗПУО „притежава педагогически опит“, в сфера, незасягаща конкретния етап на образование, може да оценява по смисъла на своята некомпетентност. Необходимо е да се изисква поне петгодишен педагогически опит в системата на предучилищното образование.
• Извършване на ситуационен, функционален и SWOT анализ на качеството на предучилищното образование.
• Акредитиране на формални и съдържателни критерии за авторски и иновационен тип детска градина.
• Актуализиране на стратегиите за развитието на детските градини и на училищата, в които има подготвителни групи. Актуализиране и приложение на програмни системи на детските градини, отчитащи спецификата на интеркултурното образование по Държавен образователен стандарт, Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, 2016 г. (ДОС ГЗЕИО).
• Анализиране на състоянието на целевите образователни институции, в това число организационен и функционален капацитет и тяхната специфика, спрямо прилаганите стратегии за развитието на детската градина, съобразени с етнокултурните маркери на етническите групи.

На етап училищно образование

• Ясно прецизиране на Стратегията на МОН за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, както и на функциите на един от координиращите органи – ЦОИДУЕМ.
• Извеждане на единна стратегия за развитието на предучилищното, училищното и висшето образование, която да дава преход на развитието на личността на субекта, осъществяваща се чрез т.нар. в документите компетентностен подход, който всъщност е известният в науката и практиката рефлексивен подход. (Г. Ангушев, В. Василев, И. Колева, Н. Цанова, И. Хаджиали, М. Легурска, Г. Благомилова, А. Андреева, Г. Богданов, П. Зарев, Л. Каменов, К. Ангелов и други).
• Актуализиране на модела на образователна политика на училищата спрямо спецификата на образователните маркери в интеркултурна среда.
• Анализиране на състоянието на целевите образователни институции, в това число организационен и функционален капацитет и тяхната специфика, спрямо прилаганите стратегии за развитието на конкретното училище, съобразени с етнокултурните маркери на етническите групи.
• Утвърждаване на квалификационна характеристика и професиограма на образователния медиатор в условията на междуетническа среда.
• Извършване на функционален анализ за състоянието и влиянието на външните и вътрешните фактори върху дейността на училището с фокус – рефлексия на педагогическото взаимодействие в междуетническа среда.
• Отчитане на педагогическите условия спрямо прилаганите етнопсихологически и етнопедагогически подходи на педагогическо взаимодействие.
• Актуализиране на стратегиите за развитие на училищата.
• Съответствие на стратегиите за развитие на училището с нормативни документи у нас: Закона за предучилищното и училищното образование (2016) и съпътстващите го 22 стандарта; Стратегията на МОН за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015–2020); Националния тригодишен план на МОН за интеграция на деца и ученици от етническите малцинства; Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012–2020); Проекта на стратегия за ранно детско развитие (2020–2030) и други.

 

 На етап висше образование

Повишаване на дела на завършилите висше образование на възраст от 30 до 34 години от 26,9% през 2012 г. на 36% през 2020 г. През 2018 г. този индикатор достига стойност от 33,7%, при 40,7% средно за ЕС-28, като 21 европейски страни имат показатели над 40%, от които 8 – над 50%^[25]. Ефектът от предприетото през последните години намаляване на броя на студентите върху дела на завършилите висше образование у нас сред населението от 30 до 34 години ще се почувства след поне 5 години, поради което е възможно националната цел да бъде постигната, а целта на ЕС от 40% – значително доближена.

Предложената за обсъждане национална стратегия за развитие на висшето образование у нас (2020–2030) съдържа дискусионни тези и политики относно:

• Преосмисляне на така формулираните приоритетни области. Приоритетните области не са съотносими като значимост и като обем една спрямо друга. Цялостно преосмисляне на приоритетните области и целите, като към всяка от областите се формулира съответна цел.
• Очакваните резултати не са представени систематизирано. На места те са дадени в цифрово изражение: „Размер на стипендиите на докторантите, който е на ниво поне 150% от минималната работна заплата“, а на места са представени като „повишен дял“, „нарастващ брой“ и др., без да се посочват данни за актуалните към момента стойности, спрямо които ще се измерва повишението/нарастването и т.н. В други случаи очакваните резултати са представени неопределено – „висок дял“, „висока степен на експертна ангажираност“, „добре мотивирани млади преподаватели“, „висок дял на завършващи студенти с развито абстрактно, асоциативно и творческо мислене, потвърдени от работодателите им“ и др.
• Значима част от посочените резултати се свързват с изпълнение на Закона за висшето образование. В стратегическия документ не следва да се залагат резултати, чието постигане се гарантира чрез изпълнението на ЗВО.
• Недостатъчно задълбочен ситуационен анализ, който не се базира на научни и емпирични изследвания в системата на дидактиката на висшето образование.
• В стратегията отсъства приемственост на подходи и принципи на всички етапи на образованието. Висшето образование е част от образователната система.
• Отсъствие на експертиза в план дидактика на висшето образование и психология на развитието. Неточни и ненаучни термини.
• Недостатъчно задълбочен SWOT анализ. Необходимо е да се обосноват вътрешните и външните условия, на които се подчиняват рисковете и заплахите от приложението на националната стратегия, спрямо дидактическите, юридическите и финансовите и други аспекти и маркери на образователната среда.

 

Възможности:

• Включване в стратегията на отделен раздел: „Индикатори“, в който да се разпишат конкретни количествени и качествени индикатори за постигане на всяка от посочените цели, насочени както към процесите, така и към резултатите от тях. В тази връзка е необходимо да се имат предвид и индикатори, които са измерими в международен контекст. Наличието на посочената система от индикатори ще позволи да се проследява степента на напредъка в изпълнението на посочените цели и правилно да се формулират и провеждат политиките за постигането на всяка от тях.
• След като идеята е стратегията да се превърне в национална (т.е. от пожелателен да стане директивен документ), е необходимо да се направи по приоритети, засягащи всички области за реализиране на кадри от системата на висшето образование.
• Да се прецизира използваният терминологичен апарат от научна гледна точка на дидактиката на висшето образование.
• Да се формулират ясни мисия, визия и цел на националната стратегия.
• Да се изведе подходът преди принципите на стратегията. Да се съподчинят дейностите на подхода. Той само е маркиран и не е разгърнат съдържателно.

 

1.4. Дискусия

Рефлексивният (компетентностен) подход се утвърждава като доминиращ подход в българското образование. Компетентностите включват не само знания, умения и нагласи, но и ценности. Те не са пасивна, а дейностна и установъчна характеристика на личността.

Ценностно ориентираното рефлексивно образование у нас изисква стимулиране на развитието на когнитивни (включително дигитални) и некогнитивни (включително социални и емоционални) компетентности. Рефлексивната личност трябва да притежава гражданска и национална идентичност, което налага гражданските компетентности да се формират още на етап предучилищно образование. Те съществуват в авторските и иновационни програмни системи от 1994 г., но няма държавна воля за тяхното прилагане.

Рефлексивната картина на образованието у нас предполага приложение в педагогическата практика на ценностно ориентирани рефлексивни форми на педагогическо взаимодействие. Всеки етап на развитието на обществото предполага смяна на педагогическите и психологическите подходи спрямо личностното развитие на всички адресати в образователната система. Това от своя страна изисква актуализиране на държавните образователни стандарти (процес и резултат) на етап предучилищно и училищно образование и въвеждане на актуални държавни образователни стандарти на етап висше образование. Необходимо е да се осигурят рефлексия, приемственост и преход на всички етапи на образователната ни система.

Стратегическата рамка на българското образование (2021–2030) насочва към политики за качествено приобщаващо образование. Особено внимание ще бъде обърнато на пълноценното включване и приобщаване в образователния процес на децата/учениците със специални образователни потребности, от уязвими групи и мигранти. Тук отново съществува терминологична неяснота относно приобщаващото и интеркултурното образование. Проблемът е, че тази неяснота ще доведе до определени вредни за детето и ученика образователни политики. Така възниква парадоксът, че част от учителите не прилагат тези политики, което в действителност е в полза на детето и ученика.

В проекта за стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Р. България 2021–2030 на МОН чрез SWOT анализ^[26] се предвижда също да се прилагат мерки за адаптация и плавен преход от семейна към образователна среда и при преминаване между отделните етапи и степени на предучилищното и училищното образование, което ще подобри образователната ситуация в страната.

В стратегическата рамка се акцентира на изпълнението и надграждането на политиките за осигуряване на ранен и равен достъп до образование, за превенция на отпадането и за реинтеграция в образователната система. Приоритетно ще се изпълняват мерки, насочени към гарантиране на устойчивост на процеса на образователна интеграция, към намаляване на неравенствата, насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и родителите за образование и привличане на родителите като пълноценни участници в образователния процес.

Ще бъдат изпълнявани мерки за разширяване на възможностите за ефективно приобщаване на деца/ученици със специални образователни потребности, от уязвими групи и мигранти. Ще се засили сътрудничеството между детските градини и училищата с държавните и местните органи в социалната и здравната сфера, с образователните медиатори, родителите и местните общности. Ще се осигурява приобщаваща, подкрепяща, сигурна и безопасна образователна среда за провеждане на ефективен образователен процес.

Литература

Европейска комисия. Мониторинг на образованието и обучението. България. 2019.

Европейска комисия. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. План за действие относно интеграцията на граждани на трети държави. Страсбург, 7.6.2016.

Европейска комисия. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Подобряване и модернизиране на образованието. Брюксел, 2018.

Министерски съвет. Социално-икономическо развитие на България 2007–2017 г. Определяне на националните приоритети за периода 2021–2027 г. София, 2018.

Министерство на образованието и науката. Индикатори за измерване на изпълнението на националните цели за образованието за 2020 г.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейското сътрудничество в областта на обучението (ЕСЕТ 2020 г.). Официален вестник на Европейския съюз, С 119/2, 18.5.2009.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно образованието на деца с мигрантски произход. Официален вестник на Европейския съюз, С 301/5, 11.12.2009.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението. Официален вестник на Европейския съюз, С 135/2, 26.5.2010.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно образованието за устойчиво развитие. Официален вестник на Европейския съюз, С 327/11, 4.12.2010.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 10–11 май 2012 г. относно пригодността за заетост сред дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение. Официален вестник на Европейския съюз, С 169/11, 15.6.2012.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 16 май 2013 г. относно социалното измерение на висшето образование. Официален вестник на Европейския съюз.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета относно ефикасното ръководство в образованието. Официален вестник на Европейския съюз, С 30/2, 1.2.2014.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии. Официален вестник на Европейския съюз, С 172/18, 27.5.2015.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета относно намаляване на преждевременното напускане на училище и насърчаване на успеваемостта в училище. Официален вестник на Европейския съюз, С 417/36, 15.12.2015.

Съвет на Европа. Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 24 февруари 2016 г. относно насърчаването на социално-икономическото развитие и приобщаване в ЕС чрез образование: приносът на образованието и обучението към европейския семестър за 2016 г. Официален вестник на Европейския съюз, С 105/1, 19.3.2016.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиването на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение. Официален вестник на Европейския съюз, С 212/5, 14.6.2016.

Съвет на Европа. Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно предотвратяването на радикализацията, водеща до свързан с насилие екстремизъм. Официален вестник на Европейския съюз, С 467/3, 15.12.2016.

Съвет на Европа. Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (текст от значение за ЕИП). Официален вестник на Европейския съюз, С 189/1, 4.6.2018.

Съвет на Европа & Европейска комисия. Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението. Официален вестник на Европейския съюз, С 417/25, 15.12.2015.

European Commission/EACEA/Eurydice, 2016. Promoting citizenship and the common values of freedom, tolerance and non-discrimination through education: Overview of education policy developments in Europe following the Paris Declaration of 17 March 2015. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

OECD. PISA 2015 Results (Volume I): Excellence and Equity in Education. PISA. Paris: OECD Publishing, 2016.

UNESCO. Framework for Action. Education 2030: Towards inclusive and equitable quality education and lifelong learning for all. (DRAFT). World Education Forum 2015. 23 April 2015.

World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2017–2018. Geneva, 2017.