Анализ на образователни политики в междуетническа среда

През последните десетилетия в рамките на институциите на ЕС, както и на други институции от общоевропейски характер, като например Съвета на Европа, се утвърди едно предпочитание към модела на интеркултурното образование като стратегия за образователна дейност в мултикултурна среда.

У нас тази модел намира конкретизация в лицето на различни форми на образователна интеграция, изразяваща се в такива педагогически дейности, които целят осигуряване на достъп на всички деца и ученици до качествено образование, както и приобщаването им към единни граждански ценности, като заедно с това обаче се гарантират условия за пълноценната реализация и развитие на техните културни идентичности.

На 21-ата сесия на Постоянната конференция на министрите на образованието на 48-те страни – членки на Съвета на Европа, проведена през ноември 2003 г. в Атина, се приема Декларация по въпросите на интеркултурното образование в новия европейски контекст. В нея се констатира, че европейските общества са многообразни по отношение на етническите групи, културата, езика, религията и образователните системи; отчитат се потенциалните социални конфликти и неразбирателство, които могат да възникнат от съвместното съществуване на системи с различни ценности; изтъква се желанието да се запази мултикултурната природа на европейското общество и да се избегне ситуацията, при която глобализацията усилва процесите на изключване и маргинализация.

Конференцията подкрепя стартирането на проекта „Новото интеркултурно предизвикателство към образованието: религиозното многообразие и диалогът в Европа“, допринасящ за общите цели на взаимното опознаване, респекта и научаването да живеем заедно, както и проекта „Образование за децата роми“, който набляга на принципите на интеркултурното образование.

В заключителната част на Декларацията се набелязват следните основни задачи:

• Да се поднови концептуалното изследване върху интеркултурното образование с цел адаптирането на терминологията и ясното определяне на съдържанието и на контекста му;
• Да се подпомогне изграждането на разбиране за европейските измерения на образованието в контекста на глобализацията чрез принципите за зачитане на  човешките права, многообразието, отвореността към другите култури, диалога между религиите и „Евро-арабския диалог“;
• Да се ускори работата в областта на методите за обучение и дидактическите помощни средства с цел предоставяне на страните членки на образователен инструментариум, благодарение на който ще бъде взето под внимание интеркултурното измерение в учебния план и учебните програми;
• Да се развиват аналитични инструменти и да се проучват и разпространяват добрите практики на интеркултурни и плуралистични подходи в учебниците;
• Да се разработват програми, насочени към общуването и взаимното разбирателство, особено чрез изучаването на езици и като се поощрява осъзнаването на добавената стойност на лингвистичното многообразие за мултикултурното общество;
• Да се окуражават страните членки да въвеждат интеркултурното образование с цел осъществяване на диалог между отделните култури;
• Да се окуражават проучванията върху знанията за обществото и сътрудничеството, като се стремим „да се научим да живеем заедно“, и върху интеркултурните аспекти на образователните системи;
• Да се подкрепят инициативите и практиките за демократично управление в училищата, по-специално чрез партньорство, участие на младежта, сътрудничество с общностите, родителите и гражданското общество;
• Да се разработват индикатори за гарантиране на качеството чрез образованието за демократично гражданство, при отчитане на интеркултурното измерение, развитието на индикаторите за качество, на инструментариум за самооценка и саморазвитие на образователните структури;
• Да се укрепва интеркултурното образование и управлението на многообразието в рамките на програмата за непрекъсната подготовка на образователния персонал и да се окуражават страните членки да участват в тази програма чрез семинари по теми, пряко свързани с целите на настоящата Декларация;
• Да се развиват образователни стратегии и методи за работа за подготовка на учителите да управляват новата ситуация в училищата, възникваща в резултат на дискриминацията, расизма, ксенофобията, сексизма и маргинализацията, и да решават по мирен път конфликтите;
• Да се окуражават страните членки да гледат на управлението на многообразието не като на проблем в отделните училища, а като на нещо, което засяга цялото общество, особено по отношение на политиките в социалната, семейната имиграционната сфера;
• Да се направи необходимото за превръщане на интеркултурното образование като важен компонент в образователните политики на страните членки, което включва съответни мерки на ниво учебен план и учебни програми, управление на училището и подготовката на учителите.

 

 Дейност в мултикултурна среда. У нас тази модел намира конкретизация в различни форми на образователна интеграция, изразяваща се в такива педагогически дейности, които целят осигуряване на достъп на всички деца и ученици до качествено образование, както и приобщаването им към единни граждански ценности, като заедно с това обаче се гарантират условия за пълноценната реализация и развитие на техните културни идентичности.

В периода 2016–2021 г. се налага тезата за конфедеративност на културите в условията на приобщаваща мултиетническа среда (МОН). Де­мок­ра­ци­и­те ра­бо­тят доб­ре, ко­га­то хо­ра­та при­те­жа­ват личностна и кооперативна реф­лек­сия. Тук е мястото да се поставят въпросите: Може ли да се приобщават ценностни ориентации на субектите? Интеркултурното образование има ли място в приобщаващото образование?

Прин­ци­път на де­мок­ра­тич­ност включва в се­бе си де­мок­ра­тич­но­то ра­вен­с­т­во, демократично­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во, де­мок­ра­тич­но­то учас­тие, сво­бод­но­то и рав­но упражнява­не на пра­ва­та, как­то и за­щи­та при на­ру­ша­ва­не­то им. Фи­ло­со­фи­я­та на учредяване­то и съ­щес­т­ву­ва­не­то на ЕС е един­с­т­во в мно­го­об­ра­зи­е­то, т.е. по­ли­ти­ка спря­мо раз­ли­чи­е­то, из­ра­зе­на в при­е­ма­не­то му и в приз­на­ва­не­то му за цен­ност от об­щ­нос­т­на величи­на. Раз­ли­чи­е­то не е пре­пят­с­т­вие за раз­ви­тие. Не­га­тив­но­то му при­е­ма­не во­ди до кон­ф­лик­т­ни и противоречиви си­ту­а­ции и рис­ко­ве. Раз­ли­чи­е­то се въз­п­ри­е­ма по-лес­но, кога­то се раз­би­ра вза­и­мо­за­ви­си­мост­та.

Ев­ро­пейс­ки­ят съюз е мул­ти­ет­ни­чес­ка, мул­ти­на­ци­о­нал­на и мул­ти­кул­тур­на об­щ­ност, т.е. обе­ди­не­ние, ко­е­то има­нен­т­но включва раз­ли­чи­е­то. За­то­ва ос­вен при­е­ма­не­то на различията съ­щес­т­ву­ва не­об­хо­ди­мост от из­г­раж­да­не на рефлексия за рав­ноп­рав­но взаимодейс­т­вие меж­ду раз­ли­чи­я­та. При­е­ма­не­то и разпознаването на раз­ли­чи­я­та са условие за съ­щес­т­ву­ва­не­то на друг стълб на со­ци­ал­ни­те от­но­ше­ния в ЕС – ра­вен­с­т­во­то. То е ключ към ба­лан­си­ра­ни от­но­ше­ния и ефек­тив­но про­веж­да­не на прин­ци­пи­те на демокра­ци­я­та и пра­во­ва­та дър­жа­ва. Още Всеоб­ща­та дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка поста­но­вя­ва в на­чал­ни­те си раз­по­ред­би, че все­ки раз­по­ла­га с пра­ва­та, ко­и­то тя предоставя, без вся­как­ва дис­к­ри­ми­на­ция. Сле­до­ва­тел­но ра­вен­с­т­во­то и не­до­пус­ка­не­то на дис­к­ри­ми­на­ция са га­рант за ефек­тив­на за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. Все по­ве­че имигранти, мигранти и бежанци тър­сят сво­е­то бъ­де­ще и жи­вот в рам­ки­те на Об­щ­ност­та. То­ва про­во­ки­ра из­с­ле­до­ва­те­ли­те да приз­на­ят ус­лож­не­ни­те ет­норе­ли­ги­оз­ни и етнополитичес­ки проб­ле­ми как­то сред на­се­ле­ни­е­то на са­ми­те дър­жа­ви член­ки, та­ка и ката­ли­зи­ра­ните от не­об­хо­ди­мо­то съ­жи­тел­с­т­во меж­ду имиг­ран­ти­те и традицион­но­то населе­ние. Ос­вен меж­ду­ет­ни­чес­кия ди­а­лог про­це­си­те на миг­ра­ция естес­т­ве­но по­раж­дат но­ви со­ци­ал­ни проб­ле­ми – от­нос­но дос­тъ­па до па­за­ра на тру­да, до здра­ве­о­паз­ва­не и образо­ва­ние, имат от­но­ше­ние към раз­ви­ти­е­то на на­ци­о­нал­ни­те икономи­ки и на ре­ги­о­ни­те ка­то кон­ку­рен­тос­по­соб­ни и прив­ле­ка­тел­ни за инвес­ти­ции и жи­вот. Спо­ме­на­ти­те фак­ти имат спе­ци­фич­ни ре­ше­ния, но всич­ки те опи­рат до ин­тег­ра­ци­я­та на мал­цин­с­т­ва­та, ко­и­то са в не­рав­нос­той­но от­но­ше­ние спря­мо мнозинст­ва­та.

Ин­тег­ра­ци­я­та би­ва два ви­да: ме­ха­нич­на и тех­но­ло­гич­на. Допре­ди ня­кол­ко годи­ни в план ев­ро­пейс­ко об­ра­зо­ва­тел­но прос­т­ран­с­т­во се ак­цен­ти­ра­ше на механич­на­та интегра­ция на мал­цин­с­т­ва­та.

У нас съ­щес­т­ву­ва Ко­ми­сия за за­щи­та от дис­к­ри­ми­на­ция, ко­я­то ре­а­ли­зи­ра сво­и­те фун­кции в съ­от­вет­с­т­вие със За­ко­на за за­щи­та от дис­к­ри­ми­на­ция (2003). Международните до­го­вори и вът­реш­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во га­ран­ти­рат на вся­ко ли­це, принад­ле­жа­що към ет­ни­чес­ко или ре­ли­ги­оз­но мал­цин­с­т­во, пра­во­то на ра­вен­с­т­во пред за­ко­на и на рав­на за­щи­та от закона.

За­ко­нът за за­щи­та от дис­к­ри­ми­на­ция оси­гу­ря­ва на вся­ко ли­це ра­вен­с­т­во пред за­ко­на; ра­вен­с­т­во в тре­ти­ра­не­то и във въз­мож­нос­ти­те за учас­тие в об­щес­т­ве­ния жи­вот и ефек­тив­на за­щи­та сре­щу дис­к­ри­ми­на­ция.

Съ­щес­т­ву­ва­ща­та Стра­те­гия за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на де­цата­ и учениците­ от етническите мал­цин­с­т­ва (2015–2020) на МОН ак­цен­тира на под­хо­ди­те, форми­те и методите за ин­тег­ра­ция в ус­ло­ви­я­та на об­ра­зо­ва­тел­на­та ин­с­ти­ту­ция. По нея е разработен и приет стан­дарт по ин­тер­кул­тур­но об­ра­зо­ва­ние, в рамките на ДОС, ГЗЕИО – Гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование (2012, 2016), към За­ко­на за предучи­лищ­но­то и учи­лищ­но­то об­ра­зо­ва­ние (2016).

До 2030 г. Бъл­га­рия ще тряб­ва да нап­ра­ви зна­чим нап­ре­дък в ре­ша­ва­не­то на со­ци­ал­ни­те, по­ли­ти­чес­ки­те, об­ра­зо­ва­тел­ни­те, здрав­ни­те и кул­тур­ни­те проб­ле­ми на роми­те. Интегриране­то на мал­цин­с­т­ва­та в бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во, и осо­бе­но интегриране­то на роми­те, е от из­к­л­ю­чи­тел­но зна­че­ние за прос­пе­ри­те­та на ця­ло­то българс­ко об­щес­т­во, за него­ва­та национална, со­ци­ал­на и ет­ни­чес­ка си­гур­ност. В та­зи на­со­ка е не­об­хо­дим комплексен и интегриран организационен под­ход, кой­то едновремен­но ре­ша­ва актуални­те проб­ле­ми, но и пос­те­пен­но ог­ра­ни­ча­ва и пре­мах­ва базис­ни­те при­чи­ни за ромс­ка­та бедност, изо­ла­ция и са­мо­и­зо­ла­ция.

Интеркултурното об­ра­зо­ва­ние има за предмет социалното включване и взаимодействие чрез образователни подходи и технологии на равнище кооперативна, комуникативна и личностна рефлексия на деца и ученици от етническите малцинства, както и на групи, идентифициращи се от друга нация, религия и етнос (Колева, 1994, 2005; Шип­ман, 1998). Неговата цел е изграждане на една рефлексивна ценностно ориентирана личност, споделяща ценностите на ЕС и ценностите на конкретната държава, на която тя е гражданин.

Уп­рав­лен­с­ка­та цел е съз­да­ва­не на ре­ал­ни по­ли­ти­чес­ки, со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки и културни пред­пос­тав­ки за пъл­но­цен­на­та ин­тег­ра­ция на мал­цин­с­т­вата в бъл­гар­с­ко­то общес­т­во. Тя пред­по­ла­га:

• зна­чим нап­ре­дък в со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та ин­тег­ра­ция на малцинствата;
• по­ви­ше­на со­ци­ал­на чув­с­т­ви­тел­ност на дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то към не­га­тив­ни нагла­си спря­мо малцинствени и религиозни групи;
• недопускане на дис­к­ри­ми­на­ци­он­ни прак­ти­ки в сферата на образованието.

 

При­о­ри­тет на об­ра­зо­ва­ни­е­то в интеркултурна сре­да са пре­о­до­ля­ва­нето на ет­ни­чес­ки­те предраз­съ­дъ­ци и неп­ри­я­зън меж­ду ло­кал­ни ет­ни­чес­ки гру­пи и об­щ­нос­ти, ко­и­то са в основа­та на про­я­ви­те на дис­к­ри­ми­на­ция и не­то­ле­ран­т­ност, и стимулирането на междукултурната рефлексия и емпатия меж­ду ет­ни­чес­ки­те об­щ­нос­ти.