Интеркултурното образование използва следните понятия:
Социализация. Процес и резултат на усвояването и активното възпроизводство от индивида на социалния опит, осъществяващ се в общуването и дейността. Акт на самоактуализация на Аз-концепцията. Включва изграждането на социални връзки, приобщаването към културата, развитието на самосъзнанието, представата на индивида за себе си, социалното познание, усвояването на роли и навици за практическа дейност и системата за социална ориентация.
Ценност. Съществуват два вида ценности: действащи и познавателни. Действащите ценности се проявяват в поведението и избора на реалните обекти. Познавателните ценности се проявяват в избора на символните обекти. Отразяват се в съзнанието под формата на ценностни ориентации и служат като важен фактор за социална регулация на взаимоотношенията между хората и поведението на индивида.
Социокултурна компетентност. Определя се като специална система на човешкото познание за изграждане на положителни взаимоотношения, изключвайки наличието на културни и етнически стереотипи и предразсъдъци (етнокултурни, религиозни, расови, социални и идеологически). Тя включва адекватни поведенчески модели спрямо маркерите на етнокултурната общност, отчитайки видовете общуване и регулиране на междуличностните взаимоотношения в дадена общност или група. Социокултурната компетентност изразява рефлексивно равнище на емоционална и социална интелигентност на детето и ученика.
Интеркултурна компетентност. Способност на детето, ученика, педагогическия специалист и ръководителя в образователната система за оценка и осъзнаване (разбиране) на различни гледни точки, начини на мислене, чувства и поведение на хора от други култури, както и за взаимодействие с тях. Интеркултурната компетентност помага за реализиране на процеса на общуване и междуличностни взаимоотношения с хора от различни култури и за ефективно адаптиране към междукултурни среди.
Държавният образователен стандарт ГЗЕИО (2016) в частта интеркултурно образование акцентира на следните основни положения.
Интеркултурното образование е същностна характеристика на образователния и институционалния процес в българското училище, която формира у детето и ученика толерантност, уважение и приемане на културните, религиозните, етническите и расовите различия, чувство за принадлежност и общностен интегритет.
Интеркултурното образование опредметява един от основните принципи на системата на предучилищното и училищното образование – единство в многообразието, като по този начин превръща детската градина и училището в център за развитие на личността и общността, в институция, която приема и цени културните различия.
Практическата реализация на интеркултурното образование в детските градини и училищата е чрез цялостен комплекс от взаимосвързани принципи, подходи, образователни съдържания, форми на организация в системата на образователната среда, който се осъществява чрез активното участие на педагогически специалисти, родители, ученици и местна общност.
Прилагането на този комплекс се отнася до всички етапи на предучилищното и училищното образование. Практическата реализация на интеркултурното образование изисква създаването на подкрепяща мултикултурна среда, избягването на различни форми на обособяване на етнически принцип, реализирането на процес на образователна интеграция.
Междукултурна (интеркултурна) среда е начин на организация на образователното пространство, който изисква включване на участници (деца и ученици, педагогически специалисти, родители), които са носители на различни култури, и равноправно взаимодействие между тях.
Практическото създаване на междукултурна (интеркултурна) среда се осъществява чрез:
1) съблюдаване на принципа при сформиране на групите в детските градини и на класовете и паралелките в училищата етническият състав на децата и учениците в тях да отразява етнокултурния състав на населението в съответното селище;
2) включване на родители и ученици от различните етнокултурни групи във формите на педагогическо взаимодействие с родителите и учениците;
3) преодоляване на съществуващите форми на обособяване на етнически признак и избягване на ново такова.
Интеркултурното образование на децата и учениците от етническите малцинства е процес на взаимодействие между образователни субекти, които са носители на културни различия, в рамките на общокултурна образователна среда за постигане на еднакви образователни стандарти.
Процесът се реализира при осигуряване на баланс между педагогическото взаимодействие на децата и учениците от етническите малцинства, мигранти, имигранти и бежанци в образователната система – от една страна, и съхраняване и развитие на тяхната специфична културна идентичност – от друга.
Съхраняването и развиването на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства, мигранти, имигранти и бежанци не ги обособява, а е предпоставка за по-високото равнище на тяхното образование и за повишаването на качеството на цялата образователна система. Проблемът е, че част от етническите групи у нас не познават своята култура, което от своя страна не ни дава право да им налагаме определена културна идентичност. Това е също залитане в много проекти на МОН – ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, което от своя страна създава факта на вторичната автосегрегация на деца и ученици от малцинствени групи.
Необходимо е създаване на благоприятна педагогическа среда за практическо прилагане на интеркултурно образование:
- включване на децата и учениците от малцинствените етнически групи в процеса на обучение;
- подпомагане на процеса на технологична интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, намаляване на броя на отпадналите ученици и на застрашените от отпадане ученици, както и на необхванатите от училищната система ученици;
- извеждане на децата и учениците от етническите малцинства от обособените училища в ромските квартали към приемните училища;
- подпомагане на процеса на интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в приемни училища;
- подобряване на средата и създаване на съвременни условия за развитие на потенциала на всяко дете, осигуряване на възможности за физическо развитие, интелектуално и личностно развитие, пълноценна социална интеграция и последваща професионална реализация;
- мотивиране на семействата от населени места с разноетническо население за по-безпроблемно осигуряване на процеса на технологична интеграция;
- създаване на условия за опознаване и разбирателство между различните етнически групи;
- повишаване на подготовката на учители, преподаватели и експерти за работа в мултикултурна среда.
Известно е, че естественото научаване на езика е по-трайно, отколкото която и да е методика за бързо учене. В тази връзка е необходимо да се знаят няколко основни неща:
- педагогическият екип трябва да има предвид езика и културата на семействата, чиито деца възпитава и учи;
- педагогическият екип е необходимо да оказва помощ на семейството, за да разбере значимостта на първия език като основа за научаването на втори език;
- децата, чийто майчин език не е български, не трябва да се възприемат като аутсайдери, защото знаенето на повече от един език в днешния свят е предимство.
Всички тези директивни документи целят очакван резултат по посока:
- променена обществена нагласа спрямо децата и учениците от етническите малцинства и мнозинства;
- засилена познавателна мотивация у децата и учениците за включване в образователния процес;
- субект-субектни взаимоотношения „педагогически специалисти – родители“;
- подобрени условия за равен достъп до образование на деца и ученици на възраст от 4 до 8 години от турското малцинство;
- подобрено усвояване на българския език от деца и ученици, за които българският не е майчин;
- задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст;
- подобрена външна и вътрешна педагогическа среда и гарантирани благоприятни условия за провеждане на качествен образователен процес в приемните детски градини и учебни заведения, за задържане на децата и учениците;
- разширени и задължителни извънурочни и извънучилищни форми на обучение;
- популяризирана културна идентичност на децата и учениците от етническите малцинства и техните връстници;
- насърчено развитие на техните творчески способности в интеграционна мултикултурна среда;
- подпомогната адаптация на децата и учениците от етническите малцинства към образователния процес и формиране на толерантно отношение към другите;
- подобрени взаимоотношения между деца/ученици – деца/ученици, деца/ученици – учители, родители – деца/ученици, родители – учители;
- усвоени умения за по-добро общуване, за ограничаване на противоречиви ситуации, както и намаляване на агресивното поведение и противообществените прояви сред учениците;
- специфична квалификация на педагогическите специалисти и приложени от тях педагогически технологии за работа в интеркултурна среда.
Практическата реализация на интеркултурното образование в детските градини и училищата е свързана с два допълващи се процеса: включване на културата на всички етнически общности и там, където е необходимо – групи, в образователния процес и целенасочено социално включване в общо образователно пространство на деца и ученици, носители на етнокултурни различия. В ДОСПО се дава възможност на иновативните детски градини за включване на ново образователно направление в програмната им система. Проблемът е, че педагогическите колегии избират програми, програмни системи и учебни комплекти (одобрени от МОН, 2018 – тринадесет на брой), които не са адаптирани и апробирани в интеркултурна образователна среда.
Познавателните книжки, с които се работи по образователно направление „Български език и литература“, са предназначени за деца монолингви. Изборът на подходящи учебни помагала за детска градина и училище е генерален проблем за българската образователна система. В системата на училищното образование също не се използват учебници за деца билингви, както и работни тетрадки. Необходим е мониторинг от страна на Националния инспекторат по образованието на професионалните компетентности на учители и директори в план интеркултурно образование.