Компетентностният подход е основен педагогически подход, определящ подбора и структурирането на познавателното/учебното съдържание в интеркултурното образование.
Прилагането на компетентностния подход изисква:
- Да се представят знанията в многостранна перспектива.
- Да се разглеждат различни възгледи за развитието на света. Детето/ученикът да разбере, че ничие мнение за света не е универсално.
- Да се изгражда у детето/ученика способност за осъзнаване на динамиката на развитие на света, причините и следствията, състоянията на хармония и конфликт/противоречие и др.
- Да се развиват критичното мислене у детето/ученика и уменията му да взема самостоятелно решение на базата на позитивно решаване на съществуващия факт.
Необходимо е познавателното/учебното съдържание да се усвоява чрез интерактивни технологии на форми на педагогическо взаимодействие, т.е. обучение чрез действие и в дейности (интеракции).
Рефлексивният (компетентностен) подход е определящ избора на технология на формите на педагогическо взаимодействие с детето и ученика (основни и допълнителни: задължителни и избираеми) в интеркултурното образование.
Рефлексивният (компетентностен) подход изисква прилагането на интерактивни технологии във формите на педагогическо взаимодействие с всички адресати в условията на конкретната образователна институция, съобразно със спецификата на средата в междукултурен план.
В проекта за Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Р. България 2021–2030 на МОН рефлексивният подход се надгражда с ценностно ориентирания подход. Проблемът е, че малцина учители работят по рефлексивния подход и това ще доведе до ненавременно компетентно прилагане на ценностно ориентирания подход в условията на детската градина и училището.
Интеркултурна компетентност, в зависимост от завършения етап и степен на образование, би трябвало да притежава всяко дете и ученик, което/който:
а) има базови знания за интеркултурността – същност, културни недоразумения и противоречия, фактори за ефективни интеркултурни взаимодействия и др.;
б) познава историята и културата на етническите малцинства, традиционно съжителстващи с мнозинството;
в) притежава знания за религии, официално признати и изповядвани в нашата страна, и свързаните с тях културни различия;
г) притежава знания за проявленията на дискриминация; разбира предразсъдъци и стереотипи в обществото и овладени технологии за тяхното неутрализиране;
д) владее базови знания в областта на равните права и възможности, без разлика на раса, пол, етнически и социален произход, вероизповедание;
е) познава международни и национални стандарти за правата на човека и правата на детето;
ж) има придобити умения за безконфликтно водене на диалог, дебат, публичен спор на междукултурна тематика;
з) притежава утвърдени антидискриминационни нагласи и публично поведение, основаващо се на чувствителност, добронамереност и толерантност към представителите на етнокултурните различия и др.;
и) има формирана чувствителност към солидарност в едно междукултурно общество и умения за нейното осъществяване;
й) има формирано самоуважение към собствената културна идентичност, възприемана тя самата като „различна“ и „уникална“;
к) притежава формирана толерантност – качество, включващо в себе си и познаването, и разбирането, и уважението на другия, който е различен;
л) притежава придобити умения за социалното учене, което продължава през целия живот.
Интеркултурно компетентен е всеки учител, който притежава:
1) знания за интеркултурността – същност, културни недоразумения и противоречия, фактори за ефективни интеркултурни взаимодействия и т.н.;
2) знания за историята и културата на различните етнически, религиозни и езикови малцинства;
3) знания за проявленията на дискриминация, предразсъдъци и стереотипи в детската градина и в училището и овладени механизми за тяхното неутрализиране;
4) знания в областта на равните права и възможности за всички деца и ученици, без разлика на раса, пол, етнически и социален произход, вероизповедание;
5) знания за проблемите и противоречията на етнокултурна основа и умения за тяхното неутрализиране и разрешаване;
6) знания за билингвални технологии за образование на деца и ученици;
7) знания и умения за мениджмънт в условия на етнокултурно разнообразие;
8) знания и умения за интегриране и адаптиране към образователната ни система на деца от традиционни малцинства, мигранти, имигранти и бежанци;
9) умения за създаване на позитивна образователна среда за диалог между представители на различните етнокултурни общности;
10) умения за обучение, възпитание и социализация в дух на толерантност и взаимно уважение, познаване и приемане на културната специфика на децата и учениците;
11) умения за формиране на самоуважение към собствената културна идентичност;
12) умения за прилагане на адекватни образователни технологии, насочени индивидуално към детето и ученика;
13) умения за работа в образователна междукултурна и междуетническа среда с всички адресати;
14) умения за превенция на риска от отпадане на деца и ученици от образователната система;
15) умения за работа по проекти с интеркултурна тематика;
16) осъзната емпатия, толерантност, самосъзнание, самоконтрол и чувство за хумор (емоционална интелигентност);
17) вяра във вътрешния потенциал на всяко дете и стимулира у него мотивация за постижения спрямо ДОС;
18) поведение, насочено към покриване на стандарт в областта на кариерно и професионално развитие, разбиране на децата и учениците и техните потребности, споделяне на знания и умения с колегите, усъвършенстване на знанията, рефлексивност и самокритика.
Интеркултурно компетентен е този педагогически специалист, работещ в системата на управление на образованието, който притежава:
1) интеркултурните компетентности на учителя;
2) знания за мениджмънта (управлението) на интеркултурното образование;
3) знания и умения за образователната интеграция на деца и ученици от етнокултурните малцинства, мигранти, имигранти и бежанци с особен фокус към тези, които са в неравностойно социално положение;
4) знания за основните нормативни актове и политически документи, регламентиращи интеркултурното образование и образователната интеграция на деца и ученици от етнокултурните малцинства, мигранти, имигранти и бежанци;
5) знания за международните и националните стандарти за правата на човека и правата на детето;
6) култура на публично поведение, съобразно с моралните ценности на представителите на различните общности, с които работи;
7) умения за идентифициране на културните различия и създаване на подходяща образователна среда както за публичното им признаване, така и за равнопоставен диалог между техните представители;
8) умения за ръководене на образователен процес в междукултурна образователна среда с равноправното участие на всички субекти – носители на културни различия;
9) знания и умения за вземане на управленски решения при възникнали противоречия и конфликти на междукултурна тематика;
10) утвърдени антидискриминационна нагласа и публично поведение, основаващо се на чувствителност, добронамереност и толерантност;
11) знания и умения за прилагане на адекватни форми на педагогическо взаимодействие с родители на деца и ученици от етнокултурни малцинства, мигранти, имигранти и бежанци.