Предучилищното образование – развитие, иновации и тенденции

През октомври 2015 г. е обнародван и последният Закон за предучилищното и училищното образование (ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г.), който влиза в сила от 1.08.2016 г. Негови основни цели са интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете; съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност (чл. 5/1/2/). Съгласно този закон детските градини са общински, частни и държавни. Запазва се статутът на детската градина като образователна институция за осъществяване на предучилищното образование, но ѝ се определя нова роля в образованието като национален приоритет^[5]. „Обединени от общото разбиране за важността на ранното детство, държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование“ (чл. 8/1 от Закона за предучилищното и училищното образование).

С влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование Наредба № 4 от 2000 и 2005 г. се отменя с Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование, в която се определят Държавните образователни стандарти (ДОС) и се дефинира „съвкупност от изисквания за резултатите от обучението“. В чл. 2 се казва, че предучилищното образование се осъществява в детските градини, а задължителното предучилищно образование – и от училищата^[6]. В последното изменение на Закона за предучилищното и училищното образование от 2019 г.[7] ДОС определя образователните направления – „Български език и литература“, „Математика“, „Околен свят“, „Изобразително изкуство“, „Музика“, „Конструиране и технологии“ и „Физическа култура“^[8].

В средата на 2020 г. МОН публикува за обществено обсъждане ново изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, в което освен предвижданите промени за електронно обучение министерството предлага и задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст, което да влезе в сила от учебната 2022/2023 г. Това свидетелства за ангажираността на държавата за активното приобщаване на всички деца, защото в съвременните ни условия на живот предучилищното образование все повече се обвързва с началното училище, което предполага нов поглед към учебните програми за по-добра приемственост и координация между двете институции.

И така, какви са очакваните резултати от обучението на децата в предучилищна възраст? Какви компетентности са водещи и каква е взаимовръзката между детска градина и училище?

Несъмнено за развитието на емоционална интелигентност и на комуникативна компетентност от съществено значение е „стъпката, която детето прави в обкръжаващия го свят“. За адекватното преминаване на подрастващите от един етап в друг е важно създаването на условия за полагане основите на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения в обучението, и за развитие на познавателни умения и навици у децата, което е необходимо за тяхното по-нататъшно обучение. Успешното усвояване на тези базисни познания и навици се гарантира чрез учителите в педагогическото взаимодействие, чрез иновативни и интерактивни методи и техники на обучение като тенденция в съвременните педагогически технологии за обучение и възпитание.

Безспорно предучилищното образование дава заявка за активно навлизане в прерогативите на училищната организация за усъвършенстване на човешкото поведение и квалификация. Така излизат наяве проблемите на системата, като най-актуален е този за отхвърлянето на старата практика за отглеждане на децата, която се актуализира и поставя въпросите за обучението в детската градина, за усъвършенстването на педагогическите методи и похвати, за квалификацията на учителите и възприемането на дигиталната система като помощ в образователно-възпитателния процес.

Съсредоточаването на вниманието върху въпросите на обучението дава възможност то не само да намери място в работата на детския учител, но и да стане основен момент в режима на детската градина. Необходимо е още да се види обуславящата роля на играта като доминираща за развитието на останалите дейности, както и взаимната обусловеност между играта, обучението и труда. По този начин се решава въпросът за двустранния характер на самата учебна дейност, в процеса на която детето е не само обект на въздействие, но и субект, който активно участва, действа и твори. А връзката между играта, обучението и труда се характеризира с нови връзки и взаимодействие между тях^[9].

В съвременните условия предучилищното образование е основен фактор за активно приобщаване на бъдещите ученици, от една страна, и полага основите за учене през целия живот, от друга. Необходимо е да се преосмисли и създаде единна система между изискванията на Държавния образователен стандарт и съответната учебна програма, с която да си взаимодействат. В този смисъл Б. Ангелов уместно отбелязва в свое изследване върху предучилищното образование, че все още като учебни програми се използват „Активността на детето в детската градина“ на Н. Витанова, „Програма за възпитанието на децата от 2 до 7 години“ на Е. Русинова и др.

Важен акцент е качеството на образованието не само на подрастващите, но и на техните учители – повишаване на квалификацията им в съответствие с променящата се учебна среда. Несъмнено това зависи до голяма степен от уменията и ефективността на ръководителите на образователните институции. Директорът на всяка детска градина може също да приложи и иновативна програмна система за придобиване на допълнителни компетентности от децата^[10]. По този начин се дава възможност на ръководителя с иновативно мислене да актуализира управлението на детската градина и да я превърне в нова образователно-възпитателна среда. Подобна стъпка ще спомогне за комплексната реализация на детето от предучилищна възраст, потвърждавайки, че „обучението в детската градина се наложи като едно от средствата за най-резултатно, системно и целенасочено въздействие, което се изгражда на основите на познавателния процес“^[11].