В статията са разгледани основните компоненти, свързани с повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти. Акцентирано е върху ключовите компетентности, които съвременният учител е необходимо да развие, за да може да ръководи успешно учебно-възпитателния процес. Направен е анализ на системата за квалификация на държавно ниво и оказващото влияние върху системата за квалификация на училищно ниво. Очертани са съществуващите проблеми и разрешените такива след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование и на Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Анализирана е нормативната уредба, свързана с квалификацията на учителите. Предложен е инструментариум за оценка на реализираната квалификационна дейност на институционално ниво.
Един от най-важните фактори, които влияят върху устойчивия растеж на всяка държава, е качеството на образованието. Постигането на високо качество е свързано с подготвеността на педагогическите специалисти и тяхното продължаващо обучение и квалификация. От изключително значение са и политиките, които се провеждат, и нормативните документи, регулиращи процесите в образователната система.
Всяка една образователна институция се стреми към повишаване на качеството на предлаганото образование. Много важна е базовата педагогическа подготовка на учителите, но тяхната квалификация не приключва със завършването на университета. Предизвикателствата, пред които са изправени съвременното училище и самият учител, налагат непрекъснато усъвършенстване и повишаване на квалификацията. Това се осъществява чрез ясно формулиране на целите, задачите и приоритетите на конкретната образователна институция, залегнали в нейната стратегия за развитие и в ежегодните планове за квалификационна дейност.
Според държавната политика и нормативните документи до 2014 г. подготовката на учителите в Република България се осъществява в системата на висшето образование и е регламентирана в учебните планове по специалности от различни професионални направления въз основа на законови и подзаконови актове. Законът за висшето образование, изменян и допълван 42 пъти, урежда устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование. Регламентира организацията, реда и условията за придобиване на образователно-квалификационна степен на висшето образование, образователната и научна степен „доктор“ и обучението за повишаване на квалификацията, институционалната и програмната акредитация на висшите училища. Законът за народната просвета (ЗНП), изменян и допълван 34 пъти, регламентира всички основни и трайни обществени отношения във връзка с устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета. Определя учителската правоспособност като условие за заемане на длъжността „учител“ (чл. 39, ал. 1) и задължението на държавата да създава условия за повишаване на квалификацията на директорите и учителите (чл. 39, ал. 4). Нормата на чл. 16, т. 12 от закона разпорежда разработване на държавно образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация. Законът урежда и възможностите за финансиране на обученията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри (чл. 42, ал. 3). Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) е нормативен акт, който се издава за прилагане на ЗНП в неговата цялост. Правилникът регламентира функциите, правата и задълженията на директорите (чл. 147), педагогическите съвети (чл. 150–152), учителите, възпитателите (чл. 123–131) и останалите участници в системата на народната просвета. Регламентира кариерното развитие в системата на народната просвета за учителски и възпитателски длъжности и условията за заемането им (чл. 124, 124а, 130 и 131). В чл. 124 от ППЗНП са определени длъжностите за кариерно развитие на учители и възпитатели в хоризонтален план – „младши учител“, „учител“, „старши учител“, „главен учител“, „учител-методик“ (в сила от учебната 2010/2011 година) и „младши възпитател“, „възпитател“, „старши възпитател“, „главен възпитател“ и „възпитател-методик“ (в сила от същата 2010/2011 г.). Условията за разкриването на работни места за тези длъжности и трудовите възнаграждения се определят с наредба на министъра. Изискванията за заемането на различните длъжности се свеждат до завършено висше образование, придобита професионална квалификация „учител“ и придобит професионален опит, като единствено за длъжностите „младши учител“ и „младши възпитател“ не се изисква професионален опит. Минималният професионален опит за всички останали длъжности е 10 години учителски стаж. В отделни разпоредби са разписани общите и специфичните задължения на различните длъжности на учителите и възпитателите. Указано е, че училището и детската градина създават условия на учителите да повишават професионалната си квалификация в организирани форми на обучение и чрез самостоятелна подготовка, но средства за повишаване на професионалната квалификация на учителите се осигуряват от държавния бюджет само при въвеждане на нови или променени държавни образователни изисквания.
Наредба № 5 от 1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионалноквалификационни степени е основният подзаконов нормативен акт, определящ условията за повишаване на квалификацията и реда за придобиване на професионалноквалификационни степени. Наредбата определя трите равнища на повишаване на квалификацията: училищно, регионално и национално (чл. 9). Важно е да се отбележи, че включването в различните организационни форми за повишаване на квалификацията се извършва както по желание на самите педагогически кадри, така и по препоръка на директора на училището или на експерт от РИО.
Наредбата определя също формите за повишаване на квалификацията, професионалноквалификационните степени (ПКС), условията и реда при кандидатстване за придобиването им, процедурите и финансирането им. В нея системата за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри се регламентира в две направления:
- повишаване на квалификацията чрез обучение за текуща квалификация (повишаване на методическата подготовка, запознаване и усвояване на новости в преподаването);
- придобиване на професионалноквалификационни степени.
Първото направление включва участие в квалификационни форми, организирани и осъществявани на училищно, регионално и национално ниво. Чрез второто направление наредбата регламентира подробно условията и реда за придобиването на ПКС, процедурите за присъждането им, сроковете и финансирането. Придобиването на ПКС е свързано с материално стимулиране за педагогическите кадри, изразено в допълнително месечно възнаграждение.
През 2012 г. са проведени редица изледвания, които са отразени в Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри 2014. В нея при прегледа на нормативната уредба се отчита, че съществуващите актове, регулиращи подготовката и продължаващата квалификация на педагогическите кадри, тяхната обвързаност при прилагането им и постигането на резултати открояват проблеми, породени от липса на стандарти за първоначална подготовка, за надграждаща квалификация, за контрол на качеството на труда и за контрол на предлаганите обучения за продължаваща квалификация. Като категоричен резултат се отчитат различно ниво на подготовка на младите педагогически специалисти, липса на механизми за признаване на резултатите от формите за повишаване на квалификацията, ограничаване на новите възможности за учене извън системата на формалното образование и обучения, които са от решаващо значение за развитието на компетентностите на учителите, отсъствие на механизъм за признаване на придобитите чрез неформално обучение и самостоятено учене знания, умения и компетентности.