Статистиката показва, че са налице трайна тенденция на застаряване и феминизация на педагогическите кадри, морално остаряла нормативна уредба, която не отговаря на съвременното състояние на образователната система и не осигурява повишаване на статута на българския учител. Като последица се отчита отлив на млади хора от професията. Констатира се, че системата за квалификация на педагогическите специалисти е отдалечена от динамично променящите се икономическа и социална среда. Липсват приемственост между първоначалната подготовка на педагогическите специалисти и продължаващата им квалификация като предпоставка за развитие, механизъм за контрол на качеството на квалификационните обучения, механизъм за обвързване на резултатите на учениците с участието на учителите в различни форми на повишаване на квалификацията, подходящи условия и мотивация на педагогическите специалисти за актуализиране и усъвършенстване на компетентностите им във връзка с научната подготовка и променящите се изисквания на професионалното образование. Системата за кариерно развитие не обхваща всички групи педагогически специалисти, не отчита постигнатото при промяна на местоработата като процес на усъвършенстване на компетентностите, не осигурява гаранции за последователност в заемането на длъжностите, не стимулира конкуренцията между учителите и е предпоставка за напрежение поради недостатъчно разграничаване на функциите за различните длъжности, което води и до дублиране на задължения, не мотивира в достатъчна степен и не стимулира професионалното израстване на педагогическите специалисти, забавя кариерното им израстване на възраст до 35 години.
В приетата през 2014 г. Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014–2020 г.) и в плана за изпълнение на дейностите по нея се предвижда създаването на стандарти за знания, умения и компетентности на кадрите от системата на средното образование при съхраняване на българските традиции и отчитане на постиженията и добрите практики на водещи в областта на образованието страни. Стратегията отговаря на необходимостта от непрекъснато обучение и квалификация на педагогическите кадри във връзка с постоянните промени в училището и в традиционните извънучилищни институции с решаващо значение за възпитанието и образованието, каквито са семейството, обществената среда, неформалните групи, медиите. Промените в обществените отношения, появата на имуществени различия, етническото разнообразие в българското училище, различните езикови, поведенчески и битови практики изискват съответни промени в ролята и компетентностите на учителя. Нарастват неговите задължения и отговорности и това поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на квалификацията в педагогическата и конкретната предметна област, както и в областта на новите информационни и комуникационни технологии, с оглед на динамиката на научната и информационната среда и задълбочаването на интердисциплинарните връзки. Реализацията на основните приоритети в националната политика по отношение на подготовката и квалификацията на учителите е гаранция за повишаване на техния авторитет и социален статус. Ефектът върху образователната система е положителен като цяло, а общественото положение и авторитетът на учителя получават заслужения престиж.
Стратегията предвижда комплекс от мерки за актуализиране на механизмите за оценяване и самооценяване на учителя и неговия труд, както и специални мерки и политики за младите педагогически кадри – мотивиране, привличане и задържане в професията и осигуряване на възможности за професионално развитие. Заложените в стратегията цели, мерки и дейности гарантират постигане на професионална стабилност и висок обществен статут за утвърждаване ролята им на ключов фактор в общество, основано на знанието.
Стратегията предвижда:
- изграждане на единна система за образование и продължаваща квалификация;
- нормативно гарантиране на правата и задълженията за професионално развитие;
- създаване на по-добри условия за професионалното и кариерното развитие;
- финансово и информационно-техническо обезпечаване на образователната система;
- адаптивност на управленските структури в системата на средното образование;
- равнопоставеност и конкурентност на квалифициращите институции и организации;
- постигане на по-висок социално-икономически статут на педагогическите кадри.
Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри в България за периода 2014–2020 г. предлага модел на цялостен подход и политики за подобряване на качеството на образованието в страната. Тя представя насоките за действия на национално ниво за постигане на целите на Европейската комисия, залегнали в Стратегия „Европа 2020“, и е съобразена със следните принципи: принцип на партньорство, принцип на координация, принцип на децентрализация и принцип на законосъобразност.
През 2015 г. е приет и обнародван Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който влиза в сила от 01.08.2016 г. В чл. 212 на този закон се дефинира, че кариерното развитие за всеки вид педагогически специалист се определя в професионален профил. За преминаването на различно ниво от кариерното развитие са необходими компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения. Регламентирани са правото на всеки педагогически специалист да повишава квалификацията си и задължението му да поддържа и повишава квалификацията си, съобразно с политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работи, с цел подобряване на качеството на образованието им. По смисъла на „Чл. 221 (1) Повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие“ (ЗПУО, 2016).
В закона е регламентирано, че планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво. Педагогическите специалисти са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си с цел подобряване на качеството на работата им и повишаване на резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците. Директорите на училищата са длъжни да осигуряват необходимите условия за повишаване на квалификацията на учителите. Само специализирани обслужващи звена, висши училища, научни организации и обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени, могат да повишават квалификацията на педагогическите специалисти. Повишаването на квалификацията се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Системата от квалификационни кредити се определя с Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Учителите са длъжни да повишават квалификацията си по програми на организациите в не по-малко от 48 академични часа (3 кредита) за всеки период на атестиране. Съгласно закона повишаването на квалификацията може да се организира и от училищата чрез обмяна на добри практики в различни форми, както и по международни и национални програми.
Вътрешноинституционалната квалификация се измерва в академични часове и за нея не се присъждат квалификационни кредити. Училищата са длъжни да осигуряват условия за вътрешноинституционална квалификация не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист. Повишаването на квалификацията се осъществява по програми и във форми по избор на педагогическия специалист в съответствие с професионалния профил на изпълняваната от него длъжност, с професионалното му развитие, с резултата и препоръките от атестацията му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика. Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е насочено и към напредъка на децата и учениците, както и към подобряване на образователните им резултати. Има възможност въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти да придобиват професионалноквалификационни степени. По-високото равнище на квалификация е основа за придобиване на по-висока ПКС.
Постигнатите компетентности на педагогическия специалист се отразяват в професионално портфолио. Професионалното портфолио се изготвя от учителя и включва разработени материали, които доказват активното му участие в реализирането на политиката на училището, професионалните му изяви, професионалното му усъвършенстване и кариерното му израстване, както и постигнатите резултати с обучаемите. То подпомага атестирането и самооценяването на педагозите.