Квалификацията на учителите – основна задача на съвременния образователен мениджмънт

Наред с изготвянето на планове за квалификационната дейност на образователните институции е необходимо всяка учебна година да се води електронен регистър, в който да се вписват всички проведени форми на вътрешноинституционална квалификация и всички участия на персонала в различни форми на продължаваща квалификация. В отделни модули да се отчитат: институционалната квалификация с външен лектор; квалификации, oрганизирани от общини; квалификации, организирани от РУО; обучения по национална програма ,,Квалификация“ и oперативни програми; други квалификации по избрани теми. Преди началото на учебната година да се провежда диагностичен срез чрез анкетна карта за проучване на потребностите на педагогическите специалисти от квалификация за учебната година.

Необходимо е анкетната карта да включва въпроси от типа: Имате ли нужда от квалификации? В какво направление желаете да повишите своята квалификация? Каква форма на квалификация предпочитате? Имате ли нужда от квалификация по предмета, който преподавате? Желаете ли да участвате в курсове за придобиване на ПКС? Участвали ли сте в квалификационни форми през периода 2016–2020 г. за придобиване на кредити? Удовлетворени ли сте от качеството на квалификационните обучения? Какво Ви мотивира да се обучавате?

При проведено от Департамента за информация и усъвършенстване на учители проучване с 359 педагогически специалисти от 9 области в страната – Пазарджик, Ямбол, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Русе, са получени следните резултати (табл. 1 и табл. 2).

Таблица 1

Въпрос	Положителен отговор	Колебаещи се	Отрицателен отговор
Имате ли нужда от квалификации?	62% – Да	28% – По-скоро да	10% – По-скоро не
Имате ли нужда от квалификация по предмета, който преподавате?	46% – Да, наложително е	36% – Да, но може и без нея	18% – Не, това, което знам, ми е достатъчно
Удовлетворени ли сте от качеството на квалификационните обучения?	44% – Да	–	56% – Не

 

Таблица 2

№	Повишаване на ПКС	2015/2016 учебна година	2019–2020 учебна година	Заявили участие в обучение и процедура по придобиване на ПКС през 2019/2020 учебна година
1	% учители с I ПКС	3,1%	3,1%	3%
2	% учители с II ПКС	29,2%	29,2%	20,2%
3	% учители с III ПКС	4,6%	4,6%	26,2%
4	% учители с IV ПКС	7,7%	44,6%	23,1%
5	% учители с V ПКС	4,6%	12,3%	28,5%

 

Резултатите от таблица 1 и таблица 2 показват висок процент на педагогическите специалисти, които смятат, че имат нужда от квалификация, и голямо увеличение в броя на учителите, които повишават своята професионалноквалификационна степен. Предвид факта, че сами заплащат обученията и процедурите, те са мотивирани от възможността за кариерно развитие.

Огромен процент от учителите – 76,8, са посетили повече от задължителните 48 академични часа и са получили повече от 3 кредита. Това е показател за осъзната нужда от повишаване на тяхната квалификация (табл. 3).

Таблица 3

№	Обучения с кредити	2016–2020 г.
1	% учители с до 3 кредита	23,2%
2	% учители с 4 до 6 кредита	30,8%
3	% учители със 7 до 10 кредита	25,5%
4	% учители с над 10 кредита	20,5%

 

Голям процент от педагогическите специалисти – 81,23 са участвали в различни форми на вътрешноинституционалната квалификация (табл. 4).

 

Таблица 4

№	Обучения в рамките на вътрешноинституционалната квалификация	2016–2020 г.
1	% учители с до 64 академични часа	18,77%
2	% учители с над 64 академични часа	81,23%

 

Резултатите от проведеното проучване показват, че по-голяма част от педагогическите специалисти осъзнават нуждата от повишаване на личната квалификация. Тревожен е фактът, че 56% от учителите не са удовлетворени от качеството на провежданите обучения. Някои от посочените отговори в анкетите са, че не са научили нищо ново, обучението е било „загуба на време“, „проформа“, че не са доволни от преподавателите, обученията са теоретични и не виждат практическо приложение, че присъствените 8 часа се превръщат в 6 и дори по-малко.

Педагогическите специалисти в девет от най-големите области на страната показват изключително висока активност в участието си във форми на квалификация. Споделят, че институциите, в които работят, всяка година реализират своя прием и са желани и предпочитани от родителската общност. Това мотивира учителите непрекъснато да усъвършенстват своите знания и умения, за да отговорят на изискванията на новото време и на потребностите на учениците от 21. век.

В заключение може да се каже, че през последните години на реформи в българското образование, насочени към децентрализация и повишаване на качеството му, се решават редица проблеми, но възникват и нови – неразрешени проблеми, свързани с повишаването на квалификацията на учителите. Въпреки недостатъците си новата нормативна уредба позволява на голяма част от педагогическите специалисти да повишат професионалната си компетентност в контекста на настъпващите промени, да подобрят уменията и подходите си за преподаване и използване на нови методи и средства, да развият уменията си за изследователска работа, за сътрудничество и диалог, за кариерно планиране, за оценяване и самооценяване. Всичко това позволява и развитието на образователните институции, на образователната система като цяло и повишава качеството на предлаганото образование. Наличието на мотивирани и професионално удовлетворени учители, които търсят и участват в различни форми за повишаване на квалификацията си и планират своето развитие, е сигнал, че е важно да се продължи с последователна политика в областта на образованието и да се търсят решения на проблемите.