В тази статия се прави опит за прилагане на прототипната теория в преподаването и обучението по гражданско образование. Основната цел е по-детайлно разбиране на понятията, които се въвеждат с този предмет, свързани с Европейската референтна рамка за ключовите компетентности от 2006 г. Основната теза е, че при въвеждането на нови понятия в процеса на обучение подход, базиран на когнитивно осъзнаване на един израз, има предимство пред класическата теория, защото не само се усвоява значението на думата, но и се разбира по-добре нейната употреба. Чрез сравнение между понятия, дефинирани в учебник по гражданско образование, и функционирането им в реалната езикова практика се изясняват разминавания в тълкуването. Прототипната теория се предлага като подход за преодоляване на такива разминавания.
1. Увод
През учебната 2020/2021 година в учебната програма в българските училища като задължителен предмет влиза гражданското образование. Макар и нов предмет, идеята за усвояване на обществени и граждански компетентности е заложена в учебната програма в българското училище от по-рано. Според М. Легурска (2018) у нас то има дългогодишна история и традиции. Тук ще разглеждам обучението по гражданско образование като пряко свързано с ключовите компетентности за учене през целия живот, които да гарантират качествено и модерно образование, заложени в Европейската референтна рамка за ключовите компетентности от 2006 г.
В учебната програма по гражданско образование е заложен по-скоро практичен модел на усвояване на умения и компетентности, отколкото теоретичен подход на излагане на предварително структурирано знание. Все пак без теоретична рамка е трудно да се осъществи практическо обучение, но тук искам да предложа модел на предаване на теоретични знания, базиран на практиката. В настоящата статия се прави опит за прилагане на прототипната теория в преподаването и обучението по гражданско образование с цел по-детайлно разбиране на понятията, които се въвеждат с включването на този предмет като самостоятелен в учебната програма за 11. клас.
Текстът се състои от пет части. Първата част е въведение в изследвания проблем, втората част е преглед на изследванията върху преподаването и обучението по гражданско образование в България и основните компетентности, които следва да се придобият с усвояването на учебния материал. Третата част е теоретичната рамка, която въвежда характеристиките на прототипната теория и предимството ѝ пред класическата теория за разкриване на значението на думите. Четвъртата част е отражението на тази теория за преподаването и изучаването на гражданско образование. Последната част е обобщение на резултатите. Основната теза, която защитавам в текста, е, че при въвеждането на нови понятия в процеса на обучение подход, базиран на когнитивно осъзнаване на един израз, има предимство пред класическата теория, защото не само се усвоява значението на думата, но и се разбира по-добре нейната употреба. Освен това този метод е подходящ за предаване на ново знание по неутрален или позитивен начин, така че да се избегнат негативни асоциации с някои от термините, които се въвеждат, което спомага по-доброто им усвояване от учениците.