3. Кратко описание на прототипната теория
В статията се обръща внимание на това, че с предмета „Гражданско образование“ трябва да се въведат и усвоят знания, свързани с въвеждането на понятия като гражданин, свобода, демокрация, граждански права и пр. Вникването в същността на тези понятия позволява тяхното разбиране, на база на което учениците развиват т.нар. обществени и граждански компетенции. Освен това с обучението в българското училище днес, съответстващо на европейските ценности, се набляга на практични умения и се цели ограничаване на репродуктивното знание. Прототипната теория е пряко свързана с тази идея, защото значението на една дума в рамките на тази теория е пряко свързано с езиковата практика в рамките на общността в определен контекст. С изговарянето на една дума не се създава понятие, но изговарянето на една дума/израз не е единственият процес, който се случва в речевата ситуация. Има други аспекти на речевия акт, който се извършва с изговарянето на някакво изречение или употребяването на някаква дума, свързани с това, че този израз има свое съдържание, което говорещият иска да съобщи и да предизвика реакция (отговор, разбиране) от страна на слушателя. На свой ред слушателят схваща някакво съдържание на този израз, което може и да не съответства напълно. Ето защо е съществено да се обърне внимание на въвеждането на нови понятия по начин, достъпен за учениците, т.е. на език, близък до техните собствени езикови интуиции, зависими от контекста.
Терминът „прототип“, така както е дефиниран от Елинор Рош, обозначава стимул, който служи като очевиден (salient) под формата на категория, поради факта, че това е първият стимул, асоцииран с тази категория. По-късно Рош го дефинира като най-основния, централен елемент на категорията. В по-широк смисъл, прототип от една категория може да се нарече обект или елемент на клас, който е най-често асоцииран с този клас. Прототипната теория е начин на категоризация в когнитивната наука, където някои членове/елементи на концептуалната категория (conceptual category) са по-централни от други. В тази теория всяко дадено понятие има пример в реалния свят, който най-добре представя това понятие. Например: когато бъдете помолени да дадете пример за понятието „мебели“, по-често се цитира „диван“, отколкото, да речем, „гардероб“. Тази теория възниква като противопоставяне на схващането за съдържание на понятие като дефиниция по необходими и достатъчни условия. Витгенщайновата идея за семейните прилики е в основата ѝ. Елементите на една категория се формират около прототипи, а не спрямо необходими и достатъчни условия, така че се припокриват, като споделят общи свойства. Няма обаче определен набор от свойства, който се приписва на всички елементи в дадена категория, някои имат повече общи свойства помежду си от други, така че някои елементи са по-централни, а други – по-странични в рамките на категорията. Прототипът е най-добрият пример за категорията, защото има най-голям набор от типични свойства и характеристики, които се свързват с тази категория (Zhang, 2017: 135). Прототипната теория предполага, че много ментални понятия, които имаме, са наистина прототипи и хората често класифицират неща или дефинират понятие, като се позовават на това, което те смятат за прототип, т.е. първия елемент, който влиза в съзнанието им, когато се позовават на конкретна категория. Например прототип на категорията на птиците би била по-скоро малка птица, която лети, отколкото голяма птица без полет като ему (Zhang, 2017: 134).
Как се случва категоризирането в рамките на класическата теория за значение, може да се обясни с пример – това, че аз владея понятието за куче, ми позволява да избера категория предмети, които да наричам куче (Spiteri, 2007: 1). Идеята за категоризирането е базирана на прилики, т.е. обекти, които имат подобни свойства, са от една категория. Освен това категориите са средство за разпознаване на други нейни елементи посредством подобност. Например, дори да не знам нищо за „далматинеца Спот“, мога да кажа нещо за него, защото владея концепцията за куче, и мога да категоризирам Спот при останалите кучета. Именно това (подобността) прави една категория полезна и приложима в процесите на учене и обучаване. Недостатък на тази класическа теория, основана на категоризирането чрез подобни свойства, е, че всички елементи от една и съща категория са еднакво подобни едни на други, защото притежават общи свойства, т.е. подобието е симетрично. Ако разгледаме обаче бозайниците, ще видим, че макар да са от една категория, има видими разлики между китове и котки например (Spiteri, 2007: 5). Прототипната теория е изменение на класическата теория, което се основава именно в схващането, че някои елементи на една категория може да имат свойства, които не са необходимо приложими към всички. Според нея всички понятия в една категория притежават общи черти в различна степен. Когато се мисли конкретен предмет, неговите свойства се сравняват с прототипни представи, които притежават най-голям брой типични свойства от една категория. Освен това прототипната теория, за разлика от класическата, е пряко свързана с контекст. Така например, ако говорим за прототип на животно от цирк, може да се посочи слон, докато прототип на домашен любимец би бил куче, макар и двете животни да са бозайници. Класическата теория не обяснява също как точно човек категоризира предметите на база на подобни черти. Едно известно проучване на Кейл (1989) показва снимки на миеща мечка, която е модифицирана да прилича на прототипичен скункс, на хора от различни възрасти и установява, че всеки от тях над деветгодишна възраст настоява, че животното все пак е миеща мечка. Тоест тук изразът „ако ходи и квака като патица, значи е патица“ не е приложим. Нима не може човек да имитира ходене и квакане на патица? (Spiteri, 2007: 10). Така в медицината например се казва: „Ако чуеш копита, мисли за коне, а не за зебри“. Въпреки подобията (в случая между две здравословни състояния) практиката (медицинската) показва, че е по-вероятно да става дума за онова, което е по-широко разпространено – прототипа. Прототипната теория взема предвид контекста, не само свойствата, което позволява да се дефинира по-добре съдържанието на един израз.
Прототипната теория има предимство пред класическата теория за дефиниране на думите чрез необходими и достатъчни условия. В рамките на прототипната теория значението на думите приема формата на прототипна категория, т.е. типичен елемент на дадена категория. Нейното предимство е, че е по-ясна и по-гъвкава спрямо класическата теория, защото е контекстуално зависима. Това спомага за разбирането и усвояването на значението на изразите. Тук като затруднение пред преподавателя може да се посочи, че като контекстуално зависим, този метод на обясняване на понятие разчита на опита на учениците, който обаче може да не е достатъчен в някои ситуации.