Прилагането на прототипната теория в обучението по гражданско образование

4. Примери за прилагане на прототипната теория в обучението по гражданско образование

В началото на тази статия описах основните ценности и компетентности, заложени в учебната програма по гражданско образование и в Европейската референтна рамка. Тук ще използвам уроците от учебник по гражданско образование за 11. клас на издателство „Просвета“, свързани с тези ключови ценности. Изхождайки от факта, че за хората основната категория е прототипната категория, т.е. най-типичната, тя може да служи като базово понятие. Базовото понятие играе съществена роля в развитието и разбирането на термините от една категория.

Още с първия урок се въвежда ключово понятие – „гражданин“ – което е обосновано и съществено за разбиране на самия предмет изобщо.

За гражданско образование може да се говори само ако под „гражданин“ разбираме човек, който е носител на права и който участва в устройването на общите дела. […] Гражданското образование е необходимо, за да се гарантира възможността и да се развие у хората способността да упражняват правото си на участие като граждани в политическия смисъл на думата (Тодоров и др., 2020: 7).

Ако направим съпоставка с речник на българските думи (тълковен и синонимен), ще видим, че основното определение на думата „гражданин“ е „Лице, което е родено и/или живее в град“, а второто определение е „Жител, поданик на една държава“. Аналогично, синонимите на тази дума се подреждат така: 1) жител, обитател; 2) поданик, избирател, данъкоплатец. Или, извън контекста, думата има смисъл на човек, който живее в града, т.е. няма конкретна административна връзка с някаква институция. Обяснявайки термина „гражданин“ в контекста на обучението по гражданско образование обаче, трябва да се посочи, че тук второто значение трябва да се приеме за прототип. Тогава, ако погледнем какво точно значи „поданик на една държава“, става ясно, че имаме предвид „Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите ѝ“. Прави впечатление, че в речника за синоним на „гражданин“ са посочени думи като „избирател“ и „данъкоплатец“. Такива термини могат да създадат асоциация у учениците за правата (правото на избор, на участие в избори) и задълженията (такси, данъци) на гражданите, свързани с тяхното участие в обществения живот при вземане на важни социални решения и в управлението на обществото, т.е. гражданинът е „носител на права и който участва в устройването на общите дела“, което определение съответства на една от целите на предмета. В този смисъл е добре да се обърне внимание на значението и синонимите на думата „гражданин“ в българския език, така че у учениците да се създаде връзка между тяхната собствена езикова интуиция и термина, който се въвежда в този урок. Това ще послужи като базово понятие, така че да се осмислят общите свойства между идеята за гражданин изобщо и гражданин в политическия смисъл на думата.

Целите на гражданското образование са свързани и с реализацията на индивида в социалния и трудовия живот на обществото. За това са необходими т.нар. меки умения, някои от които вече изброих. Тук съм подбрала два примера от учебника, свързани с умението да уважаваш чуждата гледна точка, да разбираш позицията на другия и с възможността за преформулиране на агресивни в позитивни послания. Необходимостта от проявяване на такива умения се появява в конфликт, т.е. при сблъсък на различни гледни точки, се казва в учебника.

Конфликтите възникват заради различните нагласи, които имаме по съществени въпроси. Смята се, че в основата на нашите нагласи са ценностите ни. Различията в тях водят до различното тълкуване на реалността около нас (Тодоров и др., 2020: 157).

Когато се обяснява идеята за разбирането и приемането на друга гледна точка, непременно се прави асоциация с възникнал конфликт или спор. Синонимите на думата „конфликт“ са свързани с предимно негативни асоциации – „борба, сблъсък, вражда, неразбирателство, несъгласие, антагонизъм, спор, кавга, разногласие, конфронтация, противопоставяне“ и пр. По тази причина става ясно, че първоначалната езикова интуиция на учениците би била свързана с негативни емоции. В този смисъл „уважаването на чуждата гледна точка“ няма да се приеме като нещо позитивно. По-подходящ подход в тази ситуация би бил да се наблегле на идеята за „уважение“ като „признаване на достойнствата и ценене на личността“. Прототипът на тази дума може да се определи като „зачитане“ или „почит“. Така или иначе „спорът“, „дебатът“ са ситуации, в които негативните емоции няма да доведат до конструктивно общуване. От друга страна, „диалогът“ или „дискусията“ предполагат по-неутрална форма на общуване и обсъждане на даден проблем, при която не трябва непременно да се противопоставя една позиция на друга.

Обсъждането е фокусиран обмен на идеи и анализ на различни гледни точки с цел да се формира лично мнение по даден въпрос, след това да се намерят пресечните точки между личното мнение и мненията на останалите в групата. […] Обсъждането като похват изисква човек да остане отворен за чуждото мнение, защото това умение позволява да променим решението или мнението си по даден въпрос на база на нова информация (Тодоров и др., 2020: 159–160).

С този пример илюстрирах и значимостта от владеенето на умението за преформулиране на негативни послания в позитивни. Тя не се изчерпва само с това, но е важно да се отбележи, че позитивното излагане на факти води до по-добри резултати при усвояване на материала. От друга страна, умението да дадеш обратна връзка по позитивен начин, т.нар. градивна критика, е важно за поддържането на трайни приятелски отношения с останалите членове на общността, както и за реализацията на индивида на пазара на труда и особено за неговото кариерно развитие. Това, както и другите изброени примери, не са неща, които може да се обяснят и усвоят за една учебна година в програмата на един учебен предмет, но гражданското образование е интердисциплинарно и изисква предварително знание. В европейските ценности се обръща внимание на ученето през целия живот, на продължителното усъвършенстване и развиване на умения, необходими на индивида за адаптиране в обществения и гражданския живот. Усвояването на такива ключови понятия ще даде добра база за продължително развитие на граждански и социални компетентности.

 5. Заключение

Тук направих сравнение между понятия, дефинирани в учебник по гражданско образование, и функционирането на основните понятия в реалната езикова практика. В резултат се изясниха разминавания в тълкуването на основните термини и се предложи подход, нужен в педагогическата практика, за тяхното преодоляване. Прилагането на прототипната теория в преподаването на гражданско образование има практична стойност за по-лесно усвояване на важни понятия, които се въвеждат с този предмет. Чрез този метод може да се предложи позитивна или неутрална дефиниция на понятия, които в рамките на класическата теория биха създали негативни асоциации у учениците и това би затруднило учебния процес.

* Статията е написана като част от проект с подкрепата на програмата за млади учени и постдокторанти към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.