В сферата на образованието са в обращение понятия като интеракция, комуникация, визуализация, мотивация и рефлексия. Всички тези понятия са важна част от активните методи на обучение и присъщи на техниката „Разказване на истории“. В статията се представя приложението на техниката за разказване на истории в обучението в начален етап, която позволява значително да се повишат резултатността и качеството на образователния процес.
Днес всички сме убедени, че е наложителна реформа в образованието. В непрекъснато търсене сме на подходи, технологии, методи и техники, форми и средства, чрез които пълноценно да подготвим подрастващите да намерят своето място и успешно да се реализират в съвременния свят.
Днешното време поставя много изисквания и към учениците. От тях се очаква:
- да умеят самостоятелно да придобиват знания;
- да ги прилагат на практика за решаване на различни проблеми;
- да работят с разнообразна информация, като анализират, обобщават, аргументират;
- да мислят самостоятелно и търсят рационални пътища при решаването на проблеми;
- да бъдат комуникативни, контактни в различни социални групи, гъвкави в променящите се жизнени ситуации.
Дългогодишната ми работа в училище ме накара да преразгледам своята позиция в обучението и да се замисля над въпросите: Как да уча децата без принуда? Как да им помогна да разкрият своите възможности? Как да направя предмета интересен за всички? Как да им дам стимул за творчество? Какъвто и предмет да преподава учителят в начален етап, отговорът винаги е един и същ: Главната цел на всеки урок е възпитанието на личност, на човек, който може да анализира прочетеното, самостоятелно да оцени фактите, явленията, събитията и на основата на получените знания да формира своя мироглед.
Съвременният урок е невъзможно да бъде успешен без въвеждането на иновационните технологии, а в арсенала на педагога има избор от много методи и техники на обучение. От цялото това многообразие учителят избира тези, които най-ефективно спомагат реализирането на образователните и възпитателните задачи в конкретния клас, съобразно с възрастовите и психологическите особености на учениците.
За стимулиране на познавателния интерес и активното участие на учениците в учебния процес аз използвам техниката Разказване на истории, която съответства на действения подход и стандартите на новото образование. Запознавайки се през годините с интересни методи и техники и прилагайки ги в педагогическата си практика, днес уверено мога да кажа, че техниката за разказване на истории е необходима на съвременния учител, за да разкрие умело потенциала на децата, да разнообрази учебната работа и да активира техните когнитивни способности.
Разказването на истории е изкуството на словото, чрез което можем да завладеем всяка аудитория, стига да сме интересни и добре подготвени. Тази техника е разработена от Дейвид Армстронг и успешно тествана чрез собствения му опит като ръководител на международната компания “Armstrong International”. При разработването на техниката той взема предвид добре познатия общ психологически фактор: историите изглеждат по-живи, интересни и вълнуващи, както и по-лесно се свързват с личния опит, отколкото сухи принципи и директиви. Те се запомнят по-бързо, придава им се повече значение и влиянието им върху поведението на хората е по-силно.
Терминът „разказване на истории“ идва от английското storytelling и в буквален превод означава „разказване на приказки“. Първоначално тази техника се утвърждава като ефективно средство за изграждане на външни и вътрешни корпоративни комуникации. В момента тя се използва активно и в образованието.
Защо децата се нуждаят от приказки, истории, анимация и игрални филми? На първо място, за да се прехвърли практическият опит, трябва да поговорим за различни действия и техните последици, а по този начин подобряваме въображението и събуждаме емоциите. Това само по себе си е от съществено значение за човешкото развитие. Разказването на истории е педагогическа техника, изградена с използването на истории със специфична структура и интересен герой, която е насочена към разрешаване на педагогически въпроси на образованието, развитието и обучението. Ефективността на техниката се доказва с това, че прилаганите методи и форми на организация на познавателната дейност са ориентирани към развитието на изследователските умения, комуникативните способности, навиците за работа в група и към активирането на аналитичната дейност на учениците. При дадената техника ученикът престава да бъде обект на обучение. Заемайки активна позиция по време на урока, той повишава своята самостоятелност, формира се чувство на отговорност за собствените действия и постъпки, ученикът има възможност да оцени и коригира своите действия, проявява целенасоченост и придобива увереност. Променя се и ролята на учителя, който става консултант, наставник, превръща се в по-опитен приятел, играещ в един отбор със своите ученици.
Нека се спрем на видовете разказване на истории, приложими при работа с ученици от начален етап.
- Разказване на истории, основани на реални ситуации. Като пример се използват житейски ситуации, в които трябва да бъде намерено решение. Този вид разказване на истории е добър инструмент за изграждане на екип от ученици, тъй като може да се използва за целите на групови дискусии и обмен на мнения.
- Разказване на истории, основани на разказване на истории. Измислен или истински разказвач предоставя необходимата информация. Този вид се използва за стимулиране на интереса на учениците към темата.
- Разказване на истории, основани на сценарий. Ученикът става част от историята и постига различни резултати в зависимост от решенията, които взема. Подходящ е за прилагане от учениците на придобитите преди това знания и опит.
- Разказване на истории, основани на проблеми. Този вид разказване помага да се развият умения за решаване на проблеми и да се приложат знанията на практика.
Разказвачът на истории (педагогът) е методичен помощник, организатор на груповата работа, активиращ и регулиращ процеса на взаимодействие на членовете на групата на базата на демократични принципи, осигурява комуникация, записване на дискусионния процес, междинни и крайни резултати от груповата дискусия.