Структура на техниката за разказване на истории
Въведение. Трябва да бъде кратко, да се повдигне въпрос или идентифицира проблем, който да бъде решен. Необходимо е да се направи така, че да предизвика интереса на слушателя и същевременно да го задържи възможно най-дълго. Въведението към историята трябва да бъде свързано с основната тема. Фокусира вниманието на учениците върху въпроса или проблема, който ще се разисква и на който ще бъде отговорено в края на разказа.
Развитие на събитието. Тук се разкриват сюжетните насоки и характерите на действащите герои. Тази част предоставя възможност за по-дълбоко навлизане в проблема, който е описан във въведението. Историята става по-напрегната, защото все още ситуацията не е разрешена.
Климакс, или устойчивото състояние на въпроса. Напрежението е достигнало своя връх вследствие на процес на последователно изменение на въпросите за решение на проблема от по-прости към по-сложни състояния. Ситуацията изглежда неразрешима, но в крайна сметка решението изкристализира, въпреки че отговорът обикновено съвсем не е това, което очакваме.
Заключение. То трябва да бъде кратко, да обобщава историята почти с едно изречение, както при басните – да се излезе с поука.
Важни моменти при създаването на история за деца:
- Да се вземат предвид възрастовите характеристики, включително интелектуалното, емоционалното, физическото и духовното ниво на развитие.
- Да се създаде определен герой, чийто характер да е съобразен с целите, които търсим да постигнем, за да разрешим ситуацията или проблема. Добре би било главният герой да притежава добродетели и качества, които искаме да възпитаме у учениците.
Може да използваме и отворени въпроси към децата, за да бъдат ангажирани в разказваната история. Трябва да имаме предвид, че представянето на факти все още не е история. Децата възприемат света като цяло и трябва да се добави и емоционален фон към фактите. Като бонус към цялата история и спояващ елемент се явява чувството за хумор, което може да помогне при разрешаването на всеки проблем. Освен това не бива да забравяме, че въображението и фантазията при децата са по-гъвкави, отколкото при възрастните. Насърчаването на въображението помага да се формира метафоричен език, а е добре известно, че чрез метафори най-лесно се запомнят всякакви факти. Символичният език на ярки истории развива гъвкавостта на ума, като предизвиква детето само да се досети за поуката и изводите.
Структура на урока
Първа фаза
- Инициация (начало на часа, създаване на позитивна атмосфера);
- Актуализиране на изучения материал (проверка на домашна работа, контрол, корекции);
- Формулиране на очакванията на учениците (планиране на ефективността на урока, концентрация на вниманието, осигуряване на отговорност за резултатите).
Втора фаза
- Мотивирано съобщаване на темата (съобщаване на целите на урока, мотивиране и осмисляне на процеса на обучението);
- Интерактивна лекция (предаване и обяснение на информацията от учителя);
- Подробно изучаване на темата (усвояване на новия материал, работа в група).
Трета фаза
- Емоционално разтоварване (физкултминутка);
- Рефлексия (обобщаване, емоционално-съдържателна оценка на процеса и резултати от обучението).
Всяка фаза от урока е пълноценна част на образователния процес. Обемът и съдържанието на отделните части се определят от темата и целите на урока. Активните методи на обучение, използвани във всяка фаза, придават синергетичен подход на образователния процес.
В заключение, прилагането на техниката Разказване на истории в процеса на преподаване позволява урокът да се оживи, да стане интересен и емоционален за учениците. Чрез тази техника се постигат положителни резултати в учебната и възпитателната дейност.
Използването на активните методи в обучението повишава ангажираността и участието на учениците в учебния процес, а като следствие и улеснява усвояването на материала.
И не на последно място, смятам, че съвременният учител е длъжен да преподава не само ефективно, но и оригинално, да мотивира учениците си не само да получат знания, но и да постигнат успех в живота, а точно този успех те трябва да постигнат сами, ние можем само да им помогнем.
- Даниела Варадинова, 42 ОУ „Хаджи Димитър“, София
рецензент: гл. ас. д-р Весела Мирчева